Новоизбраният президент на САЩ е решил кой ще оглави ключовите агенции за сигурност в неговата администрация: ЦРУ и Пентагона. Изборът на Доналд Тръмп за пореден път изненадват.

Кои са забележителните кандидати, защо точно на тях се спря следващият стопанин на Белия дом и как това ще се отрази на работата на Пентагона и ЦРУ?

ЦРУ в новия екип на новоизбрания президент на САЩ ще бъде оглавено от Джон Ратклиф, който по време на първия мандат на Тръмп в продължение на няколко месеца оглавяваше Националната разузнавателна служба, а министър на отбраната ще бъде пенсионираният майор Пийт Хегсет. През последните осем години той е водил сутрешно предаване по Fox News. В крайна сметка Доналд Тръмп има начин да шокира всички.

„Политически чадър“ за ЦРУ

Адвокат от Тексас, Джон Лий Ратклиф влиза в политиката през 2004 г. и е избран за кмет на малък град. А 10 години по-късно е избран в Камарата на представителите на Конгреса, където прекарва три мандата.

Приятелството му с Тръмп започва по време на първия опит за импийчмънт на тогавашния президент на САЩ, когато Ратклиф е член на комисията на Конгреса по същия този импийчмънт, но заема про-Тръмп позиция. Той успешно използва опита си като адвокат, за да разпитва свидетели на обвинението и по този начин допринася много за неуспеха на опита за импийчмънт.

В същото време отношенията на Тръмп с разузнавателната общност на САЩ започнаха рязко да се влошават. Започнаха серия от оставки и накрая, след уволнението на директора на националното разузнаване (DNI) Дан Коутс, през юли 2019 г. Тръмп номинира Ратклиф за поста.

Това не се получи от първия път. Не само демократите в Сената, но и някои републиканци се противопоставиха, смятайки Ратклиф за твърде голям тръмпист, който ще политизира прекалено работата си, и номинацията му трябваше да бъде оттеглена. Тръмп го номинира за същата позиция през януари 2020 г., когато нямаше къде другаде да отиде: длъжността директор на националното разузнаване беше празна от няколко месеца за първи път в историята на САЩ. Тази позиция трябваше да бъде спешно запълнена. Ратклиф беше утвърден.

Задачата на директора на Националното разузнаване е да координира всички 17 разузнавателни агенции на САЩ. Това е важна работа, но тя се състои предимно от срещи и разпоредби. Тя е съвсем подходяща за човек без ни най-малък опит в разузнаването, както аналитично, така и оперативно.

Но на новата си позиция Ратклиф веднага попада в центъра на ураган: по време на мандата му се появява пандемия от Ковид. През първите месеци на пандемията много големи държави бяха в състояние на почти пълна паника, което понякога водеше до екстравагантни методи на разузнавателни действия - от търсене на виновници на пазара за храни в Ухан до опити за закупуване на маски, лекарства и вентилатори по целия свят, невинаги със законни средства. Уменията на Ратклиф бяха не толкова разузнавателни, колкото чисто административни.

Той обаче е запомнен не с борбата срещу Ковида, а с активното си участие в предизборната кампания на Доналд Тръмп.

Известна е неговата нощна пресконференция, на която Ратклиф обвини Иран, че е изпратил заплашителни писма до поддръжници на Демократическата партия. Също така именно Ратклиф направи публично достояние съдържанието на лаптопа на Хънтър Байдън, които последният беше забравил в сервиз за компютри. Естествено, Ратклиф беше начело на списъка с кандидати за оставка през януари 2021 г.

Позицията на директор на ЦРУ, за разлика от тази на директор на Националното разузнаване, все още изисква специални знания, умения и опит. Засега основното видимо достойнство на Ратклиф е лоялността му към Тръмп. Разбира се, както като член на Конгреса, така и като директор на ДНИ, той може да е придобил известни познания за това как работи сложната американска разузнавателна система. Но той никога не е участвал в пряката ѝ работа, още по-малко в оперативните ѝ дейности. Назначението му много прилича на късната съветска практика на „партийни назначения“ и „комсомолски проекти“ в КГБ на СССР, когато хората попадаха в разузнаването не въз основа на своите качества и умения и дори не по зова на сърцето си, а въз основа на данни от въпросници.

    Може да се предвиди конфликтът на Ратклиф с професионалните шпиони.

ЦРУ е затворена система и Ратклиф не се вписва в нея по никакви параметри на „въпросника“. Тръмп вече има нездрави отношения с американската разузнавателна общност. Новоизбраният президент не харесва ЦРУ и другите служби, а те му отвръщат със същото.

Освен това при управлението на Тръмп може да настъпи промяна в приоритетите на разузнаването, като се наблегне повече на Китай. Разбира се, Китай вече се разглежда като цел номер едно, но новият директор на ЦРУ почти сигурно ще следва личната линия на Тръмп в агенцията, действайки като своеобразен политически офицер. А много служители на агенцията могат да възприемат това идеологическо преосмисляне на дейността си като прекомерно политизиране на разузнаването. Всичко това е изпълнено с оперативни смущения, кадрови проблеми и общо отслабване на ефективността на ЦРУ.

Битката с „чудовището на Пентагона“

Новите назначения като цяло оставят впечатлението, че новоизбраният президент на САЩ, възползвайки се от доминацията на републиканците в Конгреса, се стреми не толкова да използва професионалисти, колкото да постави агенциите за сигурност под свой личен контрол. Той може да бъде разбран: при последния му каданс инициативите му бяха саботирани на ниво изпълнителна власт. Сега той назначава прокурори в ключови министерства, чиято задача ще бъде да следят за реалното изпълнение на начинанията на Тръмп.

Това важи и за неочакваното назначение на водещия на Fox News Пийт Хегсет за министър на отбраната. Това име не фигурираше в нито една прогноза и се превърна в основната сензация на деня.

Хегсет е вундеркинд. Той има две престижни дипломи от Харвард и Принстън, но първоначално избира военна кариера и се записва в Националната гвардия на Минесота. Като командир на взвод служи в базата в залива Гуантанамо в Куба, а след това е доброволец в Ирак и Афганистан. Пенсионира се от запаса с чин майор, но забележително е, че никога не се издига над званието взводен командир в армията, тъй като това изисква специална военна подготовка или поне опреснителни курсове. А и Хегсет очевидно се е виждал повече в политиката, отколкото в армията, а образованието и познанията му са чисто граждански.

Той се опита да се кандидатира в първичните избори на републиканците, но загуби и в крайна сметка се насочи към журналистиката, която също е доста добър трамплин за политическа кариера. Симпатичен, фотогеничен, двуметров норвежец (всички негови предци са норвежци и той показа своя ДНК анализ, който показва, че е с 98% скандинавски произход) с добре трениран език и енциклопедични познания - находка за всеки телевизионен канал. След като получава достъп до аудитория, Хегсет активно излъчва и крайно консервативните си възгледи.

Твърди се, че той е бил нещо като неформален съветник на президента по време на първия мандат на Тръмп. Неведнъж е правил остри забележки по отношение на ислямските движения. Той е ковидо-отрицател и веднъж заяви в интервю, че не си е мил ръцете от 10 години, защото не вярва в микробите. Ясно е, че това е еуфория на телевизионен водещ на популярно предаване, но е много показателно.

Но при назначаването на Пийт Хегсет за министър на отбраната политическите му възгледи не са толкова важни. Това, което е важно, отново е лоялността му към Тръмп.

Факт е, че Министерството на отбраната на САЩ е невероятно чудовище с циклопичен бюджет и още по-голямо политическо и медийно влияние. Невъзможно е дори президентът на САЩ да се справи с Пентагона и военно-промишления комплекс на мига. А пенсионираният майор Хегсет, от една страна, не бива да предизвиква отхвърляне сред кариерните военни, а от друга, неговите консервативни възгледи и лична лоялност към Тръмп могат да допринесат за потенциални реформи, които трябва да премахнат „актуалната програма“ от американската армия и да модернизират тази гигантска структура в рамките на лозунга MAGA.

Въпреки това борбата с чудовищния военнопромишлен комплекс е битка с неочевиден изход. А дали харизматичният скандинавец ще има достатъчно сили и енергия за тази битка, все още не е ясно. В края на краищата очевиден негов недостатък е липсата на административен и управленски опит.

Твърди се, че той е бил нещо като неформален съветник на президента по време на първия мандат на Тръмп. Неведнъж е правил остри забележки по отношение на ислямските движения. Той е ковидо-отрицател и по някакъв начин в 

* * *

Засега е ясно едно: новоизбраният президент на САЩ е решил да се възползва максимално от уникалната възможност. Сега Републиканската партия спечели мнозинство и в двете камари на Конгреса, което означава, че той може да назначи на ключови постове хора, които са му лично лоялни, без никакви главоболия.

Възможно е на първия етап от това да пострада дейността на ЦРУ и Пентагона. Но ако външнополитическата дейност на администрацията на Тръмп наистина ще бъде стеснена до почти изолационистки позиции, то като цяло новите назначения би трябвало да имат положително въздействие върху двете агенции. А колкото по-изолирано се държат на световната сцена двете гигантски агенции - ЦРУ и Пентагонът, толкова по-добре за останалия свят.

Източник: "Взгляд" ; Автор: Евгений Крутиков