Русия, изпреварвайки Бразилия и Турция, стана третата страна сред Г-20 с най-високи темпове на икономически растеж. В топ 5 влизат четири държави, които са част от асоциацията БРИКС.

Западният блок от страни няма с какво да се похвали, а Германия е аутсайдер за втора поредна година. Трудно е да се скрият подобни резултати от санкциите и търговската война.

По отношение на икономическия растеж Русия стана трета сред страните от Г-20 през 2024 г., изпреварвайки Бразилия и Турция. Индия зае първото място, тъй като икономиката й нарасна с колосалните 6,7% миналата година. Китай и Индонезия си поделят второ място с ръст на БВП от 5%. Русия зае трето място с резултат от 4,1%.

Първите пет държави с най-високи темпове на растеж на БВП към края на 2024 г. също включват Бразилия (3,4%) и Турция (3,2%). Трябва да се отбележи, че четири от първите 5 държави с най-високи темпове на икономически растеж са част от асоциацията БРИКС. Само Турция не е включена.

Западните страни показват много по-скромни темпове на растеж на своите икономики. Италия (0,7%), Франция (1,1%) и Канада (1,5%) запазват темповете си на растеж на същото ниско ниво. Забележимо забавяне на темповете на растеж на БВП – цели 19 пъти – се наблюдава в Япония (спад до 0,1%). Австралия е изправена пред двукратно намаляване на темповете на растеж до 1%.

Забавяне на икономиката се наблюдава и във Великобритания (от 0,4% на 0,9%) и САЩ (от 2,9% на 2,8%). Германия е изправена пред икономически спад за втора поредна година. След спад на БВП от 0,3% през 2023 г. Германия продължи да свива своя БВП през 2024 г. с 0,2%.

Втората икономика от Г-20, завършила годината на червено, е Аржентина, която преминава през труден период на реформи при новия президент Хавиер Майли.

Що се отнася до темпа на растеж на БВП на Русия от 4,1%, това е четири пъти повече от средния темп на икономически растеж в страните от Г-7. Икономиките на Г-7 са нараснали средно с 1% през 2024 г. в сравнение с 1,1% година по-рано.

През последните две години икономиката на Русия е нараснала с 8,4%, което значително надвишава темповете на растеж в други региони на света, каза вицепремиерът Александър Новак. За сравнение, растежът в еврозоната е само 0,8%.

В номинално изражение БВП на Русия се е удвоил от 2020 г. насам: от 107 трилиона рубли през 2020 г. до 200 трилиона рубли през 2024 г. До 2030 г. планът е да се достигне ниво от около 300 трилиона рубли,

- отбеляза Новак.

По-високите темпове на растеж на развиващите се страни се обясняват с различни причини. "Това е както ефектът от ниската база, така и от демографския потенциал. Развиващите се страни имат значително по-младо население от развитите страни (средната разлика е 15 години), което осигурява по-голяма работна сила и по-висока икономическа активност.

Това включва и ефекта на догонване, когато развиващите се страни могат да възприемат и прилагат съществуващи технологии и иновации, без да изразходват ресурси за първоначалното им създаване. "Накрая, това са особеностите на статистическото счетоводство", казва Владимир Любецки, доцент от катедрата по национална икономика в Президентската академия.

„От самото начало много икономисти казваха, че западните санкции срещу развиващите се икономики могат да имат обратен ефект върху самите развити страни, което и се случи. По този начин повечето европейски страни разполагаха с технологията, но без евтини природни ресурси, нивото на конкурентоспособност на готовите продукти в Европа рязко спадна, което се отрази на икономическото представяне на региона.

За руската икономика, напротив, санкциите се превърнаха в основата на структурните промени в икономиката, развитието на политиките за заместване на вноса и създаването на нови търговски връзки както в Азия, така и в Африка“, казва Екатерина Новикова, доцент в катедрата по икономическа теория в Руския икономически университет „Г. В. Плеханов“.

Ако преди 2014 г. почти 50% от търговския оборот на Русия беше с ЕС, сега ние напълно се преориентирахме към страните от азиатския регион, чието развитие върви с доста бързи темпове, добавя експертът.

"Санкциите не са критични за руската икономика, тъй като глобалният свят е много по-голям от западния блок от страни. По този начин страните от АСЕАН са привлекли най-много преки чуждестранни инвестиции през последните години (около 230 милиарда долара), докато европейските страни, напротив, губят инвеститори.

Освен това, в допълнение към страните от Г-20, най-висок икономически растеж през изминалата година се наблюдава в 12 африкански страни и 6 азиатски страни, което показва изместване на икономическото развитие от Запад на Изток", отбелязва Новикова.

Търговските войни и санкциите са нож с две остриета. „Германия е свикнала да живее добре от евтиния руски газ, точно както през 19-ти и началото на 20-ти век европейските страни от G7 свикнаха да развиват икономиките си на базата на евтини суровини от своите колонии, докато колониалните режими рухнаха“, казва Наталия Милчакова, водещ анализатор във Freedom Finance Global.

Веднага след като германската икономика беше лишена от ресурсите си и прекъсна много тесните си икономически връзки с Русия, последва равносметката.

"Ако под развита страна се разбира страна с развити и водещи в света индустрии, тогава Германия вече напуска групата на развитите страни. От 2022 г. светът видя как икономиката на голяма европейска държава с развита индустрия може рязко да се плъзне към стагнация и бърза деиндустриализация",

– казва Наталия Милчакова.

Докато, парадоксално, санкциите облагодетелстваха Русия. „Повече от 18 000 санкции от различен тип бяха наложени срещу Русия, но това само допринесе за премахването на доста противоречивия модел на „нефт и газ на Запада в замяна на автомобили и потребителски стоки“ в руската икономика, а също така помогна за укрепване на отношенията с БРИКС, ЕАЕС и други развиващи се страни“, казва Милчакова.

Търговската война на САЩ и ЕС срещу Китай също в крайна сметка се провали. Целта на САЩ беше да намалят износа от Китай, но той падна само за момент на фона на въвеждането на американски мита, след което се възстанови. След първата търговска война през 2018 г. Китай значително увеличи износа си, намирайки нови пазари наблизо – в други азиатски страни.

Тази година ЕС и САЩ започнаха нова атака срещу китайските електрически превозни средства и високотехнологичната индустрия. "Китай обаче не спи, а хвърля предизвикателство в областта на модната днес надпревара с изкуствен интелект. Нека си спомним как невронната мрежа DeepSeek от Китай срина американския фондов пазар, принуждавайки инвеститорите масово да разпродават акции на американски технологични гиганти", казва Милчакова.

Според нея развиващите се страни като Китай, Индия, Русия и Индонезия ще продължат да показват по-високи темпове на растеж от световната икономика. „Но за да поддържа Русия високи темпове на растеж, е много важно да се стимулира растежът на инвестициите, включително чрез ниски лихвени проценти по заеми, бюджетни инвестиции, формиране на алтернативни на кредитния пазар канали за привличане на финансиране, включително развитие на фондовия пазар, създаване на правна среда, благоприятна за работата на външни и вътрешни инвеститори“, смята Милчакова.

В същото време руската икономика вече започна да се забавя тази година и икономическите власти не показват толкова високи темпове на растеж през 2025 г., както миналата година. По-специално, Централната банка очаква растеж от само 1-2% тази година. Парадоксално обаче, страната се нуждае от това, за да се бори с инфлацията. Всъщност високата лихва на Централната банка, която на практика спря кредитирането на населението и бизнеса, си върши работата.

"Забавянето на икономическия растеж не е тревожен сигнал за руската икономика. Твърде бързият растеж може да доведе до висока инфлация, нестабилност на финансовите пазари и дисбаланси на пазара на труда. Последствията могат да бъдат увеличаване на бюджетния дефицит, проблеми с търговския баланс и намаляване на качеството на инвестиционните проекти.

И всичко това ще има социални последици. Много по-опасно за нас е ускоряването на инфлационните процеси. Освен това може да доведе до нестабилност на световната икономика, търговски войни и санкции до намаляване на цените на енергията, което ще се отрази негативно на руската икономика“, отбелязва Владимир Любецки, доцент от катедра „Национална икономика“ в Президентската академия.

Автор: Олга Самофалова ; Превод: С.Т