Преговорите за край на войната между Русия и Украйна ще бъдат дълъг и сложен процес, при който не можем да приемем мир на всяка цена за сметка на украинските интереси.

Това заяви в интервю за УНИАН бившият министър на външните работи на Украйна (декември 2007 – март 2009) Владимир Огризко.

- Може ли специалният представител на президента на САЩ Доналд Тръмп за Украйна и Русия Кит Келог още на 20 февруари, ако посети Украйна, да предложи план за прекратяване на войната? Как трябва да реагира Украйна, ако този план противоречи на нейните интереси, без да бъде обвинена в провал на преговорите?

– Смятам, че трябва да запазим поле за маневриране и в никакъв случай да не се съгласяваме на предложения, които ни се налагат, ако те не отговарят на нашите национални интереси. Изглежда, че такъв план от САЩ ще бъде предложен скоро, но той вероятно ще бъде с по-общ характер, без конкретни точки.

По-скоро ще очертае насоки за размисъл и обсъждане на различни проблеми, а не стъпки, които веднага да доведат до практически резултат. Затова не бих се тревожил излишно. Вероятно американската страна просто ще покани другите страни да изразят позициите си по темата.

Обикновено в такива случаи планът, ако не е напълно съгласуван, поне е предварително представен на всички страни. Това не означава, че е приет, а че дискусията започва. Това е едва началото на дълъг процес.

- Вече има ли контакти между страните?

– Вероятно вече текат разговори, но те не са публични. Въпросът е какво точно ще бъде предложено. Говореше се за китайски или китайско-бразилски план, но това не бяха реални решения – по-скоро лозунги в духа на „мир на всяка цена“.

Но мир не се постига само с думи. Какви са условията, гаранциите, кой ще ги осигури? Всичко това трябва да бъде детайлно разписано, защото нито една от страните не вярва на другата. Необходими са механизми за сигурност, за да се предотвратят нови провокации.

Това е огромна работа. В момента вероятно просто ще бъдат очертани някои насоки, които ще бъдат наречени „план“, но реалната работа тепърва предстои.

- Готова ли е Русия за реални преговори в настоящата ситуация, когато тя има военно предимство?

– Не толкова фронтовата ситуация, колкото икономическата обстановка в Русия ще определи нейната готовност за преговори. Ако Кремъл разбере, че продължителната война ще доведе до колапс на икономиката им, тогава ще търсят решение.

Относно бойните действия – вече имаме горчивия опит с Минските споразумения. Без ясни и строги гаранции за сигурност, без реални сили на разделителната линия, които да предотвратяват провокации, всяко споразумение ще бъде безсмислено.

- Заинтересован ли е Тръмп от реално прекратяване на войната или търси просто временно примирие, което да му донесе Нобелова награда за мир?

– Това е основният въпрос, на който никой няма отговор. Тръмп залага на бързи сделки, но това не означава, че те ще бъдат добри за Украйна.

Не бива да приемаме първата предложена сделка с аргумента, че „друг вариант няма“. Говорим за нашата национална сигурност и за поетите ангажименти на САЩ към Украйна. В крайна сметка ние се отказахме от ядреното си оръжие не за „фантики“, а срещу гаранции за сигурност.

Затова трябва да защитаваме позицията си решително.

- Какви трябва да бъдат „червените линии“ в преговорите с Русия? От какво може да се откажем и какво не подлежи на компромис?

– По-скоро бих поставил въпроса така: Какви искания трябва да отправим към Русия?

Не е правилно да мислим в логиката на отстъпките. Ние сме страната, пострадала от агресия, така че защо трябва да отстъпваме на агресора?

Нашите основни искания трябва да бъдат:

• Русия да се изтегли зад украинските граници;
• Да плати обезщетения за причинените щети;
• Да предаде военните престъпници за съдебно преследване.

Русия няма голям запас от устойчивост. Ако санкциите се засилят, украинските удари върху нейната територия продължат и нейната инфраструктура бъде унищожавана, тя ще се сблъска с перспективата за разпад.

Ние не трябва да се отказваме от нищо само защото „така иска Путин“. Това би означавало да приемем ролята на „побито агне“. А ние не сме такива.

- Ще приеме ли Тръмп толкова твърда позиция на Украйна, при положение че той трябва да изпълнява своите предизборни обещания?

– Трябва да му обясним, че САЩ имат юридически задължения по отношение на териториалната цялост на Украйна.

Ако американският президент не е чел Будапещенския меморандум, значи е време да го направи. В него ясно е записано, че САЩ гарантират украинската териториална цялост.

Ако тези гаранции са валидни, значи трябва да ни позволят да си върнем окупираните територии. Ако не – нека ни върнат ядреното оръжие.

- Келог вече заяви, че шансът Украйна да си върне ядреното оръжие е „между малък и нулев“. Как да действаме тогава?

– Ако Тръмп настоява за прекратяване на войната „на всяка цена“ за сметка на Украйна, това не е приемливо за нас.

Украйна разполага с необходимите условия поне за разработка на „мръсна“ ядрена бомба като възпиращ фактор.

Русия иска да унищожи Украйна. А ние трябва да се защитаваме с всички възможни средства, ако членството ни в НАТО бъде блокирано. Какви са ни алтернативите? Да се предадем?

- Очаква ли се войната да приключи през 2025 г.?

– Най-много да се стигне до някакво примирие, но без гаранции това не е решение.

За да има устойчив мир, трябва да се договори международно военно присъствие в Украйна – кой ще го осигурява, с какъв мандат, как ще реагира на руски атаки.

Досега на тези въпроси няма отговор.

- Може ли изборите в Украйна да се превърнат в тема на преговорите?

– Това може да бъде пожелание, но първо трябва да получим гаранции за сигурност.

Как да проведем демократични избори, когато милиони украинци са в чужбина, други са на окупираните територии, а фронтовата линия не е стабилна?

Тези „желания“ трябва да се приемат спокойно, но реалността е съвсем различна.