Със завръщането на Доналд Тръмп за втори мандат в Белия дом ситуацията за пазарите и за икономиката е 50:50 – нищо не е ясно, докато не стане ясно. Тръмп направи гръмки обещания в предизборната си кампания – за увеличаване на митата с 60% за вноса от Китай и с 10% от останалите страни и за намаляване на данъците, но докато не се види какво точно ще бъде приложено и в каква поредност, трудно може да се направи анализ какво предстои. Това беше основният извод от коментарите на Тихомир Каунджиев, портфолио мениджър в УД „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“, Спасимир Маджаров, регионален мениджър на Amundi, и Добрин Томов, главен анализатор в УД „Компас Инвест“, в панела на Investor Finance Forum, посветен на инвестиционните дружества.

„Ефектът Тръмп го видяхме – американските пазари подскочиха, другите се представиха не толкова силно в последните седмици. В средносрочен план нещата изглеждат по-интересни“, коментира Маджаров. Като цяло прогнозите на дружеството за бъдещето на пазарите са сравнително консервативни, като много зависи в каква поредност ще се вземат решенията от новата администрация във Вашингтон.

Оптимистично настроени обаче са от „Компас Инвест“ предвид очакваните данъчни политики. От дружеството взимат предвид и положителния сезон на отчетите за третото тримесечие, когато над 75% от компаниите постигнаха положителни резултати. „Предвид очакванията за силен коледен сезон това вероятно ще продължи и през четвъртото тримесечие, което ще бъде добър стимул за пазарите“, коментира Томов.

В тази сложна икономическа и политическа среда определянето на посоката на паричната политика от Федералния резерв също няма да е лесно.

„През декември очаквам да няма промяна, т.е. допълнително сваляне на лихвите от гледна точка на това, че те предварително направиха бърз ход, съответно ще изчакат влизането на Тръмп в Белия дом и макроданните, които ще излязат в следващите два месеца“, коментира Каунджиев.

Понижение от 25 пункта обаче очаква от своя страна Спасир Маджаров, като отново подчерта, че всичко зависи от подхода на Тръмп по отношение на политиките. Ако планираните мита бъдат приложени, те са шок от страна на предлагането, което може да доведе до по-високи цени, инфлация, а оттам и трудна позиция за Фед.

През последните седмици силно се представя щатският долар, което според Каунджиев обаче не е толкова добре за американската икономика. „В момента трендът е такъв, че повечето капитали се насочват към доларови икономики и това вдига стойността му. Но от гледна точка на това, че ще има продължение на сваляне на лихвите в САЩ, ще има отслабване на долара“, като това ще се подсили, ако производството се завърне в страната.

Анализът в това отношение обаче като цяло е труден и зависи от твърде много неща. „Лихвеният диференциал между основните лихви между Фед и ЕЦБ, например, по-скоро ще се увеличава през следващата година. Което предполага, че по-скоро капиталовите потоци ще се насочат към САЩ в търсене на по-висока доходност, а това подкрепя тезата за силен долар“, посочи Томов.

Добрин Томов подчерта също, че пазарът оценява 50:50 вероятността за понижение или запазване на основните лихви, като и двата варианта могат да бъдат аргументирани по някакъв начин в зависимост от това какво се случва с икономическия растеж и инфлацията. „Фискалната политика на САЩ оттук нататък ще бъде доста по-агресивна, което е и проинфлационна политика, и в даден момент може би ще трябва да има контра монетарна политика“, допълни той.

Кои сектори печелят от новата реалност

В тази трудна среда според Тихомир Каунджиев печелившите сектори ще бъдат добивният сектор, индустриалните компании и секторът на здравеопазването, който макар да не е толкова цикличен, предвид макротенденциите, е перспективен.

Спасимир Маджаров, от своя страна, в краткосрочен план открои цикличните компании, с изключение на здравеопазването, тъй като пробизнес политиката на Тръмп ще подкрепи именно тях. В дългосрочен план обаче нещата изглеждат малко по-различно, като за САЩ печелившите сектори ще са по-скоро хранителната промишленост, компаниите за стоки от първостепенно значение, здравният сектор, а за Европа – компаниите с малка капитализация, първокласните акции и държавните облигации.

Към тези индустрии Добрин Томов посочи и сектора на отбраната. Той подчерта, че през предходния мандат на Тръмп технологичният сектор бе този, който се представи добре, и очаква това да продължи и този път.

И тримата финансисти се обединиха в позицията си, че Латинска Америка е пазарът, който предлага доста добри възможности за избор на сектори и компании с перспектива, като Томов открои онлайн търговията в региона. „Ние се фокусираме повече върху секторните и вътрешните възможности, отколкото върху ефекта от някакви геополитически рискове“, поясни той.

От „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“ също все по-често гледат към развиващите се пазари, насочвайки голяма част от новите си инвестиции натам, посочи Каунджиев. „Да, има много рискове, които са свързани с тях. Да, предстоят лоши моменти, където евентуално част от компаниите на тези пазари ще бъдат ударени от ограничения, но цените на тези компании на тези пазари в момента са адекватни от гледна точка на сравнение риск/доходност“.

В това отношение, освен Латинска Америка с пазари като Бразилия, Мексико и Чили, той посочи още Тихоокеанския регион – Индонезия, Малайзия, Виетнам, т.е. пазари, които се водят приятелски за САЩ и няма да бъдат ударени от мерки от администрацията на Тръмп.

Интерес към региона имат и от Amundi, които очакват икономически ръст от 4-5% на възникващите пазари, поясни Спасимир Маджаров. „80% от IT бизнеса и инфраструктура е изнесена като спомагателна производствена дейност в този регион и очакваме това до голяма степен да бъде двигател за Индия и Индонезия, но и за други страни в региона. Бихме гледали облигации и селективно компании с добра оценка“, уточни той.

Риск и волатилност

Не на единно мнение бяха обаче гостите по отношение на стратегиите на инвеститорите за намаляване на риска и защита от волатилност. В „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“ основният подход е диверсификация както между класовете активи – акции, облигации, суровини, така и регионално. Голяма част от инвестициите са насочени към развитите пазари, главно към щатския пазар, но и с диверсификация към България, Централна и Източна Европа, развиващите се пазари. „Идеята е да няма прекалено голямо тегло в конкретен пазар, а да изберем най-добрата форма на инвестиция за съответния регион и пазар“, като това зависи от ситуацията на пазара, обясни Каунджиев.

„Риск мениджмънтът и стратегиите за справяне с риска зависят от самия толеранс към риск на конкретния портфейл“, добави Томов в това отношение. „В един високорисков портфейл, който няма ликвидни нужди, всеки спад на пазара или по-висока волатилност по-скоро представлява възможност за увеличаване на инвестициите на едни много по-добри и атрактивни нива. От гледна точка на един по-балансиран портфейл – да, трябва да се намери правилният баланс между акции и облигации“, като алтернативните инструменти също могат да бъдат добро решение.

Позицията на Спасимир Маджаров се различи най-много от тази на колегите му. „Диверсификацията е априори заложена в даден продукт, който купуваш, и тя може да се менажира вследствие на средата. Успех може да се постигне, ако правилният клиент се срещне с правилния продукт“, заяви той, като допълни, че не трябва да се забравя и продуктовия хоризонт.