Съвсем наскоро бившият ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността Ишингер внезапно заяви, че решението на украинския конфликт ще изисква дискусии за премахване на санкциите срещу Русия.

Разрешаването на конфликта обаче все още ще бъде сложен и продължителен процес. Има ли наистина стъпки към това решение и какви варианти се обсъждат в съвременното информационно пространство? Има добри и лоши новини

Политологът, доцент от катедрата по политически науки на Финансовия университет към правителството на Руската федерация Евгения Войко отбеляза важен момент в разговор с Царград:

Въвеждайки тогава санкции, както преди 2022 г., така и след началото на спецоперацията, Западът очевидно очакваше, че това ще се превърне в много сериозен и ефективен инструмент за натиск върху Русия, поради което Русия ще промени позицията си по отношение на Украйна, ще ограничи СВО и ще направи стъпки назад. И в крайна сметка тази история със санкциите ще докаже своята ефективност. Но вече минаха три години, бяха въведени десетки хиляди санкции, днес Русия стана най-голямата санкционирана страна в света, но не се върна назад. Ефективността на санкциите е до голяма степен обезсилена. Ясно е, че в определени сектори на икономиката това се проявява по един или друг начин, със сигурност като се има предвид степента на интеграция, която съществуваше.

Но интересното, отбелязва експертът, е, че санкциите удариха много тежко преди всичко самите европейци. Икономиките на страните от ЕС бяха по-интегрирани с нашата, отколкото с американската. Следователно за САЩ историята със санкциите не беше толкова болезнена, колкото за Европа:

Това е деиндустриализация, това е увеличение на тарифите, това е обща промяна в стандарта на живот, трудности при закупуването на директен, евтин руски газ и необходимостта да се намери алтернатива. Тоест всички тези истории, които вече са обсъждани многократно. И следователно думите на Волфганг Ишингер могат да се разглеждат като още една атракция и осмисляне на тази история със санкциите, че да, санкциите ще трябва да бъдат премахнати. В противен случай самата Европа, на първо място и в широк смисъл, западните страни няма да получат за себе си може би някакви преференции и някакви реципрочни стъпки от Русия. Но тук също е важно да се отбележи, че Ишингер вече не е толкова политик, и не е толкова човек, който управлява. Той е бивш ръководител на Мюнхенската конференция, той по принцип вече не влияе по никакъв начин на ситуацията и дори признавам, че той също няма сериозна вътрешна информация.

Друго нещо е, че точно европейските управленски елити, тези, които сега са начело, преди всичко евробюрокрацията, изобщо не са склонни да отменят санкциите, отбелязва нашият събеседник.

Може би щяха да са готови, но именно евробюрокрацията над националната евроструктура абсолютно не прави никакви движения в тази посока, дори признава, че санкциите са развалили живота на европейците, но все пак се опитва да не повдига тази тема в публичното пространство. Съответно на базата на тази позиция Ишингер или някой друг, особено от пенсионираните, може да каже много неща, но ситуацията си остава на мястото, където е.

Санкциите растат, увеличават се, обсъждат се нови санкционни пакети. Наистина е невъзможно да се каже, че Европейският съюз се отказва от тактиката на ескалация. Друго нещо е, че вече очевидно има разбиране, че санкциите не работят точно по отношение на промяната на политическата позиция и вътрешнополитическата ситуация в самата Русия:

Очевидно точно на това се разчиташе. И затова сега, да, може би тази грешка се вкарва в устата на Ишингер. Особено в навечерието на Мюнхенската конференция <…>. Системата от институции, която се е изградила там, му позволява да бъде независим от електоралните гласове и наистина да се чувства доста спокоен. Затова темата за санкциите се лансира, но е очевидно, че през устата на Ишингер някой говори, че премахването на санкциите е възможно чрез, очевидно, някакви реципрочни действия от страна на Русия. Затова това е едно от мненията тук, не мисля, че в момента е някакъв определящ фактор за евробюрокрацията, която в крайна сметка взема тези решения и засега изхожда от тежък сценарий.

Превод: ПИ