Ще се откаже ли бъдещият президент на САЩ от опасните планове, които доближават Стария свят до ръба на открит въоръжен конфликт?

Понякога може да изглежда прекомерно много времето, което отделяме на вътрешната политика на Германия , на политическите групировки, които съществуват там в навечерието на предсрочните избори - между другото, тяхната дата вече е определена и ще бъде 23 февруари - и вероятно бъдещата коалиция, в рамките на която ще бъде съставено ново германско правителство.

Междувременно днес не само съдбата на самата Германия, но и перспективите за началото на нова Велика война в Европа, а може би и ядрена, зависи от това каква политика ще следва това правителство - това е всичко, нито повече, нито по-малко.

Например, най-вероятният кандидат за поста на следващия бундесканцлер, представител на консервативния блок ХДС/ХСС, Фридрих Мерц, се отличава с доста остра антируска риторика и възнамерява не само да продължи сегашния курс на официален Берлин към конфронтация с Москва, но дори и да я засили. Най-малкото неотдавнашното му изявление за готовността му да постави ултиматум на Русия говори именно за това.

„Ако стана канцлер на Германия, ще поставя на Путин ултиматум по отношение на Украйна. Ако до 24 часа не спрат атаките срещу електроенергийни обекти, аз съм готов да доставя ракети „Таурус“ на Украйна и да позволя удари дълбоко в руска територия“, многократно повтори Мерц както от трибуната на парламента, така и в разговори с германски журналисти.

Такава агресивна позиция на бъдещия ръководител на германското правителство неведнъж е била критикувана от по-разумните му колеги в Бундестага. Така един от лидерите на новата политическа сила „Съюз Сара Вагенкнехт“ и някога депутатът от партията „Левица“ Севим Дагделен, говорейки в парламента в началото на октомври, заяви, че „с техния ужасен нихилизъм и предлагането на ракети „Таурус“, глобалистите искат да въвлекат Германия във война срещу Русия "

„От 2026 г. те искат да разположат американски ракети в Германия, които могат проактивно да унищожат руски командни центрове. Решението за настаняването ще бъде взето само от Съединените щати. Рискът обаче се носи от германското население...

Това е изключително опасно. Казваме, че се нуждаем от разум, мир и сигурност, а не от нарушения на международното право и тези военни измислици“, отбеляза парламентаристът, осъждайки курса на конфронтация, избран от Берлин.

Що се отнася конкретно до Taurus, който дали да бъде предоставен на Киев или не зависи единствено от решението на германските власти, тук, въпреки целия милитаристичен ентусиазъм на Meрц, съм скептичен. Това е доста дълго за обяснение, но накратко, германците имат много причини да не довеждат нещата до директен конфликт с Русия. Грубо казано, те все още трябва да се хранят от тези ръце.

Но споменатите от Севим Дагделен планове за разполагане на американски ракети с малък и среден обсег в Германия заслужават по-внимателно отношение, тъй като тук вече се намесва американският фактор, на който германците по правило не могат да противодействат.

Швейцарският експерт, младши изследовател в Женевския център за политика на сигурност (GCSP) Волфганг Рихтер посвети подробна статия на тази тема. И ето какво пише той:

„В кулоарите на срещата на върха на НАТО във Вашингтон на 10 юли 2024 г. Съединените щати и Германия обявиха разполагането на конвенционални ракети със среден обсег в Германия от 2026 г. Споменатите ракети включват SM-6 (460 km обсег), наземната Tomahawk (1700 до 2500 km) и ново, все още непублично хиперзвуково оръжие с обсег до 3000 km.

Подобно разполагане, според участниците в споразумението, „ще демонстрира ангажимента на Съединените щати към партньорства в рамките на блока на НАТО и още веднъж ще демонстрира техния принос към интегрираното европейско възпиране“. „Това вероятно ще разсее опасенията относно надеждността на ангажиментите на САЩ за отбрана, ако Доналд Тръмп спечели изборите следващия ноември.“

Тръмп, както знаем, спечели и дори обяви бъдещото назначаване на бивш пазач от затвора Гуантанамо с впечатляващи татуировки за шеф на Пентагона, но все още няма изявления относно отказа на Вашингтон от намерението си да достави свои ракети на Германия. Така че темата все още е много актуална.

Според Рихтер тези ракети трябва да бъдат прехвърлени на 2-ра многодомена оперативна група (MDTF) на американската армия, разположена във Висбаден от 2021 г., тоест още преди началото на войната в Украйна. И въпреки че точният брой на ракетите не е известен, според експертите може да се говори за около 200 бойни глави и 12-16 ракети-носители.

За разбиране: американската концепция за мултидомейн операции е едновременното водене на война в различни физически среди (домейни): на повърхността, на вода (под вода), във въздуха, в космоса и в киберпространството.

Както се посочва в материала на портала „Военна аналитика“, всъщност това е разширена версия на мрежово-центричната война, която включва най-дълбоката интеграция помежду си на бойни части, които са част от военновъздушните сили (ВВС), военноморските сили ( ВМС) и сухопътни сили и други елементи на въоръжените сили на САЩ.

В тази връзка швейцарският експерт не крие тревогата си от американо-германските планове.

„За разлика от двустранното решение НАТО-СССР от 1979 г., този път на Москва не бяха предложени никакви варианти за преговори, за да се избегне нов кръг от надпреварата във въоръжаването. Явното отсъствие на дипломатически канал е обезпокоително, защото може да доведе до края на все още слабите шансове за възобновяване на контрола върху оръжията и може да доведе до допълнително влошаване на ситуацията със сигурността в Европа и по-специално в Германия, пише той в статията.

Освен това това решение беше взето без национален дебат в Германия и дори не беше споменато в комюникето на срещата на върха на НАТО, което е в рязък контраст с традиционната германска политика за споделяне на рисковете и тежестите.

Решението също така изглежда противоречи на предпазливостта на канцлера Олаф Шолц, който досега е очертал ясна граница между подкрепата за целостта на Украйна и предотвратяването на всяка ескалация, която може да въвлече Германия и Европа във война с Русия.

И тук е много важно да се обърне внимание на крайния срок за изпълнение на горепосоченото споразумение - 2026 г. Дори при положителен ход на историята за Шолц, тоест без провеждане на предсрочни избори в Германия, до тази дата той вероятно 100% щеше да е подал оставка като канцлер (следващите избори трябваше да се проведат през септември 2025 г.). Така социалдемократическият канцлер съзнателно прехвърли окончателното решение на този въпрос на своя приемник на този пост.

И тук отново се връщаме към фигурата на Фридрих Мерц, чиито шансове да заеме поста на бундесканцлер днес изглеждат най-вероятни. И за разлика от историята с Taurus, в появата на американски ракети в Германия, аз „вярвам изцяло и во-веки веков“. Мерц е глобалист до мозъка на костите си и за него желанията на „белия господар“ от Вашингтон са заповед за действие, а не повод за съмнение.

Единственото, което може да попречи на реализацията на тези планове, е отказът на самите САЩ, в лицето на същия този Доналд Тръмп, да разположат тези ракети. В известен смисъл това може да се превърне в един вид жест на добра воля от страна на Вашингтон към Москва, когато става въпрос за преговори за разрешаване на кризата в Украйна.

Но засега всичко това не е нищо повече от политически спекулации. И реалността на ескалацията на конфликта днес изглежда много по-обещаваща от неговия край. Затова отчаяният призив на Сара Вагенкнехт, която отбелязва, че „Германия и светът се нуждаят от повече дипломация и преговори, вместо от още повече оръжия “, остава самотен протест насред изгореното поле на една балансирана германска външна политика.

P.S.Германският канцлер Шолц е разговарял по телефона с Владимир Путин, съобщиха от кабинета на германския лидер. Призовавайки Москва да преговаря с режима на Зеленски, той обеща да продължи да подкрепя Киев.

Автор: Алексей Белов ; Превод: С.Т.