Несигурното размразяване на ледените отношения между САЩ и Русия проправя пътя на американските компании да направят нещо, което доскоро изглеждаше немислимо - да се завърнат в страната три години след като я напуснаха масово.
След разговори с руски официални лица миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио възхвалява „изключителните възможности“ в икономически и геополитически план, от които САЩ и Русия могат да се възползват след края на войната в Украйна. В понеделник (24.02) президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че „се опитва да сключи някои сделки за икономическо развитие“ с Москва.
Мащабът на корпоративното напускане на Русия след нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г. може да затрудни този проект, тъй като в страната са останали малко американски компании, които могат да сключат някакви сделки. Според списък, изготвен от Училището по мениджмънт в Йейл, повече от 1000 глобални компании са напуснали доброволно или са ограничили дейността си в Русия оттогава.
Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции, заяви, че очаква някои американски компании да се завърнат още през второто тримесечие, според коментари, цитирани от руската държавна медийна агенция.
Анализаторите обаче се съмняват в това, като смятат, че възнаграждението за реинвестиране в Русия би било твърде малко, за да могат компаниите да оправдаят потенциалните разходи за това. „Скептичен съм, че много компании биха рискували репутацията си и биха се впуснали в тази много опасна и рискова бизнес среда за този сравнително малък пазар“, казва Янис Клуге, изследовател в Германския институт за международни отношения и сигурност SWP.
„Неустойчива“ среда
Русия отдавна е предизвикателно място за правене на бизнес. „И преди това имаше постоянни проблеми по отношение на корупцията, бюрокрацията и работата с Кремъл“, казва Тимъти Аш, специалист по Русия в Чатъм Хаус, базиран в Лондон мозъчен тръст, и старши стратег в RBK Bluebay Asset Managment.
След като Русия започна войната, Западът наложи множество икономически санкции и страната се превърна в още по-сложно място за компаниите. Вероятно най-големият риск, пред който са изправени чуждестранните фирми, е перспективата Кремъл да конфискува техните активи.
През 2023 г. руският президент Владимир Путин подписа указ, който позволява на правителството да постави чуждестранните активи в страната под свой временен контрол. Месеци по-късно Кремъл национализира местните активи на френския производител на кисело мляко Danone и датската пивоварна Carlsberg.
Корупцията също се задълбочи от и без това вече високите си нива. През 2021 г. организацията с нестопанска цел Transparency International постави Русия на 136-то място, наравно с Либерия, в класацията си от 180 държави и територии за възприеманите нива на корупция в публичния сектор. До 2024 г. Русия се свлича още по-надолу в индекса за възприемане на корупцията до 154-то място, с равен брой точки с Азербайджан, Хондурас и Ливан.
Междувременно руската икономика е станала по-малко интегрирана с останалия свят, казва Клуге от SWP, което до голяма степен се дължи на санкциите. Скоро след инвазията САЩ, ЕС, Великобритания и Канада забраниха на някои руски банки да ползват услугата за обмен на съобщения SWIFT - мрежа с висока степен на сигурност, която свързва хиляди финансови институции по света. Това затрудни значително изпращането и получаването на пари от чужбина от тези банки.
САЩ не биха могли да приемат отново забранените банки в мрежата без съдействие от страна на ЕС, тъй като SWIFT е базирана в Белгия, добавя Клуге.
