Холивуд и изобщо филмовата индустрия са ни създали доста погрешни представи как изглеждат шпиони или професионални войници. 

Нито Джеймс Бонд е показателен за тайните агенти, нито пък Шварценегер, Сталоун и Скалата някога са били реалистични примери за военни, командоси или представители на специалните части. Планините от мускули са за филмите, поне в голяма част от случаите.

Всъщност действителността може да е доста по-различна, а истински представители на войнишкото съсловие даже си имат за случая един стар лаф:

"Ако се намираш в страна от Третия свят и попаднеш на бял мъж, който има вид на счетоводител, бягай надалеч".

Един такъв тип е сержант-майор Майк Вайнинг. Дребен на ръст, с широка усмивка, диоптрични очила и визия на отличника в гимназията, който редовно е отнасял шамарите от всички останали. Само че нашивките по дрехите му и отличията на гърдите говорят за много по-различна история.

Вайнинг не е случаен тип, той е ветеран от Виетнам и основател на Първо оперативно подразделение на специалните сили, познати просто и като Delta Force.

Записва се доброволец в армията още на 18-годишна възраст през 1968 г., мотивиран от кървавата офанзива "Тет" на северновиетнамската армия и Виетконг срещу американските сили в Южен Виетнам.

Преминава базово обучение в известния Форт Нокс и след това специализира в работата с боеприпаси в Редстоун Арсенал, Алабама. Още в училище показва завиден потенциал по химия и физика, което още повече подхранва интереса му към експлозивите.

"Военната служба ми даде възможност да правя две от нещата, които най-много обичам - да работя с експлозиви и да катеря планини", споделя самият той в интервю за подкаста The Team House.

Точно това му предоставя и Виетнам. Вайнинг изкарва две години там на служба като сапьор в 99-o Артилерийско подразделение. Участва в две важни мисии за унищожаване на противникови оръжия. Първата е в Камбоджа, където той и екипът му взривяват 327 тона експлозиви, докато са подложени на постоянни атаки от части на Виетконг.

Втората мисия е свързана с взривяване на мащабна система от подземни тунели, използвани като складове за оръжия.

За работата си във Виетнам Вайнинг е награден с "Бронзова звезда" за "служба в наземни операции и сапьорска дейност".

Няколко години по-късно пред него се открива нова възможност.

Към средата на 70-те в американската армия осъзнават, че има нужда от нещо ново. Към онзи момент американските специални части са обучавани предимно във воденето на асиметрична война, но опитът от Виетнам и нарастващата заплаха от международния тероризъм налагат нови нужди за създаването на малки, мобилни и силноспециализирани екипи за бързо изпълнение на деликатни военни операции.

Така през 1977 г. се появява "Делта Форс" по модел на британските САС.

Вайнинг е сред първите, които се записват в подготвителната програма и единственият сапьор, който я преминава. Той е първият експерт по експлозиви в "Делта Форс".

Не закъснява и първата мисия по време на кризата с американските заложници в Техеран между ноември 1979 и януари 1981 г. Тогава общо 52 души са задържани в американското посолство в Иран, докато в страната се вихри ислямската революция на аятолах Рухолах Хомейни.

Един от плановете за справяне с кризата е свързан със специална операция за освобождаване на заложниците, в която участват 93 души от Delta Force, включително Вайнинг. Тя обаче се оказва пълен провал. Така и не са подсигурени достатъчно хеликоптери, а тези, които започват мисията, попадат на пясъчна буря и са принудени да се върнат.

Вайнинг е в екип, чиято задача е била да се пусне с парашути, но при маневри още на летището самолетът му се удря в хеликоптер.

Друга разсекретена мисия, в която се знае, че Вайнинг е участвал, е инвазията в Гренада от 1983 г. Американската армия установява пълен контрол на малкия карибски остров само за няколко дни, като за това време Delta Force действат по мисия за овладяване на затвор и освобождаване на политически затворници.

Вайнинг и хората му е трябвало да се спуснат с въжета хеликоптери Black Hawk, но са посрещнати от силен противовъздушен огън.

"Стигнахме точно над затвора и те започнаха да ни обстрелват много агресивно. Виждах как куршумите минават през пода и затова седнах на една кутия с инструменти и се молех да не получа куршум в задника", спомня си командосът.

В крайна сметка мисията е прекратена, тъй като се оказва, че всички затворници са преместени на друго място.

Вайнинг по-натам се включва още в Първата война в Залива и изкарва общо 31 години в армията.

Прекарва повече от половината от тях в едно от най-елитните подразделения на специални части в света.

Пенсионира се през 1999 г. и днес е смятан за една от живите легенди на Delta Force.