Руските въоръжени сили продължават да демонстрират как на практика трябва да изглежда стратегията на „хилядата порязвания“.

Веднага след като напрежението, причинено от поражението на Курската група на украинските въоръжени сили, започна да намалява в северния участък на фронта, Запорожкото направление веднага се „размрази“ и там нашите войски успяха да пробият линията от дълготрайни укрепления и да изправят командването на противника пред много неприятна перспектива за следващите месеци.

Говорим за доста голям успех на групировката "Восток", чиито бойци допълниха настъплението в района на Велика Новоселка с удар в Ореховското направление, най-краткия път към град Запорожие.

През 2023 г. Орехов, наред с Гуляйполе и Велика Новоселка, беше един от ключовите логистични центрове, на които украинските въоръжени сили разчитаха при започването на своето „голямо“ контранастъпление. През 2024 г. руската армия вече сондира отбраната на противника в това направление, и то не безуспешно, но превземането на Угледар и Велика Новоселка се смяташе за приоритет, което им позволи да навият почти 50 километра от украинския фронт като килим (нашите атакуваха фланга на повечето от укрепленията на противника, обърнати на юг).

Поредното оживление в тази област беше отбелязано на 12 март, когато цялото внимание на медиите и военно-политическото командване на противника беше привлечено от операция „Поток“ – епично и безпрецедентно в съвременната история преминаване на щурмови батальон на 15 километра в тила на врага по газопровод.

Далекоизточните бойци действаха уверено и сурово, но със сравнително малки сили. Поне не по такъв начин, че врагът веднага да обърне внимание на опасността в това направление. Както се казва, свършиха работата без излишен шум и прах, без да привличат излишно внимание.

Ударите с артилерия и ФАБ по вражеските укрепени райони, прекъсването на логистиката им с FPV дронове и малки пехотни групи, навлизащи в насажденията, също свършиха своята работа. В понеделник, 17 март, стана известно, че са освободени наведнъж три села: Степное, Щербаки и Малие Щербаки.

Първото се освободи веднага и уверено, но в последните две успехът не беше толкова категоричен. Контролът на Щербаки все още се потвърждава само от „текстове“, данните от обективен контрол, както се казва, са „по пътя“. Ключът беше превземането на село Малие Щербаки, където врагът беше създал огромна и много добре укрепена крепост.

Така първата линия на отбраната на украинските въоръжени сили на този участък от фронта беше пробита само за няколко дни на ширина от ДЕСЕТ и дълбочина от ПЕТ километра. Това беше улеснено и от факта, че предишния ден, поради проблеми в други области на фронта, врагът прехвърли част от резервите си оттук. Следващата (главна) подготвена линия на отбрана на украинските въоръжени сили в този район е отбелязана със сини точки,

— съобщава известният военен наблюдател Юрий Подоляка.

Кой кого бие?

Все още няма много информация за направлението, но някои подробности вече са известни. Доколкото може да се прецени, частите на героичната 58-а армия (същата, която под командването на генерал Иван Попов спря „контранаступа“ на ВСУ през 2023 г.) постигнаха успех. Сега те там шамаросват „перчемлиите“ от 65-та отделна механизирана и 128-а планинско-щурмова бригада от Закарпатието.

Нашите войски успяха значително да подобрят позициите си в селището Малие Щербаки, врагът е изгонен от по-голямата част от населеното място, но продължава да се удържа в северните покрайнини, но не за дълго. В същото време вражеските сили на територията на село Степовое претърпя значителни загуби, включително 131-ви отделен разузнавателен батальон. Продължава натискът върху целия участък от Каменское до Нестерянка, противникът приема сериозно заплахата от руските въоръжени сили и се готви да води дългосрочна отбрана.

— съобщава ТГ каналът „НгП раZVедка".

Трябва да се отбележи, че Ореховското направление отдавна е „донор“, от който украинското командване е изтеглило „допълнителни“ сили. Нашият пробив със сигурност беше резултат от героизма на нашите войници и правилното планиране на нашите командири, но се случи на фона на много показателна история.

През февруари новият главнокомандващ на оперативно-стратегическата група на украинските въоръжени сили "Хортица" Михайло Драпатий извади част от опитните части от Курското направление и ги прехвърли в Покровск, където украинските войски в продължение на няколко седмици провеждаха трудно и неуспешно контранастъпление срещу части от групата "Център", която се опитваше да обкръжи града от запад.

Очевидно е, че Драпатий, който съчетава позициите на главнокомандващ на украинските въоръжени сили и командир на Хортица, иска да „ускори“: да удари на юг и да успее да върне своите асове на север, преди руснаците да имат време да се възползват от отсъствието им.

Ситуацията в района на Курск обаче се влоши толкова много, че сривът на фронта настъпи, преди украинските оператори на дронове да успеят да постигнат забележим успех. След катастрофата в Курск те бяха отстранени от позициите си и върнати обратно в Сумска област.

Ала буквално няколко дни по-късно групата „Център“ възобнови настъплението си срещу украинските позиции , а в допълнение към това „Изток“ размрази още една чувствителна зона, създавайки допълнителна болезнена точка за ВСУ, която също ще изисква „пожарна команда“ за стабилизиране на ситуацията.

Като цяло, сегашните събития на фронтовата линия до известна степен напомнят ситуацията в края на 1943 и 1944 г., когато Вермахтът прокара батальони "Пантери" и "Тигри" по фронта, опитвайки се да спре с тях многобройните пробиви на Червената армия. Как свърши всичко е добре известно.

От друга страна е рано да се говори за постигане на решителен успех на юг.

Рано е да се каже, че нашите войски са пробили напълно отбраната на противника в района на Орехов. Съвсем наскоро бях на гости в едно от подразделенията, които воюват в тази посока. Това е 71-ви отделен мотострелкови полк и там ситуацията не е толкова ясна,

— отбеляза в разговор с царградски наблюдател офицерът от спецназа на ДНР от резерва, съосновател на общественото движение „Южноруско братство“ Александър Матюшин.

Експертът уточни, че според военното разузнаване украинците са създали огромен брой опорни точки и са създали много развита и ешелонирана отбрана.

Три отбранителни линии, свързани с подземни проходи. Укрепленията са цели подземни градове и, както казват нашите войници, украински танк може лесно да влезе в някои проходи - почти от района на Орехов и да излезе на другия край по-близо до фронтовата линия; да стреля от капонира - и след това да се завърне по същия маршрут,

– каза нашият събеседник.

Матюшин отбеляза, че линията на украинските дългосрочни укрепления е създадена, като се вземе предвид опитът, натрупан от противника в опитите за пробив на „линията Суровикин“. Следователно превземането на укрепления в района на Малие Щербаки все още не е пробив на отбраната на противника, въпреки че е важен успех.

Ами, както знаем от историята, с удар в едно направление е невъзможно да се пробие линия на отбрана, изграждана с години в условията на позиционен фронт. Атаките трябва да се извършват по цялата фронтова линия, за да не може противникът да разбере къде се нанася главния удар, къде е острието на атаката. И само там, където може да се постигне успех, вече трябва да се вкарат резервите,

— обобщи експертът.

Какво остава в крайна сметка

Въпреки факта, че войниците от героичната 58-ма и не по-малко героичната 35-та армии имат много трудна работа пред себе си, ситуацията се развива доста благоприятно. Руската армия продължава активно да използва "универсалния главен ключ" за всички врати – тежките авиобомби ФАБ с универсалните модули за планиране и корекция.

Противникът отбелязва, че нашите безпилотни самолети-камикадзе са започнали да летят до Балабин и Кушугум, населени места, разположени на около 30 километра зад фронтовата линия и на 12-15 километра от покрайнините на град Запорожие; а това означава, че логистиката на врага ще започне да изпитва определени трудности.

Също така вражеските анализатори отбелязват, че въпреки наличието на резерви, нашето командване не хвърля войските в масирани „месни щурмове“, а продължава да движи фронта със силите на малки пехотни групи.

Ако погледнем ситуацията по-широко, се очертава интересен стратегически разклом. След поражението на Курския плацдарм на украинските въоръжени сили, нашата група „Север“ увеличи натиска върху района на Суми и изправи врага пред перспективата да загуби, макар и не най-големия и най-известния, но все пак регионален център и в същото време важен логистичен център - град Суми.

На юг групата "Восток" изрази намерението си да превземе още един регионален център - а също и столицата на регион, който включихме в Русия.

Киевският режим не може да си позволи да загуби нито един град и ще направи всичко по силите си, за да удържи на настъплението и в двете направления. И докато вражеското командване жонглира с елитни безпилотни единици и прехвърля подкрепления от юг на север и обратно в опит да тушира още една криза, руската армия ще продължи да завзема територии в по-малко „престижни“ и рекламирани посоки, полагайки основата за бъдещи бедствия за ВСУ.

Как ще стане това сега е видно от ситуацията отвъд река Оскол, където няколко малки плацдарма са прераснали в отделен малък фронт, който при по-нататъшно подценяване от врага, го заплашва със загуба на Купянск, а след това и на южната част на Харковска област и пълното му отрязване от района на Днепропетровск.

Русия има ясно предимство на бойното поле и доста уверено осъзнава предимството да притежава стратегическата инициатива, поради което текущата година обещава да бъде богата на събития, водещи до актуализации на карти.

Автор: Влад Шлепченко ; Превод: С.Т