Последните политики на руския президент Владимир Путин показват опасения за състоянието на руската икономика, сочат заключенията на Института за изучаване на войната (ISW) относно подписани укази, свързани с разходите за войната.
На 13 ноември руският президент ограничи еднократните плащания за ранените във войната в Украйна - военните, чието нараняване е довело до инвалидност, ще получават 3 млн. рубли (към 30 хил. долара) еднократно, колкото е в момента компенсацията за всички ранени.
Остналите ще получават по-ниски суми в зависимост от тежестта на нараняването им. Тази промяна предизвика остри критики сред военните, които заявиха, че тези средства може и да не покрият всички разходи, които правят ранените за възстановяване. Затова и ден по-късно Путин реши да увеличи парите до 4 млн. рубли, но отново тази сума ще се изплаща единствено за тежко ранените.
Разходите около войната никак не са малки - освен пенсиите и социалните придобивки за ветераните (ранени или не), семействата на загиналите във войната получават по 5 млн. рубли, а за записалите се доброволци еднократната помощ на места по областите вече достигат до 3 млн. рубли. Заплатите за военнослужещите достигат към 2000 долара. Именно парите са основният стимул, чрез който Русия набира участниците във войната. Така Кремъл опитва да избегне мобилизацията, която не се поддържа от руското общество, макар че гласовете срещу войната в Украйна са редки.
Опозиционното издание "Важни истории" публикува в началото на седмицата, че разходите за еднократните плащания за набиране на военнослужещи са достигнали до 13% от бюджетите на руските региони. За 35% от регионите еднократните разходи за ветерани и семействата на загиналите са повече от 20% от целите им бюджети.
Отделно политиката на централната банка за ограничаване на инфлацията също така намаляват възможността за развитие на руската военна индустрия. Руски олигарси също критикуват повишаването на основния лихвен процент, засега все още анонимно и пред Bloomberg. Оценката на ISW е, че при тази политика военният комплекс едва ли ще успее да се разгърне и да покрие нуждите на войската.
Според оценките на военни експерти през 2025 година руската индустрия ще бъде изправена пред недостиг на части за производство на военна техника заради липсата на финансиране, както и заради санкциите на Запада.
Съюзниците на Русия ѝ дават ракети, на Украйна - системи за ПВО
Русия обаче получава сериозна подкрепа от своите съюзници Иран и Северна Корея за войната, която започна в Украйна - артилерийски снаряди, балистични ракети с различен обхват на действие и дронове, а от началото на ноември и поне 10 хил. севернокорейски войници укрепват фронтовата линия в Курска област. Украйна също разчита на своите съюзници за артилерийски снаряди, макар и много по-малък брой спрямо севернокорейските, относително малък брой ракети, чийто обхват е ограничен до територията на Украйна, и системи за противовъздушна отбрана (ПВО), сочат изводите от публикация на Business Insider.
Изданието отбелязва, че западни разузнавания са потвърдили получаването на ирански балистични ракети с малък обват от Русия още през септември. Все още няма данни, че тези ракети се ползват въпреки съобщения на местните власти в Харков за ракети от неуточнен вид, изпратени по цели в града. Допълнителните ракети от Иран са с малък обсег на действие - до 150 км за Fath 360 и до около 100 км за ракетите Ababils, и с не особена точност. Те обаче могат да бъдат използвани по цели по фронтовата линия, освобождавайки ресурси (руските балистични ракети "Искандер - М") за удари по цели в тила на Украйна.
Украински дронове атакуват военно летище в Краснодарския край
Министерството на отбраната на Русия съобщава за 51 унищожени дрона през нощта срещу 15 ноември, 36 от които над Краснодарския край и 10 над Азовско море. От ведомството не съобщават за поражения и щети, а губернаторът на областта Вениамин Кондратиев написа в Telegram за паднали отломки по покриви на сгради. Местни жители обаче съобщават за атака срещу военното летище в Кримск.
Украинските Военновъздушни сили (ВВС) отбелязват поредна нощ с атаки с дронове като основната цел е Одеса.Обобщените данни сочат, че градът е обстрелван с две крилати ракети Х-59 и дронове. Със системите за противовъздушна отбрана е свалена една от ракетите. 25 дрона от 29 изстреляни дрона са унищожени с ПВО - основно над Одеса, както и в съседната Миколаевска област и в Кривоградска и Тернопилска област. При атаката има засегнати жилищни сгради, при което е загинал един човек, а осмина са ранени с различна тежест.
В сутрешните часове се съобщава за активиране на тактическата авиация от базата в Оленя - осем самолета Ту-95 са във въздуха, летящи към югоизточните части на Украйна. Опасност от ракетна атака е обявена за Херсонска, Сумска, Киевска, Черкаска и Полтавска област към 9 часа на 15 ноември.
Мост в окупирания Крим се срути от самосебе си
Мост, свързващ Джанкой и Маслове в окупирания от Русия Крим, се срути от самосебе си, съобщават руските служби за извънредни ситуации. Според назначения от Москва министър на транспорта Александър Овдиенко съоръжението не е издържало на товара на преминаващите в този момент превозни средства.
Newsweek посочва, че мостът е сред логистичните линии, използвани от руските военни.
В началото на септември партизанското движение "Атеш" предупреди, че и Кримският мост се намира в лошо състояние. Русия прегрупира своите системи за ПВО на полуострова, превръщайки Кримския мост в един от най-защитените от руската армия обекти. Мостът обаче се нуждае от спешен ремонт, твърдят от "Атеш", разпространявайки снимки с паднали парчета около жп линията на моста, и допълват, че състоянието на Кримския мост се пренебрегва от руските власти.
Движението съобщава и за изграждането на нови защитни съоръжения по пристанището в Севастопол, подсказващи, че Русия ще опита да върне Черноморския флот отново в базата му. Засега данните на Военноморските сили на Украйна показват, че в Черно и Азовско море няма руски бойни кораби на дежурство.
Преди ден при атентат загина един от високопоставените руски воннни, свързани с Черноморския флот в окупирания Крим.
Украинците удържат фронта около Купянск и Лиман
На този етап украинските военни удржат фронта при Купянск и Лиман, връщайки си позиции около Торске. В последните дни сблъсъците в тази част на фронтовата линия се активизираха и през миналото денонощие в тези две направления са регистрирани 20 атаки. Преди ден Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщиха за отблъсната атака към град Купянск с използването на бронирана техника, а част от руските войници са били облечени с украински военни униформи, определяно като военно престъпление.
В Курахове врагът предприема друга тактика, използвайки основно малки пехотни щурмови групи без бронирана техника, и според данните на Центъра за отбранителни стратегии руснаците вече държат под контрол към 15% от територията на града. За миналото денонощие ВСУ докладва за 37 директни сблъсъка в това направление - основно около Илинка, Новоселидивка, Далне и Костянтинивка.
В Покровското направление ВСУ отбелязва 24 атаки - към Промин, Лисивка, Сухой яр и Пустинка. В 995-ия ден от началото на пълномащабната война руснаците се активизират във Времивското направление, където са регистрирани 12 атаки. Има данни за обстрел с авиационни бомби на прифронтовите населени места, сред които и Велика Новосилка и Темиривка. По данни на DeepState руските военни са окупирали Ривнопил
Продължава напредъка към центъра на Торецк и руснаците вече владеят към една четвърт от територията на града.
През миналото денонощие общо регистрираните бойни действия достигат 144. Извършени са 50 въздушни удара, при които са използвани 103 управляеми авиационни бомби, както и около към 4000 артилерийски обстрела, което е намаление спрямо средното от началото на седмицата.
