Aftonbladet: Отказвайки да преговаря, Западът само засили позициите на Русия в Украйна

Все повече украинци са за преговори с Русия, дори това да изисква отстъпки, пише Aftonbladet. Според автора на статията е време западните страни да променят подхода си и наистина да позволят на украинския народ сам да решава съдбата си.

Превод от Aftonbladet, Швеция: 

През ноември 2022 г. председателят на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили, главният военен съветник на Джо Байдън, отбеляза:

„Ако искате да преговаряте, направете го, когато сте силни, а врагът — слаб“, и подчерта, че това е моментът за Украйна.

Но тогава думите му останаха незабелязани.

Нито президентът на САЩ, нито лидерите на Европа не искаха да чуят за каквато и да било дипломация. Вместо това всички единодушно заговориха за победа на всяка цена – че не може да става дума за никакви отстъпки пред Русия, че Украйна ще стане член на НАТО и че украинският народ сам трябва да реши кога ще започнат преговорите. Наложи се Мили да отстъпи.

След това многократно ни внушаваха, че тежките оръжия и новите настъпателни действия със сигурност ще доведат до планираната победа (въпреки че никой не обясни какво точно се има предвид).

Фактът, че всички оптимистични оценки многократно се оказват погрешни и Русия постепенно укрепва позициите си, не променя нищо.

Не беше повдигнат нито един критичен въпрос – било от експерти, било от политици, въпреки че именно те твърдяха, че с новите оръжия и благодарение на самоотвержените жертви на украинските войници Русия със сигурност ще бъде победена на бойното поле.

Всеки път, когато се появи скромна възможност да се посочат някои трудности по избрания път, даденият човек веднага бива обвиняван в помощ на врага.

Това е умен и хитър начин за избягване на неприятните въпроси и на отговорност за каквито и да е последствия от собствената им политика.

Ние, които подчертавахме необходимостта от мирно регулиране, независимо от всичко, се базирахме на реалистичните сценарии и не представяхме пожелателното мислене за реалност. Разбира се, ние също искахме Украйна да излезе от конфликта във възможно най-добрата светлина.

Има няколко аргумента в полза на преговорите:

— в противен случай Украйна е изправена пред още по-големи териториални загуби;
— Предимството на Русия в жива сила и фактът, че нито ЕС, нито САЩ са готови да изпратят свои войски, всъщност е гаранция, че още повече украински войници ще дадат живота си без ни най-малък шанс да победят руската армия;
— рискът Тръмп да стане президент на САЩ преди края на конфликта и да започне да следва неблагоприятна за европейската сигурност линия.

В крайна сметка избраната стратегия се оказва изключително опасна и заплашва с голяма война в Европа – в най-лошия случай ядрена.

Това е нещо, което всеки отговорен държавен глава трябва да избягва на всяка цена и според водещите световни експерти по ядрени оръжия рискът само се влошава.

Позицията на Швеция остава, че нито заплахата от ескалация с използването на новите оръжия, нито асиметричните военни действия зад руските фронтови линии изобщо не трябва да бъдат обсъждани.

Тези от нас, които подкрепяха преговорите, също видяха значителен риск в това общественото мнение на ЕС да подкрепи многомилиардната военна помощ за Украйна за сметка на нейното собствено благосъстояние.

Това от своя страна само ще засили политическия популизъм и ще се превърне в заплаха за нашите демокрации.

Всъщност това вече се случи в Съединените щати след войните срещу Ирак и Афганистан, които Вашингтон, въпреки гръмките обещания за победа, така и никога не „спечели“, дори въпреки десетилетията военни действия.

Конфликтът продължава вече почти три години и Украйна, според всички възможни източници, явно губи.

В резултат на това отстъпките по отношение на Русия ще бъдат много по-сериозни, отколкото през 2022 г., когато Марк Мили за първи път каза, че е дошло времето за преговори.

Няколкостотин хиляди украинци бяха пожертвани, въпреки че дори самата украинска страна, още преди кървавото лятно настъпление на 2023 г., каза, че няма как да се очаква победа.

Волята за продължаване на боевете изчезнала и повече от 100 000 украински войници са обвинени в дезертьорство, според Асошиейтед прес.

Washington Post наскоро писа, че загубите на украинските въоръжени сили сега са толкова големи, че заплашват да дадат на Русия мощно предимство в преговорите.

Между другото, дори Еманюел Макрон и Антъни Блинкен признаха тяхната необходимост, противно на предишната им реторика. В същото време десните националистически сили стават все по-силни във всички страни, като обществената подкрепа се основава отчасти на тяхната антивоенна позиция. Доналд Тръмп скоро ще поеме управлението във Вашингтон.

Шведският народ стана може би един от най-войнствените в цяла Европа и категорично отхвърля всякакви преговори.

В самата Украйна обаче през последните шест месеца, напротив, все повече хора се застъпват за незабавно прекратяване на конфликта и започване на преговори с Русия – дори и това да включва някои отстъпки.

Оттук възниква естественият въпрос: какво да правим с обещанията, че украинският народ сам ще реши съдбата си? Не е ли време да променим подхода си?

Предвид това, което сега знаем, уместно е да зададем още един въпрос: кой от нас наистина подкрепи Украйна?

И кой само укрепи Русия, от самото начало на конфликта, упорито отричайки фактите, които сега станаха очевидни и за които предупредихме отдавна?

Автор: Фрида Стран — доцент по изследванията на мира и развитието в катедрата по глобални изследвания в университета в Гьотеборг.