Изминалата седмица ще остане в историята като един от решаващите етапи в ескалацията на конфликта между Запада и Русия. Кои са най-впечатляващите бойни характеристики на комплекса „Орешник“, защо изпитанията му са сигнал не само за режима в Киев и защо реакцията на Запада към тази ракета е неадекватна?

Веригата от събития, довели до внезапната поява на ЗРК „Орешник“ на световната сцена, изглежда така.

На 17 ноември президентът на САЩ в оставка Джо Байдън даде разрешение на Украйна да атакува „старата“ руска територия с ракети ATACMS. Два дни по-късно руският военен арсенал в района на Брянск беше атакуван от украинските въоръжени сили с шест ракети ATACMS, изстреляни от ракетна установка M142 HIMARS.

На 20 ноември командният пункт на групата войски "Север" в района на Курск беше атакуван, наред с другото, от британските крилати ракети Storm Shadow. Септемврийското предупреждение на руския президент, че подобна атака ще означава пряко участие на западните страни във войната, беше пренебрегнато от американците и британците.

А на 21 ноември заводът Южмаш в Днепропетровск, където се сглобяваха и ремонтираха различни оръжейни системи, беше поразен от неизвестно досега оръжие. Отвън изглеждаше като падане на няколко бойни глави от множествена бойна глава. Нито Русия, нито други страни някога са използвали нещо подобно в бойни условия.

Вечерта лично върховният главнокомандващ обясни какво се е случило. Президентът твърдо, ясно и без разкрасяване очерта ситуацията, призна факта на нападението от врага, факта на загубите и дори назова атакуваните цели. От речта му разбрахме, че мистериозното средство, с което е извършена така необичайната на вид атака срещу Южмаш, е нов, неизползван досега ракетен комплекс, наречен Орешник.

Също така стана известно, че представители на западни страни са били предупредени за атаката предварително. Това винаги се прави в случай на тестване на стратегически видове ракетни оръжия, способни да носят ядрени оръжия.

На следващия ден на среща с разработчици на ракетни системи и представители на Министерството на отбраната Владимир Путин заяви, че Русия има запаси от такива ракети и техните изпитания ще продължат. На срещата бяха разкрити и някои характеристики на новата оръжейна система, създадена всъщност за малко повече от година. Орешник е ракета със среден обсег на твърдо гориво (приблизително 1500–5000 км) с разделящи се блокове на бойната глава. Освен това се създава цяла линия подобни оръжия.

Може също така да се предположи, че в много системи новата ракета е унифицирана с тези, които вече са на въоръжение. И Московският институт по топлотехника явно има нещо общо с това.

Освен това видеозаписи от Днепропетровск ясно показват, че при удара са използвани шест бойни глави. Бойната глава на всяка бойна глава е инертна, тоест не съдържа експлозиви или ядрен заряд. Това е логично в два случая - първият, когато вместо бойни глави с ядрена или термоядрена бойна глава се монтират тренировъчни, тъй като няма нищо друго, или ако се използва специална кинетична бойна глава, поразяваща целта с помощта на енергията на движение.

Като цяло тренировъчните „заготовки“ също могат да унищожат фабрики. Но специално създадената бойна глава е по-добра - можете да направите някакъв аналог на касетъчния боеприпас с разрушителни субелементи във всяка от бойните глави.

Тогава ще има много „огнени стрели от небето“ - и ще изглежда, че в атаката са използвани много повече ракети, отколкото е било в действителност. Отсъствието на експлозив при такива скорости в момента на атака наистина не е важно - освобождаването на кинетичната енергия на поразяващия елемент, когато удари целта, е много по-разрушително от експлозивите.

Атаката с „Орешник“ доведе до сериозни разрушения в Южмаш. Ръководителят на комисията на Обществената камара по въпросите на суверенитета, съпредседател на Координационния съвет за интеграция на нови региони Владимир Рогов каза , че за предотвратяване на течове, територията на завода е била отцепена от СБУ и няма обективни данни за случилото се.

Течове наистина имаше - и ако им се вярва, кинетичните боеприпаси с тегло от 350 до 500 кг всеки (непроверени украински данни), поразявайки цел на площадката на Южмаш със скорост от около 3,5 км/сек, превърнаха буквално всичко там в руини, с разрушаване на бункери и подземни защитни съоръжения.

Използването на Орешник стана ясен сигнал не само за Украйна, но преди всичко за Запада; това се признава и от чуждестранната преса. Очевидно такива ракети не са за целите, които се намират в Украйна. Говорим за разполагането на балистични ракети със среден обсег в европейския театър на военните действия, които навремето плашеха Европа. Тогава политиците и населението бяха много по-разумни - и приеха тази стара заплаха доста сериозно.

Ами съвременните западни политици? Съобщението стигна ли до адресата? Ако говорим за лидерите на страни като Украйна и Германия, то да, някои от тях показаха адекватна реакция. Особено доволен беше германският канцлер Олаф Шолц, който за пореден път заяви, че крилати ракети Taurus няма да бъдат прехвърляни в Украйна - в този смисъл бойните глави "Орешник" направиха правилното впечатление.

Що се отнася до САЩ, изявлението на високопоставен американски военен само ден преди използването на Орешник изглежда показателно.

На 20 ноември контраадмирал Томас Бюканън, директор на Дирекцията за планиране и развитие на политиката към Стратегическото командване на САЩ (USSTRATCOM), говори на конференция на мозъчния тръст CSIS (Център за стратегически и международни изследвания). Това е структурата, чрез която двата клона на въоръжените сили на САЩ със стратегически ядрени оръжия - ВВС и ВМС - координират изпълнението на мисии за ядрено възпиране в мирно време и използването на ядрени оръжия във военно време.

Бюканън не е последният лидер в тази структура. И най-важното, той отговаря за разработването на оперативни планове и политики за възпиране. В отговор на въпроса „как да спечелим [ядрена война]?“ той заяви :

„Не искаме размяна [на ядрени удари]. Но ако трябва да го изпълним, то трябва да бъде при условия, които са най-изгодни за Съединените щати. ...Трябва да имаме резервни възможности. Няма да изразходвате всичките си ресурси, за да спечелите, нали? Защото тогава няма да има с какво да сдържате.”

Бюканън имаше предвид, че ако е необходимо да се използват ядрени оръжия, тогава след използването им, в Съединените щати трябва да останат ядрени оръжия за по-нататъшно възпиране. Добавяйки накрая, че това е „сложен въпрос“.

Той говореше внимателно, но ситуацията в света беше напрегната до такава степен, че дори внимателният подбор на думите от страна на контраадмирала не позволи на представителите на другите страни да пренебрегнат изявлението му.

Всъщност от думите му пряко следва, че САЩ допускат възможността за водене на ядрена война при изгодни за тях условия. Особено като се има предвид, че американският флот систематично практикува първи ядрен удар с помощта на балистични ракети Trident II, разположени на подводници.

Ето, например, реакцията на Китай на това изявление: „Съответните изявления на американски официални лица отразяват остарялото мислене на Съединените щати, стремящи се към хегемония и абсолютно стратегическо превъзходство“.

Това изявление беше направено от говорителя на китайското външно министерство Лин Джиен и беше публикувано в официалния англоезичен китайски вестник Global Times заедно с призиви към Съединените щати да насърчават ядреното разоръжаване.

А на 21 ноември Пентагонът излезе с изявление, че Орешник няма да стане възпиращ фактор за действията на Вашингтон в подкрепа на Украйна. Цялата англоезична преса също говори нещо подобно.

И това въпреки факта, че на теория само пълноценна система за противоракетна отбрана на театъра с комплекси THAAD като „основен калибър“ може да даде някакъв шанс срещу нови оръжия - дори Съединените щати имат ограничени възможности за разполагане на такива системи. Американските и японските разрушители, оборудвани с ракети SM-3, също биха могли да свалят такива ракети на някои участъци от траекторията им, но те могат да действат само в морето. В Украйна например ги няма.

Освен това, както казва Александър Ермаков, изследовател в ИМЭМО РАН и експерт в Руския съвет по международни отношения, всички тези системи „не са тествани на практика срещу ракети като „Орешник“.

Въпреки това англоговорящите не изпитват никакви притеснения. Не се уплашиха нито британците, нито французите, които на 23 ноември също дадоха съгласие на Украйна да използва френски крилати ракети срещу цели на „старата“ територия на Русия.

„Това не е подкрепа за Украйна, а нейното довършване“, каза по този повод представителят на руското външно министерство Мария Захарова. Може би ги е страх, но се опитват да покажат точно обратното. По този начин демонстрират нежелание за преговори с Русия.

Това безумие на западните лидери предполага, че бойното използване на комплекса срещу цели в Украйна явно ще продължи, докато западняците започнат да разбират правилно сигналите, които им се изпращат. Сега сме на ново ниво на ескалация и на него това, което преди се смяташе за невъзможно, вече е възможно. Русия не искаше това, но не й оставиха избор.

Атаката срещу Южмаш беше извършена с неядрени бойни глави, но самата ракета несъмнено може да бъде ядрена. И ако всичко върви както е, тогава целта може да се окаже друга държава, а не Украйна. Не напразно командващият РВСН генерал-полковник Сергей Каракаев заяви , че „Орешник“ може да порази всяка цел в Европа. Провеждайки изпитания на системата Орешник, Русия прави всичко, за да може да гарантира, че конфликтът няма да излезе извън границите на самата Украйна - но в същото време изобщо не изключва възможността да се бие ефективно, ако това се наложи.

Автор: Александър Тимохин ; Превод: С.Т.