На левия бряг на Рейн третият по големина завод за топене на алуминий в Европейския съюз (ЕС) не работи. Когато заводът Rheinwerk спря топенето през 2023 г. заради високите цени на енергията, това предизвика шокови вълни в страната, преследвана от заплахата от деиндустриализация.
Спирането означаваше загуба на работни места и сложи край на 60-годишна традиция в Нойс, средно голям германски град по средата между Кьолн и границата с Нидерландия, пише Politico.
Сега обаче във фабриката сега кипи от денонощна дейност. Пещите бучат, шредерите гърмят и електрически камиони се движат около леярната. Rheinwerk все още произвежда алуминиеви блокове с дължината на микробус. Има само една разлика: тези метални блокове са направени от боклук. Това ги прави по-малко енергоемки и по-устойчиви от блоковете от първичен алуминий.
„Изграждаме една пещ за рециклиране след друга“, казва Фолкер Бакс, управляващ директор на Speira, компанията, управляваща Rheinwerk. „Тук приемаме зеления преход сериозно“, добавя той, като подчертава, че виждат рециклирането като бъдещето на производството.
Същият труден избор очаква компаниите и правителствата на целия континент: да подкрепят продукти и практики, които вече не са конкурентни, или да ги изоставят. Въпросът се усложнява от растящите разходи, жестоката конкуренция от Китай и задаващата се търговска война със САЩ.
Компаниите трябва да решат дали да се откажат, или да налеят пари в части от своя бизнес, чийто зелен преход ще струва милиарди. Правителствата трябва да решат как и на кого да помогнат. Дали ще заложат на ориентирани към бъдещето предприятия, или ще запазят скърцащите индустрии? Напрегнатите обществени кесии на Европа няма да субсидират всичко.
Планът на Европейската комисия (ЕК) за насърчаване на чистата промишленост предлага някои от необходимите мерки за намаляване на цените на енергията и стимулиране на инвестициите. Той обаче заобикаля най-трудния въпрос – кои сектори и продукти може и трябва да спаси ЕС и кои трябва да остави да отмрат.
Брюксел не може да избягва вечно този въпрос. Отговорът ще определи не само как ще изглежда индустрията и пазара на труда в ЕС през следващите десетилетия, но и автономията на блока – откъде той ще получава алуминий за своите вятърни турбини, цимент за своите сгради или стомана за производство на оръжия.
Европа трябва да направи тези избори сега.
Стремителните цени на енергията удариха дълго изпитващата затруднения производствена индустрия на континента, след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г. Някои компании, особено в стоманодобивния сектор, казват, че необратимият спад може да бъде предотвратен само с незабавна политическа и финансова подкрепа.
Бакс припомня, че тъй като разходите за електроенергия се учетвориха през 2022 г., цената на електроенергията за производство на един метричен тон първичен алуминий внезапно достигна над 5000 евро — двойно повече от цената на метала на световния пазар. „Не е нужно да се мисли дълго дали промяната си струва“, посочва той.
