Балтийските държави, Полша, а може би и Финландия, възнамеряват да се оттеглят от международния договор за забрана на противопехотните мини. Това е подготовка за евентуално миниране на граници към Русия. Какво се знае?

Чувството за заплаха, което усещат в балтийските държави и Полша, е най-силно изразено във Вилнюс. Литовската железопътна гара Киана на границата с Беларус е на малко повече от 30 километра от литовската столица. При ясно време беларуската атомна електроцентрала в Островец се вижда отлично от телевизионната кула на Вилнюс.

Иска ли Финландия също да минира границата?

Руската агресия срещу Украйна вече накара балтийските държави и Полша да вземат историческото решение - да увеличат военните си бюджети най-малко до 5% от БВП. Сега те предприеха и нова стъпка: в средата на март четирите държави обявиха намерението си да се оттеглят от Договора от Отава, сключен през 1999 г., известен още като Конвенция за забрана на противопехотните мини.

Минни полета в УкрайнаСнимка: Christophe Gateau/dpa7picture alliance

Конвенцията беше изготвена и приета след края на Студената война, когато надделяваха хуманитарните съображения. Мините се считат за доста ефективен начин за борба срещу пехотата - но заплахата от минни полета за цивилните граждани е много голяма. От 1999 г. насам към договора са се присъединили повече от 160 държави - Русия, Китай и Съединените щати обаче не са сред тях. А сега се готвят да го напуснат четири държави наведнъж.

Заплахата от минни полета за цивилното население е огромнаСнимка: AFP

Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна обясни този ход пред ДВ: „Русия не подбира средствата в тази брутална война, която води. Тя нарушава всички възможни споразумения, към които се е присъединила. Трябва да гледаме преди всичко как да защитим нашата страна, НАТО и ЕС. Естония със сигурност ще подходи към това много отговорно“. Първият дипломат на Талин предположи, че Финландия, страната от НАТО с най-дълга обща граница с Русия, също скоро ще се оттегли от Договора от Отава.

Представителите на балтийските държави и Полша не твърдят, че създаването на минни полета по границата с Русия ще започне веднага, но искат да имат такава възможност. В разговор с ДВ политологът Линас Кояла, директор на Центъра за геополитика и изследвания на сигурността във Вилнюс, обясни, че решението за създаване на минни полета може да се сблъска с проблеми - и то не от финансово естество.

Липса на военно оборудване

„През 2026 г. бюджетът на Литва за отбрана трябва да достигне 5,25% от БВП. Финансовите ресурси няма да са основната пречка“, уверен е Кояла. По-сериозният проблем според него е наличието на необходимото оборудване. „Времето за доставките в отбраната сега е по-дълго, отколкото преди.“

В Полша и в Прибалтика има широка подкрепа за всякакви мерки по укрепване на отбранителните способности, казва професор Славомир Дембски, бивш директор на Полския институт по международни отношения. Дембски обаче казва, че има и друг проблем: някои военни експерти оспорват ефективността на минните полета за възпиране на една настъпваща армия.

„Когато става въпрос за противопехотни мини, всички обикновено се сещат за американците. В Южна Корея те наистина създадоха система за защита срещу евентуална севернокорейска атака, включително минни полета. Но мините са само един от елементите на тази масивна отбранителна структура. Малко вероятно е ние в Европа да създадем нещо подобно на границата с Русия“, казва Дембски за ДВ.

Минните полета са опасни за цивилното население

Има и друг аспект - потенциалната опасност от минни полета за цивилното население. Литовският адвокат по международно право Ритис Саткевичус казва по този повод за ДВ: „Не поставям под съмнение опасността, която представлява Русия. Но конвенция, подписана от 160 държави, не е просто договор, а елемент на международното обичайно право. Тя не може да бъде оттеглена само защото външните обстоятелства са се променили. Това оттегляне трябва да бъде внимателно обосновано. В противен случай Иран, например, утре може да реши, че е в опасност, и че единственият начин да се защити е да се въоръжи с химическо оръжие.“

Професор Дембски от Полша категорично не е съгласен с това. Той смята, че правозащитниците не трябва да влияят на вземането на решения в тази област в момент като сегашния: „Нека не разглеждат хипотези, а да разследват истинските престъпления на Русия в Украйна!“, подчертава той.