Трудно е да си представим, че война, струвала живота на стотици хиляди и прогонила милиони от домовете им, може да ескалира още. Но броени седмици след изборите в САЩ, в периода на безвластие между двама президенти там, се случва точно това.
Напразна и анахронично нелепа се оказа телефонната дипломация на германския канцлер. Два дни след като Олаф Шолц реши след двугодишно прекъсване да се обади на Владимир Путин, Путин нареди най-мащабната бомбардировка на Украйна от миналия декември досега. За да доразруши преди зимата каквото е останало от украинските топлоцентрали. Десетки загинаха при ракетни, бомбени и дронни удари над Суми, Одеса, Глухив.
В отговор на това, или по-скоро на севернокорейските войски, които Путин съсредоточи в Курск, Джо Байдън най-сетне разреши удари с балистични ракети ATACMS срещу цели на руска територия. Но се погрижи в Москва да разберат предварително за това чрез анонимни податки в "Ню Йорк Таймс" и други медии. Във вторник Путин утвърди променената доктрина, според която Москва може да отговори с ядрено оръжие дори на конвенционална атака от неядрена сила, ако бъде подкрепена от други ядрени сили. В Киев и Вашингтон не бяха впечатлени: на същия и следващия ден последваха първите удари в Брянска и Курска област. Украинските сили използваха и британските ракети Storm Shadow.
Ако Storm Shadow и ATACMS имат към 250-300 километра обсег, в четвъртък Путин отговори с хиперзвукова балистична ракета с двадесет пъти по-голям обсег, заредена с множество бойни глави. Потърпевш бе украинският град Днипро. Същата вечер руският президент обяви по телевизията "изпитанието в бойни условия" за успешно и обеща още такива "изпитания". Закани се и с удари по страните, разрешили оръжието им да бъде използвано срещу Русия.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова света да реагира. Един от най-верните му съюзници - премиерът на Полша Доналд Туск, заговори за реална опасност от глобална война. Във вторник се събира извънредно съветът Украйна - НАТО. Киев настоява партньорите да укрепят противовъздушната му отбрана.
Ще реагира ли Европа или ще остане вцепенена от руския страх? Ще докаже ли, че безвластието зад Океана не означава безвластие на Стария континент? Първото условие е да си даде сметка какво точно се случи в ранните часове на 21 ноември в покрайнините на Днипро.
Поредица от огнени снопове – така изглеждаше ударът от балистична ракета с шест бойни глави, който озари Днепър малко преди разсъмване на 21 ноември. Според украинското разузнаване не повече от 15 минути са били необходими на ракетата "Орешник" да измине по изопната траектория 800-те километра от полигона си Капустин Яр в Астраханска област до украинския град Днипро като миг преди да се забие е надхвърлила 11 пъти скоростта на звука - повече от 13 хиляди километра в час.
Според говорителка на Пентагона "Орешник" представлява разработка на основата на междуконтинентална ракета RS-26. Поразен, по думите на Владимир Путин, е бил "един от най-големите и известни още от съветски времена промишлени комплекси, където сега се произвежда ракетна техника и друго въоръжение" – предприятието "Южмаш". Руският лидер обяви атаката за пълен успех. Доколко можем да му вярваме?
Фабиан Хофман – изследовател от Университета на Осло и един от авторитетните познавачи на ракетните технологии на Запад – не забелязва да са постигнати значителни поражения. И това никак не го изненадва:
"От военна гледна точка ударът не беше много успешен. Просто защото тази ракетна система е базирана на по-стар руски, дори съветки дизайн. Предназначена е за нанасяне на удари с ядрени бойни глави, за което не е необходима голяма точност. В случая бойният товар беше конвенционален и недостатъчната точност е ограничила ефективността на удара".
"Виж в политически смисъл ефектът върху европейските страни и Съединените щати беше много по-значим предвид лавината от вестникарски заглавия за междуконтинентални балистични ракети и за ядрена заплаха".
В телевизионните си изяви през последните дни Путин подчерта нееднократно, че "Орешник" не може да бъде прехванат от никоя противовъздушна система по света. Налага се въпросът как така вече близо три години Руската федерация не е използвала толкова ефективно оръжие срещу непреклонния си противник.
"Предполагам, че е зависело от това кога ще бъде завършена разработката на системата - модификацията ѝ от стария вариант. Може и това да не е станало в последния момент, но руснаците е трябвало да изчакат случай, в който им се налага да отвръщат на удари със западни ракети на тяхна територия", казва Хофман.
Стряскащото е, че оръжие като "Орешник" е предназначено именно за пренасяне на ядрен боен заряд. При ядрен удар пропуск с няколкостотин метра наистина не е от особено значение. Стряскащо е също така, че, макар и според украинското разузнаване да разполага към момента само с десетина такива ракети, Путин нареди снощи началото на серийното му производство. Може ли да има ефективна защита срещу "Орешник" и подобни нему системи?
Според Хофман "несъмнено е възможна ефективна отбрана срещу "Орешник", но за това са необходими специални противоракетни системи. "Пейтриът" например не е оптимизиран точно за този тип заплаха. Необходими са ракети с далечен радиус на ефективност, като "Arrow 3", THAAD - за надатмосферно прехващане, или най-добре SM-3. Украйна обаче в момента не разполага с такива".
В условията на крайна несигурност дали и доколко новият американски президент ще подкрепи Киев в битката с Москва, позицията на Европа става ключова. Предупрежденията от Кремъл изглеждат насочени именно към европейците. Новата ракета е неотразима за противовъздушната система, която американците и съюзниците им градят сега в Европа, подчерта Путин в четвъртък вечерта. И вчера командирът на ракетните стратегически войски Сергей Каракаев изпусна, едва ли случайно, фразата, че новата ракета може да порази цели на целия континент.
Фабиан Хофман изтъква, че не бива да реагираме пресилено.
"Трябва да е ясно, че има огромна, наистина огромна разлика между просто използването на тази ракета и нанасянето на ядрен удар с такава. Затова според мен нищо не се е променило фундаментално. Не е в интерес на руснаците да ескалират до такава степен. Войната в момента се развива доста добре за тях. Защо им е да поемат огромен риск с употреба на ядрено оръжие!?".
Ескалацията си има предел - както си пролича от факта, че руснаците информираха предварително САЩ за удара по Днипро.
"Русия просто се опитва да сплаши и Украйна, и западните ѝ партньори. Но общата картина не се променя. И е добре да поддържаме курса и да подкрепяме Украйна с каквото е по силите ни", смята Фабиан Хофман.
