2 млрд. долара на Русия са блокирани в JPMorgan, а САЩ не знаят какво да правят с тях

2 млрд. долара на Русия са блокирани в JPMorgan, а САЩ не знаят какво да правят с тях
  • Публикация:  classa***
  • Дата:  
    04.02.2025
  • Сподели:

Няколко месеца след като започна войната в Украйна, Русия е осъществила серия от огромни плащания към Турция. В кратък срок Москва е прехвърлила повече от 5 млрд. долара с обещание за още.

 

 

За външния свят парите трябва да са за първата ядрена електроцентрала в Турция, изградена и финансирана от руския държавен атомен конгломерат, пише The Wall Street Journal.

В Ню Йорк трансферите привличат вниманието на следователите от Министерството на правосъдието, които наблюдават Уолстрийт. Две от най-известните американски банки, JPMorgan Chase и Citigroup, са управлявали потока от пари.

Разследващите установяват, че Москва и Анкара са използвали ядрения проект през 2022 г., за да избегнат санкциите на САЩ, наложени на централната банка на Русия, според запознати източници. Технократите в Москва са прехвърлили милиарди долари през американските банки в приятелска страна, от която парите са можели да финансират руски държавни инициативи.

JPMorgan и Citigroup не са обект на разследването, за което не е съобщавано по-рано, но 2 млрд. долара от руските средства са блокирани в JPMorgan, след като правителството на САЩ спира някои от банковите преводи.

През 2024 г. американските прокурори са се подготвяли да конфискуват парите на основание, че са приходи от укриване на санкции, пране на пари и банкови измами. Опитът им е блокиран в края на управлението на президента Джо Байдън, казват източниците на медията. Причината – Белият дом иска да избегне гнева на Турция, която може да е спорен, но е жизненоважен американски съюзник.

Представител на администрацията на настоящия президент Доналд Тръмп коментира в отговор на въпроси на медията, че правителството на САЩ ще продължи да преразглежда режимите на санкции и ще действа срещу хора, които се опитват да ги избегнат. Турското президентство е пренасочило въпросите към енергийното министерство на страната, което е отказало коментар.

Говорителка на руската държавна атомна организация „Росатом“ казва, че всички средства, отпуснати за ядрената централа, са били използвани за финансиране на проекта и плащане на изпълнители и други социални и финансови ангажименти в Турция. „Що се отнася до средствата, които са били несправедливо задържани поради влиянието на трети страни, очакваме въпросът да бъде решен“, добавя тя.

Играта на котка и мишка показва ограниченията на санкциите като инструмент за икономическа война и компромисите, които правят САЩ, докато се опитват да защитят финансовата система срещу предполагаеми злоупотреби и жонглират с деликатни дипломатически отношения.

Министерството на правосъдието смята, че заповедта за заобикаляне на санкциите е дошла точно от върха в Москва и че управителят на централната банка на Русия Елвира Набиулина е изиграла важна роля, според източниците на медията.

След като САЩ и съюзниците им замразиха през февруари 2022 г. валутните резерви на руската централна банка, Набиулина заяви публично, че правителството ще оспори този ход в съдебни дела. Представителите на централната банка и две подкрепяни от държавата компании са получили инструкции от Кремъл „на четири очи“ да намерят начин Русия да използва средствата, разкриват още източниците на медията.

Това обаче е трудна задача. Прехвърлянето на долари обикновено изисква взаимодействие с американски банки, на които им е забранено да осъществяват сделки с руската централна банка и други руски банки. Затова Набиулина и други висши руски представители са измислили възможен маршрут за излизане от ситуацията. Той преминава през субекти, които Западът е освободил от санкции, за да гарантира, че глобалните енергийни и хранителни пазари няма да се сринат.

Русия и Турция са се споразумели несанкционираната тогава „Газпромбанк“ да отпусне около 9 млрд. долара за ядрената централа, изграждана от „Росатом“, която също не е под санкции. Централната банка на Русия обаче е финансирала тайно заема и ядреният проект не е единствената му цел.

 

Снимка: Bloomberg LP

 

За Турция стимулът е да увеличи предлагането на долари във финансовата си система. Централната банка на Турция заемаше долари от търговски банки по това време, за да може да подкрепи лирата, без да повишава лихвените проценти в лицето на галопиращата инфлация.

Москва се е опитала да създаде офшорен доларов резерв за финансиране на руски интереси извън погледа на Америка. Според плана на Москва ядрената централа може да предава долари на руски фирми, които също имат сметки в най-голямата банка в Турция, държавната Ziraat. Това би премахнало необходимостта да се прехвърлят пари във и извън САЩ, което може да бъде разкрито.

Представители на руската централна банка, „Газпромбанк“ и Ziraat не са отговорили на исканията на медията за коментар.

За разлика от други съюзници в Организацията на Северноатлантическия пакт, Турция не наложи санкции на Русия заради войната в Украйна и вместо това разшири икономическите си отношения с Москва във време на финансов стрес. Анкара заобиколи разделението между Русия и Запада заради войната, като изпрати смъртоносни оръжия на Украйна и използва връзките си с Кремъл, за да посредничи при размяна на затворници. При една такава размяна през 2024 г. беше освободен и репортерът на The Wall Street Journal Еван Гершкович.

Скъпите ядрени централи, финансирани по сложни начини, предлагат удобен начин за прикриване на движение на пари. Русия строи или плаща за повече от дузина реактори в чужбина и има планове за още повече като част от стремежа си да упражнява влияние чрез ядрената енергия.

Отначало планът е проработил. През лятото на 2022 г. „Газпромбанк“ изпраща 3 млрд. долара чрез Citi в депозитите за атомната централа в Ziraat. Малко повече от 2 млрд. долара преминават през JPMorgan. В американското Министерство на правосъдието обаче се задействат аларми и американски служители са се свързали с JPMorgan, за да блокират следващата партида от 2 млрд. долара, която трябва да достигне Турция. Средствата са замразени.

От Министерството на правосъдието на САЩ са искали да конфискуват парите чрез жалба за гражданска конфискация през миналата година. Белият дом и Държавният департамент са били нервни заради това. Длъжностни лица се опасяват, че жалба, в която се намесва Турция, може да подкопае сътрудничеството с правителството на Ердоган по всякакви въпроси - от размяната на затворници и борбата с тероризма до усилията за стабилизиране на Сирия и прекратяване на войната в ивицата Газа.

Според източниците на медията основната причина за безпокойството всъщност е друга – че един от висшите съветници на Ердоган, директорът на разузнаването Ибрахим Калън, е участвал в плащанията през 2022 г. Калън е президентски говорител и мощен съветник по националната сигурност по това време. Сега той ръководи главната разузнавателна агенция на Турция. Тогавашният министър на финансите на страната също е ключов играч в трансферите, според информацията.

И двамата не са отговорили на исканията за коментар.

Падането на Башар ал-Асад в Сирия и прехвърлянето на властта към ислямистките бунтовници увеличи влиянието на Ердоган в Близкия изток. САЩ имат опасения, че Турция може да изпрати сили в територия, държана от подкрепяните от Америка кюрди. Затова и Белият дом е поискал от Министерството на правосъдието да прекрати работата по случая.

Сега администрацията на Тръмп трябва да реши дали да го рестартира. По време на първия мандат на Тръмп обвиненията, че турската държавна Halkbank е нарушила санкциите на САЩ срещу Иран, бяха точка на възпламеняване в отношенията му с Ердоган.

Станете почитател на Класа