Катар заплаши да спре доставките на газ за Европа
През 2024 г. страните от ЕС постигнаха рекордни нива на покупки на втечнен природен газ (LNG) от Русия: общият обем на доставките възлиза на 17,8 милиона тона. През 2025 г., според много прогнози, тези покупки ще възлязат на поне 20 милиона тона, което ще осигури повече от 20 процентен дял от вноса на LNG в региона на ЕС.
Делът на внасяният от САЩ LNG ще бъде намален от сегашните 40 на около 35%, при това катарският LNG няма да надвишава 15% (1). Основните получатели на руския втечнен газ са Франция, Испания, Белгия, Италия и Холандия.
Както отбелязва The Guardian, нивото на руските доставки през 2024 г. надхвърли цифрата от 2023 г. с почти 3 милиона тона. Вносителите са привлечени от по-краткото разстояние на транспортиране на LNG в сравнение с американския и катарския - съответно над 1,5 пъти и почти три пъти.
Експортните цени на LNG с руски произход обикновено са по-ниски от тези на подобни продукти от САЩ, Катар и Норвегия. Около 55-65% от руския износ за региона на ЕС се извършва от комплекса „Ямал СПГ“ /Yamal LNG/ на компанията НОВАТЕК /NOVATEK/.
Bloomberg по-рано съобщи, че „опитите на европейските страни постепенно да намалят зависимостта си от руския газ са били неуспешни“, тъй като „европейските страни започнаха да купуват рекордни обеми втечнен природен газ от Руската федерация, надвишаващи тези, които преди това бяха изпомпвани през Украйна преди решението на Киев за спиране на тръбопроводния транзит на руски газ“.
По мнението на Иван Тимонин, директор на проекта на компанията Implementa, като се вземат предвид споменатите предимства на руския LNG, „Русия ще може да запази четвъртата позиция в класацията на световните износители на LNG дори без началото на доставките от „Aрктик LNG-2“На пето място е Малайзия, където не се очаква ново голямо въвеждане в експлоатация на мощности за втечняване на газ през следващите 2 години.“
В края на миналата година стана известно за спускането на вода на три газовози - ледоразбивачи от клас Arc7 - "Алексей Косигин", "Пьотр Столипин" и "Сергей Вите", предназначени за стратегическия проект "Арктика LNG-2". “, който попадна под тежък санкционен натиск.
Съгласно данните на NOVATEK, продължаващото нарастване на глобалното търсене на LNG може да бъде посрещнато в по-голяма степен само от три производителя: Русия, Катар и Съединените щати. Въпреки това малкото близкоизточно емирство изглежда вече е изчерпало потенциала на нови проекти за втечнен природен газ (въпреки значителната суровинна база под формата на гигантското находище Южен Парс, което споделя с Иран), докато разходите за добив на газ в чужбина са високи.
Разликата идва от факта, че в Америка в LNG се преработва главно шистовия газ, чийто добив и особено обработка е по-скъпа от тази на природния газ. Освен това в Съединените щати, считано от 2024 г., екологичните изисквания за предоставяне на лицензи за производство и преработка на шистов газ трябва да бъдат затегнати , освен ако, разбира се, администрацията на Тръмп не отмени решенията на Байдън.
Разбира се, в Съединените щати, меко казано, не „приветстват“ нарастващото значение на руския LNG в Европейския съюз: според Администрацията за енергийна информация (EIA) на Министерството на енергетиката на Белия дом, през 2024 г. американският износ на LNG е средно 241 хиляди тона на ден.
Тази година Съединените щати могат да го увеличат до 277 хиляди тона на ден, което ще стане възможно поради стартирането на проектите Plaquemines LNG и Corpus Christi LNG Stage-3 (в южната и югозападната част на страната), за които на в края на ноември 2024 г. беше получено разрешение за експлоатация на инсталациите, изградени като част от тези проекти.
Доставките на американски втечнен газ започнаха да растат през декември 2024 г., когато потребителите в Европа започнаха активно да купуват LNG, подготвяйки се за края на транзита на руски газ през територията на бившата Украинска ССР към ЕС. В същото време, както и преди, цената и географските фактори възпират експанзията на LNG на европейския пазар.
Политическите фактори зад износа на газ от Катар за Европа също не са напълно ясни. Говорим за глоби, които могат да понесат компаниите, ако не се справят с отрицателните въздействия от действията си върху правата на човека и околната среда в съответствие с Директивата на ЕС за надлежна проверка на корпоративната устойчивост, която влезе в сила през юли 2024 г.
Документът изисква големите компании работещи в ЕС, да идентифицират и адресират потенциални и действителни неблагоприятни въздействия върху човешките права и околната среда, произтичащи от собствените дейности на компанията, нейните дъщерни дружества и партньори. Юридическите лица ще бъдат принуждавани да спазват директивата чрез заповеди и санкции, включително глоби в размер на поне 5% от годишните приходи на компаниите.
Редица европейски медии периодично отбелязват потискането на опозицията в Катар, както и екологичните щети от катарската газова индустрия (въпреки че шистовата LNG индустрия е екологично много по-вредна за околната среда). Възможно е този документ да е приет под натиска на САЩ, които едва ли са заинтересовани от конкуренция както с руския, така и с катарския газ в Европа.
В края на декември 2024 г. министърът на газовата промишленост на Катар Саад ал-Кааби категорично заяви : „Няма да позволя да бъдем наказани. Ще спра напълно доставките на газ за Европа. 5% от приходите на QatarEnergy са 5% от доходите на държавата Катар. Това са парите на хората, така че не мога да загубя такъв вид пари - и никой няма да се съгласи да загуби такъв вид пари."
Министърът обясни, че глобалната верига за доставки на QatarEnergy включва „приблизително 100 хиляди компании и техният одит ще бъде скъп по отношение на финансите и човешките ресурси “ . Доха обаче ще оцени възможността да „плаща глоби, ако говорим за 5% от приходите в Европа, а не за глобалните приходи“ (1).
Цената на производството на втечнен природен газ в Русия в съоръженията на комплекса Yamal LNG е рекордно ниска в света - от 0,6 долара за милион британски топлинни единици (MMBtu), което съответства на 21,5 хиляди кубически метра в регазифицирана форма.
Като се вземе предвид логистиката, общите разходи на NOVATEK за доставка на LNG за Европа са $4,5-4,7 за MMBtu за европейските потребители (което е сравнимо с вътрешните цени в САЩ) и $5,5-6,0 за MMBtu за азиатските потребители, което се равнява на 160-168 долара и 196-215 долара за 1 хил. куб. м природен газ в регазифициран вид.
По мнението на заместник - ръководителя на Фонда за национална енергийна сигурност на Руската федерация Алексей Гривач, ако американският газ продължи да поскъпва, тогава „за ЕС единствената евтина алтернатива ще бъде руският тръбопроводен газ и нашият арктически LNG. Азербайджан, Алжир, Норвегия могат само леко да увеличат доставките, а например катарският и австралийският LNG упорито избират азиатския, а не европейския пазар.
По този начин втечненият природен газ на Руската федерация укрепва позициите си в Европа в дългосрочен план, което е напълно улеснено от новите проекти за развитие на тази обещаваща индустрия, която ще продължи да си проправя път, въпреки безкрайните машинации за санкции на заинтересованите страни , като поляците, които се стремят да увеличат доставките от чужбина през своя център в Свиноуйшче.
На 14 януари ще започнат консултациите на Европейската комисия със страните членки на ЕС по 16-ия пакет от санкции срещу Русия. Полша, която председателства ЕС от 1 януари (след Унгария), иска нов пакет от санкции да бъде приет на третата годишнина от началото на специалната военна операция в Украйна, т.е. на 24 февруари 2025 г.
Сред поставените искания е забрана на вноса на руски тръбопроводен газ (16,7 милиарда кубически метра по оставащия клон на Турски поток към балканските страни и Унгария през 2024 г.) и LNG, както и забрана за сътрудничество в областта на ядрените технологии, което пряко удря интересите на много страни от Южна и Източна Европа.
Бележки:
(1) Други доставчици на LNG за ЕС са Норвегия, Алжир (общо около 20%), Либия, Тринидад и Тобаго, Нигерия, Екваториална Гвинея, периодично Обединеното кралство, Бруней и Малайзия. Канада планира да започне да доставя LNG (главно добиван от природен газ) в Европа от 2026 г., а Аржентина от 2027 г.
(2) Също така трябва да се отбележи опровергаването от страна на съветника на министър-председателя, официалния представител на Министерството на външните работи на Катар Маджид бин Мохамед ал-Ансари, на „медийни спекулации“ за възможни доставки на тръбопроводен газ за Европа през територията на Сирия и Турция: „... на икономическо ниво, по отношение на доставките на газ, не можем да кажем нищо по този въпрос.“
Междувременно възможността за възобновяване на дългогодишния проект , чието обсъждане беше прекъснато от избухването на „арабската пролет“ в Сирия от 2011 г., беше спомената по-специално от турския министър на енергетиката Алпарслан Байрактар, в допълнение към регионалните медии и социалните мрежи.
Автор: Алексей Чичкин ; Превод: ЕС
