Новият американски президент Доналд Тръмп разтърси пазарите със своите мита за стоки от Канада, Мексико и Китай с думите, че търговските войни са лесни да бъдат спечелени, пише Politico.

Само няколко часа по-късно Тръмп сложи на пауза митата за най-близките си партньори - Канада и Мексико, а те също съобщиха, че ще предприемат ответни мерки.

Търговската война с тях засега се отлага, но изявленията на Тръмп карат редакторите на Politico да анализират наистина ли е толкова лесно да бъдат спечелени.

Новата администрация в Белия дом иска да намали търговския дефицит на САЩ, който достига 1 трилион долара, а чрез "митническата стена" да върне обратно индустрията на американска територия и нови работни места. Противниците на мярката обаче казват, че ефектът ще е обратен - забавяне на ръста и загуба на работни места, както и увеличаване на цените и нарушаване на логистиката. Според тях митата няма да намалят търговския дефицит, защото той е резултат от навиците и начина на живот на американците.

Какво всъщност е търговската война?

Такъв конфликт възниква например, когато една държава смята, че друга държава продава свои стоки под себестойността им и наводнява пазара. Тогава страната налага мита върху дъмпингови стоки, за да изглади несправедливите търговски отношения.

Когато такъв конфликт ескалира, то това е търговска война и именно това започна Тръмп, налагайки мита на всички стоки от Канада, Китай и Мексико.

Според американския президент това ще накара чуждестранните компании да плащат на американците, които купуват стоките им и дори обеща създаването на нова администрация, която ще се занимава именно със събирането на митата. Реалността обаче е по-различна - обикновено компаниите просто прехвърлят стойността на митата, които трябва да заплатят, в цената и те се покриват от потребителите.

Според Politico Тръмп погрешно се връща към 19 век, когато над половината от приходите във федералния бюджет са именно от мита. Но днес нито една модерна икономика не може да се издържа от мита, а основните приходи са от данъците върху доходите и печалбите.

Преди малко повече от 50 години президентът Ричард Никсън опита да направи същото и в донякъде съпоставими условия - разходите за войната във Виетнам превръщат търговския излишък на САЩ в дефицит. Тогава президентът премахна златния стандарт, което наложи на търговските партньори на Вашингтон да преоценят валутите си, замрази за 90 дни цените и размера на заплатите и въведе мита от 10% върху вноса на стоки в САЩ.

След това решение американската икономика години наред се бори със стагфлацията (висока инфлация и слаб икономически растеж), от която успява да се отърве едва след идването на Пол Волкър начело на Федералния резерв.

Едва ли това е целта на Доналд Тръмп. Анализът на Politico сочи, че идеята е да бъде ограничен Китай, включително и чрез митата за Канада и Мексико, защото китайски компании могат да се разположат в Северна Америка и да се възползват от споразумението за свободна търговия, което беше подписано в първия мандат на Тръмп между САЩ, Канада и Мексико и което замести НАФТА.

Това обаче повдига един въпрос - дали страните от ЕС няма да се присъединят към САЩ в опитите да притисне Китай? Евентуален лост за това ще е заплахата за мита за европейските стоки, които могат да бъдат отложени/забавени, ако общността се присъедини към мерките на Вашингтон.

Другият интересен въпрос е колко далеч може да стигне Тръмп. Към момента той показва, че не се интересува от териториалната цялост, предлагайки все по-сериозно на Канада да се превърне в 51-ия американски щат. Това обаче се следи много изкъсо от Кремъл и може да бъде използвано като оправдание за друга, този път истинска, война.

Как може да бъде спряна търговската война на Тръмп?

Дори и американският президент няма пълната власт и неговите мерки могат да бъдат блокирани и отменени. Един от начините е това да мине през съда - ако бизнес организации подадат искове срещу митата, ограничаващи работата им, например.

Президентът има и естествен ограничител - Конгреса, който има силата да отмени неговите действия. В момента Белият дом настоява, че имиграцията и фентанилът са заплаха за националната сигурност, което дава широки правомощия на президента в определяне на търговската политика.

Това положение може да се промени, но и двете камари са под контрола на републиканците, което означава, че трябва да има истински разрив на търговските отношения, за да се намеси институцията.

Известна роля има и Световната търговска организация (СТО), която обаче трудно успява да постигне своите правомощия в днешния свят. САЩ и в мандата на Тръмп, и на демократа Джо Байдън, са отказвали да се съобразят с отсъждания на различни нива на институцията.