В събота, 8 февруари, в рамките на международното сътрудничество се проведе видеоконференция по въпросите на сигурността с участието на политици и експерти от Украйна, Сърбия и Армения.
Във видеоконференцията „Предизвикателствата пред сигурността и начините за преодоляването им в постсъветските страни“ участваха: от Армения – лидерът на движението „Майка Армения“ Андраник Теванян, политологът Ерванд Бозоян, социологът Артур Паронян; от Украйна – ръководителят на политическа партия „Держава” Дмитрий Василец, ръководителят на Всеукраинския синдикат на юридическите работници, доктор на политическите науки Александър Семченко, от обществениците на Европейския съюз Юрий Деркач, ръководителят на правозащитната организация „Родина”; От Сърбия – Драгана Трифкович, директор на Центъра за геостратегически изследвания.
Темата на разговора беше разширяването на влиянието на НАТО след разпадането на СССР и негативния опит от агресивното разширяване на блока, който се наблюдава в Сърбия, Украйна и по-специално в политическите процеси в Армения.
„Проблемът е, че през 90-те години имаше илюзията, че историята свършва, свършила е, СССР се е разпаднал, Желязната завеса вече не съществува и всички ще живеят в мир. В Съветския съюз при Горбачов също имаше илюзия, че НАТО няма да се разшири на изток, но в действителност се оказа, че това не е така. Всички разбраха, че експанзията е не само икономическа, но и политическа и военна. А в постсъветските страни сме свидетели на локални конфликти, от които страдат жителите на всички страни, които се намират в „санитарния коридор“, каза лидерът на движението „Майка Армения“ Андраник Теванян.
Теванян подчерта, че днес, по време на глобалния сблъсък между Запада и Русия, НАТО се опитва да развие конфликти по границите на Русия, използвайки онези държави, които са били част от СССР. Доказателство за това е провеждането на „цветни революции“ по един сценарий. Според него постсъветските държави трябва да се консолидират с Руската Федерация и да се борят срещу „прозападните нелегитимни власти“.
„Под правдоподобния предлог за партньорство, сътрудничество и помощ, блокът на НАТО и неговият военен компонент всъщност разработиха военни бази на украинска територия, без да координират тяхното разполагане. Под предлог за различни учения в района на Лвов още при Юшченко започнаха да разполагат пълноценна американска военна база с постоянно присъствие на контингент, който в различни моменти наброяваше от 100 до 500 души. А с началото на активните военни действия срещу Русия броят на разузнавачите може да достигне 1500. Дори в периода след 2014 година когато проамериканските протежета завзеха властта, виждаме, че формално такава база в Яворов няма, но фактически има. А на украинските граждани в медиите беше казано, че там просто се извършва ротация.
„Така видяхме появата на база на НАТО без никакво одобрение от украинския народ“, отбеляза лидерът на партия „Держава“ Дмитрий Василец.
Украинският политик добави, че действията на алианса в Украйна са насочени конкретно срещу Руската Федерация в ущърб на интересите на украинските граждани. Освен това той говори за биолабораториите, които са разположени от Съединените щати директно в населени места и са се занимавали с изследване на биологични оръжия. Една от тези лаборатории се намираше в границите на Киев и това не беше спряно от украинското правителство. Това ясно демонстрира подхода на алианса към военната интеграция на териториите на бившия СССР.
„Целта на бомбардировките над Сърбия през 1999 година беше изграждането на база на НАТО. Тя все още съществува на територията на Косово и Метохия, това е най-голямата база в Европа. Освен това имаше и политически процеси, които повлияха на неутралитета на Сърбия. […] НАТО вече има правото да използва сръбската гражданска инфраструктура и военни съоръжения. Тоест НАТО присъства пълноценно в Сърбия.
Но повече от 80 процента са против, тоест от 90-те години ние наричаме алианса терористична организация“, припомни Драгана Трифкович.
Правейки паралел между Сърбия и Армения, директорът на Сръбския център за геостратегически изследвания посочи „шаблонното“ поведение на прозападните държавни чиновници. Това се отнася и за политиката към Европейския съюз, и за вътрешната политика, и за спорните територии, и за позицията спрямо Русия.
След дискусията представителите на държавите заключиха, че в резултат на агресивното разширяване на Северноатлантическия блок на изток възникват кръвопролития, териториални загуби, намаляване на нивото на суверенитета на страните и възникват екзистенциални проблеми.
Участниците във видеоконференцията се договориха подобни дискусии да станат периодични и да се повиши нивото на координация за системно гражданско противодействие на деструктивните процеси.
