Дори бойците, които превзеха Дамаск, да продължат да действат заедно, битката за Сирия няма да свърши дотук, пише Asharq Al-Awsat. Според автора Иран, Турция, Ирак и Израел няма да се откажат от борбата за влияние в тази страна.

Превод от Asharq Al-Awsat, Саудитска Арабия:

След като празненствата приключат и последните паметници на Асад биват съборени, сирийците са изправени пред ново и несигурно бъдеще.

Кой ще ги управлява?

Лице или комитети?

Един, три, четири или повече?

Няма да е толкова просто.

Асад остави след себе си разпокъсана държава с много различни групировки, борещи се за нея. Тази, който превзе Алепо и донесе промяна, беше протурската групировка «Хаят Тахрир ал-Шам», водена от Ахмед ал-Шараа (известен още като Абу Мохамед ал-Джолани).

Силите, които влязоха в Дамаск („Щабът на операциите на юг“ под командването на Ахмед ал-Оуд) идват от провинция Дараа — това са останките от «Свободната сирийска армия».

А сигурността на сирийско-иракската граница се осигурява от кюрдските части на «Сирийските демократични сили» (СДС), подкрепяни от САЩ.

Дамаск приличаше на Берлин през април 1945 г., когато в него навлязоха съюзническите армии — Великобритания и Америка от запад и СССР от изток. Те се обединиха срещу Хитлер, който се самоуби преди тяхното пристигане, но не постигнаха съгласие относно управлението на Берлин. Руснаците останаха в източната част на Берлин, а западната част на столицата отиде при съюзниците.

Сирийците, пристигнали от различни зони на влияние, влязоха в Дамаск, тъй като без тяхната подкрепа би било невъзможно да бъде свален режимът на Асад.

Според споразуменията, предшестващи напускането на Башар Асад, който според съобщенията бе изчезнал безследно до 22:00 часа в четвъртък, властта в Сирия трябва да бъде прехвърлена по мирен път в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН.

Според единствения международен документ, одобрен от «петорката», трябва да се създаде преходно правителство, да се преразгледа конституцията и след това да се проведат избори. По-вероятно е групировката «Хаят Тахрир аш-Шам» да поемат ръководството Сирия, като се има предвид, че именно тя свали режима на Асад за по-малко от две седмици.

СДС ще продължат да поддържат контрола над Източна Сирия, а Ефрат ще бъде аналог на Берлинската стена, разделяща страната на две части, освен ако не видим консенсус между групировките, както самият Ахмед ал-Шараа обеща по-рано.

Дори и да постигнат консенсус, Сирия няма да принадлежи само на сирийците, както е било през цялата история.

Регионалните и глобалните сили няма да останат настрана.

Наскоро прочетох книгата на Джеймс Бар «Линия в пясъка», която е за британско-френското съперничество и голяма част от нея е за борбата за Леванта между двете световни войни.

Ще видим, че Иран, Турция, Ирак и Израел няма да се откажат от геополитическата борба в Сирия.