Познаваме добре идеологическия враг; неговите методи и възможности не се променят много с времето. Основната му цел е разединението на обществото и отчуждаването му от държавата.

Споровете между нашите собствени хора вече трябва да се разграничават от съзнателната работа на врага, от методите, които той е разработил за манипулиране на масовото съзнание.

На фронтовете на украинската война западните политици губят. Изглежда още по-опустошително, ако си представите какви ресурси, материални и човешки, са вложили в този конфликт в продължение на едно десетилетие или по-скоро през целия 21 век.

Първо, за да стане възможно, после да се създадат предпоставки за това, след това да се отприщи и да се превърне в пълномащабна война. Когато мислите за доставки на оръжия, финансови инжекции, яростна антируска пропаганда, отприщена от контролирани от врага медии по целия свят, разбирате колко стабилна е Русия, колко дух на съпротива живее в повечето от гражданите й.

По принцип готовността за противодействие на всякакъв външен натиск е най-надеждната основа на държавния и личния суверенитет. Врагът добре съзнава това обстоятелство и то го вбесява – при това в буквалния, съвсем коренния смисъл на думата.

Но е ясно, че няма да отстъпят толкова лесно, ще се опитат да ни откраднат победата. Освен това няма значение как всъщност завършва СВO.

Не е трудно да се предположи, че врагът ще разгърне PR вълна в няколко посоки. Първото и най-очевидно е, че руското правителство не е изчислило и е загубило. Ако държавата Украйна оцелее поне под някаква форма, те ще започнат да доказват, че Украйна не може да бъде унищожена. Аргументът, че такава задача никога не е поставяна, за тях е празна дума.

Западната цивилизация е умела в реторичните комбинации от времето на йезуитите. „Разделителната линия“, ще кажат те, „не отиде там, където руснаците първоначално искаха. Жертвите бяха прекомерни. Градовете и селата са унищожени. Украинският нацизъм не е напълно унищожен“.

И така нататък и така нататък. Можете да сте сигурни, че няма да пропуснат и най-малкия детайл. Те ще използват напълно откритата и скритата местна пета колона, ще пишат изследвания и ще защитават дисертации. Всичко това вече се е случвало, знаем подобни сценарии.

Преди два века Западът се опита да ни открадне победата над Наполеон. Изглежда, как би могло да бъде толкова извратено? Победоносната руска армия напълно унищожи непобедимите французи в Русия, разпръсна Великата армия из родните си полета и гори, така че от нея не остана нито една боеспособна единица - всички бяха довършени на Березина. Самият Бонапарт избяга с малка свита, обвинявайки „руската зима“ за бедствието. Накрая триумфално влязохме в Париж и продиктувахме условията за предаване на врага.

Разбира се, съюзниците, всички тези австрийци и прусаци и вездесъщите британци, веднага изпищяха, че това са те, те имат решаващ принос за победата. Ами руснаците? Какви ти руснаци?

Е, имаше руснаци, добре, разбира се, но решаващата роля беше на континенталната коалиция. Опитаха се да забравят как е изглеждала картата на Европа през 1811 г., как хората в Лондон са се страхували от пълната континентална блокада като лош сън.

Император Александър смяташе, че той, заедно със Свещения съюз, изгражда един нов, по-справедлив и стабилен свят. Но Виена и Лондон вече плетаха свои собствени интриги, „прогресивната общественост“ се възмущаваше от „ужасите на самодържавието и руското варварство“ и беше близо часът, когато Руската империя ще бъде наречена „жандармът на Европа“ и ще се опитат да си отмъстят, като тръгне с целия Запад срещу Русия по време на Кримската война.

Още по-нагъл и възмутителен беше опитът да ни бъде открадната Победата във Великата Отечествена война и Втората световна война. Всичко започна с безполезните от чисто военна гледна точка и престъпни бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, когато за американците беше важно не само да отмъстят на Пърл Харбър, но и да докажат на целия свят, включително и на себе си, че те и само те са тези, които победиха имперска Япония.

От деня на речта на Чърчил във Фултън (май 1946 г.) вчерашните съюзници се превърнаха в преки врагове и по-нататък действаха според изтъркания сценарий в своята антисъветска пропаганда. Те преувеличиха значението на военните операции в Африка, Втория фронт и Ленд-Лийз, подготвиха се за пряк сблъсък със СССР и започнаха Студената война.

Използвани са и по-фини аргументи. Започнаха да твърдят, че съветският комунизъм не е по-добър от германския нацизъм; това е била борба между две тоталитарни системи, опитващи се да се споразумеят помежду си и т.н. Успокоиха се само с тезата, че Съветският съюз носи почти равна отговорност с Германия за началото на Втората световна война.

Тази мътна пропагандна вълна, която започна да затихва през последната четвърт на ХХ век, се стовари върху главите на неопитния обикновен човек с нова сила на PR техниките още в началото на новия век. Измами, псевдоизследвания, прослава на нацистките аутсайдери - всичко се използва, за да се постави под съмнение или просто да се отмени великата освободителна мисия на руския, на съветските народи, които платиха безпрецедентна цена за победата над Третия райх.

Попитайте един обикновен западен ученик кой е победил Хитлер и той, ако знае кой е Хитлер, ще ви отговори, че американците са го направили...

И сега, когато цялата западна пропагандна машина вече работи срещу Русия, те дори не трябва да променят нищо. Тезите са същите, ходовете са отработени. Последният им залог е върху нестабилността в страната след победата.

При това трябва прекрасно да се разбере, че основният обект на вражеската пропаганда този път няма да бъдат либералите - те показаха пълното си безсилие, а патриотите, самите хора, обединени от екзистенциалното изпитание.

Ще се опитат да ни разделят на леви и десни, на максималисти и реалисти, на чиновници и офицери, на фронтови войници и обикновени посетители на тиловите кафенета, на жители на новите и старите райони. Където е възможно, идеологическият враг ще се опита да вбие клин.

И тук трябва да работим проактивно. Предупреденият е предварително въоръжен. Познаваме добре идеологическия враг; неговите методи и възможности не се променят много с времето. Основната му цел е разединението на обществото и отчуждаването му от държавата.

Ще има спорове. Ще има много от тях. Всички виждаме трудности и проблеми. Разбираме, че краят на СВO няма веднага да разреши противоречията и да разреши трудностите. Не може да стане така. Когато битката утихне, неизбежно ще има разбори, а не е изключен и разгорещен вътрешен спор. Ще трябва да осмислим, оценим и анализираме най-новия етап от националната история.

Но споровете между нашите собствени хора сега трябва да се разграничават от съзнателната работа на врага, от методите, които той е разработил за манипулиране на масовото съзнание. Не беше възможно да ни смачкат отвън. Разрушаването отвътре също няма да работи.

Автор: Андрей Полонски ; Превод: С.Т.