"Дълбоката държава" на САЩ е в паника!

С бъдещия президент на Америка Доналд Тръмп няма да скучаете. Убеден, че няма да има вълна от масови протести във връзка с избирането му поради пълното поражение на демократите на изборите, той започва да формира свой собствен „отбор на мечтите“ за управление на страната.

И веднага шокира както опонентите, така и поддръжниците си с „революционния размах“ на планираните трансформации. Такъв оригинален екип, състоящ се изцяло от „мини-Тръмп“ по дух, начело на Съединените щати, може би, не е съществувал от много дълго време, ако изобщо е съществувал.

Осъзнавайки многобройните предателства от страна на съмишлениците си през предишния му мандат (2016-2020 г.) и елементарната неспособност на много от тях да се справят със задълженията си, този път „бесният Доналд” възнамерява да се обгради не само с напълно верни на себе си, но и ярки личности.

Каква е стойността на един от най-богатите хора на земята (270 милиарда долара лично богатство), „космическият гений“ Илон Мъск, който заедно с „безупречния мениджър“ В. Рамасвами оглави новосъздадения орган за ефективността на публична администрация. Намеренията му да „срие с лопата“ бюрократичния свят на страната и по този начин да подкопае основите на „дълбоката държава“ вече оставиха нейните членове в страхопочитание.

Да припомним, че правомощията на ръководителя на Белия дом включват назначаването без одобрение на около 50 хиляди висши федерални служители, всеки от които също има право да избира значителен брой свои подчинени. И начело на този механизъм за движение, с благословията на Тръмп, ще бъде Мъск, наистина „извънземен от звездите“ за „офисния планктон“. Как иначе може да се характеризира заявеното от него желание да намали федералните разходи с фантастичните 2 трилиона?

Голямата фармацевтика и големите хранителни корпорации в Съединените щати, които също управляват трилиони долари, са ужасени от фигурата на предложения министър на здравеопазването Робърт Кенеди, който сериозно планира и няма съмнение в намеренията му, да разтърси националния медицина и да се справи с доходите на производителите на лекарства, а в същото време и с онази "джънк" храна, която ядат американците.

В същото време, със санкцията на Тръмп, той планира да сложи край на разследванията на убийството на своя чичо, президента Джон Ф. Кенеди, като постигне публикуването на всички документи. Очаква се това да нанесе сериозен репутационен удар върху авторитета на американските разузнавателни служби.

Мнозина в Пентагона са напрегнати от перспективата той да бъде оглавен от коментатора на Fox News Пийт Хегсет, който се е издигнал само до чин майор в Националната гвардия. Той също обеща да се справи с чудовищните разходи на военното ведомство.

Но особено развълнувана от планираното му назначаване е онази част от военното ведомство, която зае постовете си според различни видове расови, национални, полови и ЛГБТ квоти, тъй като Хегсет възнамерява да се ръководи по въпросите на личния състав изключително от принципите на "меритокрацията".

Объркване обхвана и американските разузнавателни служби (общо 19!), след като стана известно, че Тръмп реши да назначи четиридесет и три годишната конгресмен Тулси Габард (подполковник от резерва на армията) на поста ръководител на Националното разузнаване (на структурата-чадър, която контролира всички разузнавателни агенции на страната).

Тя е известна като един от най-фанатичните му последователи, готови да „изчистят“ всички онези служители на тези органи, които помогнаха на демократите да дискредитират бъдещия президент. Заедно с Робърт Кенеди тя беше включена в „списъците с хитове“ на официалния украински сайт „Миротворец“ като „враг“ на киевския режим и „проруски агент“, което, разбира се, е плод на развихрено въображение на бойните бандеровци.

Но най-голямо безпокойство сред демократите и някои републиканци предизвика кандидатурата на бъдещия главен прокурор/министър на правосъдието (в САЩ комбинирана длъжност) на четиридесет и две годишния Мат Гец. Човек от Флорида, „отдаден без ласкателства“ на семейство Тръмп и способен за една нощ не само да затвори всички наказателни дела срещу своите покровители, но и да открие много нови срещу Байдън и всеки от демократите. Не напразно демократите веднага започнаха да го преследват по вече традиционните обвинения за „сексуален тормоз“.

От всички обявени назначения, според експерти, единственото, което се откроява, е соченият за поста държавен секретар сенатор Марк Рубио, който преди това беше съперник на Тръмп на първичните избори на републиканците и дори го подложи на доста остри критики. Заради това се предполага, че кандидатурата му ще мине най-лесно в Сената.

В същото време се забравя, че той беше първият от сериозните претенденти, който напусна надпреварата в полза на сегашния триумфатор и изигра значителна роля за привличането на негова страна на преди това до голяма степен нелоялни избиратели от латиноамерикански произход.

В „кадровата революция“ на Тръмп заслужава да се отбележи привличането на основните позиции в сферата на сигурността на т.нар. младежко крило (40-50 години), ясно фокусирано не само върху днешния ден, но и върху решаването на бъдещи проблеми. Това крило може да включва и вицепрезидента Ванс и Илон Мъск.

В тази връзка идва на ум вече изразеното предположение, че Доналд Тръмп ще се кандидатира отново на изборите през 2028 г., само че в по-младата си версия, тоест всъщност това ще е най-големият му четиридесет и шест годишен син Доналд.

Посочената конфигурация е изградена под него. Именно той предложи близкия си приятел Ванс за вицепрезидент на баща си, в чийто кръг влиза Мъск. Част от ръководството на Републиканската партия предложи Доналд Тръмп младши да се кандидатира на тези президентски избори, но той благоразумно реши да остави баща си напред. Като се има предвид, че последният явно възнамеряваше да остави своя отпечатък в историята, съвсем разумно е това да стане не само с дела, но и чрез създаване на династия.

В крайна сметка републиканците вече имаха като президенти Буш баща и Буш син. В съзнанието на бъдещия върховен лидер на Съединените щати семейството му още повече заслужава подобна приемственост.

Сегашното пълно господство на Тръмп във властта отдалечава ли Америка от призрака на гражданската война, за която се говори през последните години? За известен период, може би, да. Дори онези, които прогнозираха победа на републиканците, не очакваха такъв триумф.

И дори не става въпрос за убедителното предимство на Тръмп в електоралните гласове (312 срещу 226) и спечелването на двете камари на Конгреса. Като цяло в страната спрямо изборите през 2020 г. републиканците спечелиха 12 милиона (!) гласа от демократите. Никакви „мъртви души“ или гласуване по пощата не могат да помогнат тук. Какви бунтове и протести да има...

Въпреки това би било наивно да се вярва, че по този начин „потенциалът за разделение“ е изчезнал от американския живот. Той е само компресиран, поради което неизбежното му излизане на повърхността в обозримо бъдеще може да бъде още по-силно.

Тъй като демократите вече са започнали да се подготвят за конфронтация с новата администрация, според пресата, те възнамеряват да се съсредоточат „върху съдебни процедури и укрепване на властта на правителството, а не върху улични протести “ .

В стремежа си за отмъщение, вече излизащи от шока от провала, демократите ще могат да разчитат на тази част, и то значителна, от „дълбоката държава“, която ще бъде засегната от „кадровата революция“ на Тръмп, както и „пренебрегнатите“ от него републиканци. Контурите на тяхната съпротива вече се очертават.

Все още доминиращи в националните медии, демократите се опитват да внасят разногласия между членовете на екипа на бъдещия глава на Белия дом още на етапа на формирането му. Например, обкръжението на Тръмп поражда подозрения относно „наполеоновите нрави“ на Илон Мъск и неконтролируемостта на такива членове на правителството, които се формира като Робърт Кенеди или Марко Рубио.

Тонове „уличаващи доказателства“ се изсипват върху кандидатите за кабинет, което кара сенаторите, включително републиканците, от които зависи одобрението на министрите, да бъдат предпазливи. Редица от тях, например Мат Гетц, Пийт Хегсет, както и Тулси Габард и Робърт Кенеди, много членове на Сената явно възнамеряват да торпилират.

Според съобщенията Тръмп изглежда е измислил решение, при което правителството ще бъде одобрено по време на ваканцията в Конгреса само от него лично. Дали представителите на собствената му партия в законодателния орган ще се съгласят с подобни по същество диктаторски правомощия на президента и дерогирането на тяхното значение остава под въпрос.

Като цяло във Вашингтон лека-полека се възражда същата, далеч не миша и привидно неизкоренима врява, който доведе Америка до ръба на гражданска война. Засега ще бъде отложена, но докъде ще зависи от успеха на действията на Тръмп и на целия му екип на постовете им, което, разбира се, не е гарантирано.

Ако той наистина успее да преодолее „дълбоката държава“ на Америка и да я насърчи да работи като „в старото време“, което отчасти намирисва на научна фантастика, тогава хоризонтът на нейния упадък може да се разшири. Но някои принципи във външната политика, вече прокламирани от Тръмп, карат човек да се съмнява в подобна перспектива.

„Кръстоносният поход“ срещу Китай, едностранното впрягане на радикалната банда на Нетаняху в Близкия изток и неясната позиция относно украинското уреждане, което позволява на Зеленски да продължи да се подиграва на народа си, едва ли ще допринесат „Америка да стане велика отново“.

Автор: Дмитрий Минин ; Превод: С.Т.