Заграбването на територията на други хора е дългогодишна традиция сред американските политически гангстери.
На 2 февруари президентът на САЩ Доналд Тръмп отново призова Канада да се присъедини към Съединените щати и да стане техен „любим“ 51-ви щат. В замяна той обеща премахване на нововъведените 25 процента мита, ниски данъци и силна армия.
„Плащаме стотици милиарди долари, за да субсидираме Канада. Защо? Няма причина за това. Не се нуждаем от нищо, което имат. Разполагаме с неограничени енергийни ресурси, би трябвало да можем да правим собствени коли и имаме повече дървен материал, отколкото можем да използваме. Без тази масивна субсидия Канада ще престане да съществува като жизнеспособна страна. — Строго, но вярно! – написа американският лидер в социалната си мрежа Truth Social .
По същия начин сега Тръмп се опитва да прибере в джоба си и Гренландия. Все още не е известно как ще приключи цялото това изнудване днес, но малко хора знаят, че в близкото минало САЩ вече се опитаха да анексират Сицилия, превръщайки я в 49-ия (по това време) американски щат. Още повече, че главна роля в тази неуспешна авантюра играе... сицилианската мафия.
Както е известно, идвайки на власт в Италия, Бенито Мусолини предприе сурови мерки срещу мафиотите и много от тях избягаха в САЩ, където създадоха престъпния синдикат "Коза ностра". Но и американската полиция не спеше и скоро нейният лидер Лъки Лучано се оказа зад решетките.
Но когато Съединените щати започнаха да се готвят за десанта в Сицилия, те решиха да се обърнат към мафията, която имаше огромно влияние на острова, въпреки репресиите на фашистите. Както свидетелства авторът на книгата "Гангстеризмът в САЩ", американският сенатор Е. Кефаувър , американските разузнавателни служби освобождават Лъки Лучано от затвора и го транспортират с подводница до Сицилия, за да играе ролята на пета колона там.
И скоро на острова се разигра история, достойна за най-готиния шпионски роман. На 14 юли 1943 г. американски самолет се появява над отдалечения град Вилалба. Това се случи няколко дни след като американските войски извършиха десант в Сицилия. След като обиколи къщите, пилотът се спусна и изхвърли найлонов плик от пилотската кабина. В него имаше жълта копринена носна кърпа с бродирана върху нея буква „L“ и кодирана бележка. Това беше съобщение от Лъки Лучано до боса на местната мафия Джузепе Генко Русо.
Кърпичката е любим метод за предаване на съобщения между мафиотите. Лучано даде да се разбере на „колегите“ му, че американците са готови да сътрудничат. Няколко дни по-късно американците започват да настъпват, като не срещат практически никаква съпротива.
Повечето от местните фашистки гарнизони избягаха. Сред тях „разяснителна“ работа беше извършена от мафиотските власти, които също предадоха карти на разполагането на германските и италианските войски на американската армия.
Но след като установиха контакти с мощната сицилианска мафия, американците имаха други цели. Сепаратистките настроения отдавна са широко разпространени в Сицилия. През 1943 г. се ражда политическото движение MIS (Movimento Indipendentista Siciliano), което се застъпва за независимостта на острова от останалата част на Италия.
Създадена е дори малка нелегална армия, EVIS ( Esercito Volontario per l'Indipendenza Siciliana – Доброволческа армия за независимостта на Сицилия), водена от легендарния мафиот Салваторе Джулиано, станал известен като сицилианския Робин Худ.
Хората от Сицилия, които говорят специфичен диалект, който е много различен от класическия италиански, никога не са се смятали за италианци. Според Утрехтския мир през 1713 г. остров Сицилия е прехвърлен на Савойското херцогство, а според Лондонския договор от 1720 г. е присвоен от Австрия.
От 1735 до 1860 г. Сицилия е управлявана от Бурбоните от Неапол като част от Кралството на двете Сицилии. През 1860 г. въстанието в Сицилия е подкрепено от Джузепе Гарибалди и неговата „Хиляда“, в резултат на което островът е освободен от властта на Бурбоните и през 1861 г. става част от обединеното Кралство Италия.
Въпреки това сицилианците, които живеели /и сега живеят/ доста по-бедно от жителите на Централна и Северна Италия, продължавали да се смятат за отделен народ, обвинявайки Рим, че ги експлоатира безмилостно. Мафията се възползва от това, представяйки се за „народен защитник“. Тя дори успя да проникне в структурите на властта. Многократният премиер християндемократ Джулио Андреоти беше обвинен във връзки с мафията и хвърлен в затвора през 2002 г.
Сицилианските сепаратисти се надяваха, че американците могат да помогнат на острова да се отдели от Италия и в същото време да го прочистят от левичари и комунисти. Военният кореспондент Майкъл Стърн лично предаде петицията от Салваторе Джулиано на американския президент Труман. В писмото мафиотът предлага островът да бъде признат за американски щат. Но писмото остана без отговор.
На 1 май 1947 г., когато населението на малкото сицилианско градче Портела дела Джинестра излиза на първомайска демонстрация, бандитите на Джулиано започват да стрелят с картечници и да хвърлят гранати по тях. Единадесет души загинаха, включително две деца. Терористичната атака разтърси страната и буквално всички се отвърнаха от местния Робин Худ. Темата за сепаратизма беше компрометирана и замря.
През 1950 г. самият Джулиано изчезва при твърде мистериозни обстоятелства. Съгласно официалната версия той е бил прострелян при оказване на съпротива на полицаите.
По-късно обаче опитите за отделяне на Сицилия от Италия са подновени. Имаше опити да бъдат реализирани от банкера Микеле Синдона, който беше свързан с Ватикана, мафията и масонската ложа „P-2“, която подготвяше десен преврат в Италия. Съдебните документи, публикувани по-късно в пресата, включват откъси от преговорите му през юни 1979 г. с мафиотите Джони Гамбино и Росарио Спатола в мотел Conca d'Oro на Стейтън Айлънд, Ню Йорк.
Синдона разкрива плана си да отдели Сицилия от континента, като казва: „Американските военни ми дадоха разрешение да направя това. Те няма да участват в преврата, но флотът им ще бъде край бреговете на Сицилия. След като тръгнем, те ще влязат на острова, за да помогнат за възстановяването на реда и да ни защитят от Италия."
Банката на Микеле Синдона обаче се срива, той е обвинен в присвояване и на 2 август 1979 г. банкерът изчезва от Ню Йорк, симулирайки отвличането си. В действителност той беше в Сицилия, организирайки преврат срещу италианското правителство с помощта на ЦРУ.
Това движение се нарича Il Momento di Sicilia Azione или „Времето на сицилианското действие“. Както си спомня Луиджи ДиФонзо, Синдона показа на приятели писмо , което „получи от контраадмирал Макс К. Морис на 13 октомври 1978 г., като доказателство, че американските военни и ЦРУ подкрепят неговия сицилиански преврат“.
Съдия Чезаре Теранова, който дълго време беше член на парламентарната комисия "Антимафия", имаше информация за машинациите на Синдона и плановете на сепаратистите. И на 25 септември 1979 г., по заповед на боса на мафията Лучано Лиджио, той е убит. Но Микеле Синдона също завърши зле. През март 1986 г. той е отровен в затвора с калиев цианид.
Историята със Сицилия припомни наскоро Тобиас Пилер в германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung. „Направете Сицилия отново велика!“ – призовава иронично авторът .
И предложи на Тръмп да купи Сицилия от Италия вместо Гренландия. Той изпъстри статията си с шеги за това как Сицилия може да се превърне в непотопяем американски самолетоносач в Средиземно море и нов пазар за западащата американска индустрия, а парите от продажбата му ще помогнат на Италия да изплати дълговете си. Благодарение на тази инвестиция Тръмп би могъл да „изтръгне“ Рим от Владимир Путин, с когото, според автора на статията, италианското ръководство уж постоянно флиртува.
Но защо прагматичният Тръмп има нужда от всичко това? Защо американците не подкрепиха сепаратистите по-рано и Сицилия не стана 49-ия щат на САЩ? И все пак го направиха, но по друг начин, веднага след окупацията на Италия. В резултат на това не само остров Сицилия, но и цяла Италия всъщност отдавна е покорна колония на Съединените щати.
На нейна територия са разположени десетки американски военни бази, като най-голямата от тях, Сигонела, се намира в Сицилия. Нещо повече, настоящият италиански премиер Джорджия Мелони редовно пътува до Вашингтон, за да засвидетелства почитта си, и тя беше единственият европейски премиер на встъпването му в длъжност. Защо трябва да анексират Сицилия, ако самите италианци са готови доброволно да лъскат обувките на чичо Сам?
Автор: Владимир Малишев ; Превод: С.Т
