„Мисля, че можем да се справим много, много по-добре“, заяви тогава главният редактор на New York Times. Но те не го направиха.

След шока от изборите през 2016 г. хората в редакциите, чиято работа беше да разказват на останалите какво се случва в Америка, установиха, че знаят за страната си толкова, колкото и за Северна Корея. Шефовете им се заклеха, пише колумнистът на The Wall Street Journal Джерард Бейкър.

Те трябваше да се справят по-добре с отразяването на събитията в страната. По-специално, трябваше да разберат по-добре съзнанието на гласоподавателите, които избраха Доналд Тръмп, опровергавайки по някакъв начин 91-процентния шанс, че тяхната героиня Хилъри Клинтън ще спечели, както твърдяха медиите.

Месец след изборите Дийн Бакет, тогава изпълнителен редактор на „Ню Йорк Таймс“, заяви пред NPR, че това е приоритет: „Мисля, че можем да се справим много по-добре. И мисля, че има неща, към които можем да подходим по-творчески, за да разберем страната“.

И така, подобно на антрополозите от XIX век, които се впускат в неизследваните дълбини на Африка, тълпи от метросексуални журналисти се втурнаха в провинцията. Те седяха – и можем да предположим, че с опасение – в закусвални и боулинг зали с хора, които никога не са били в Харвард и не са яли тост с авокадо. Те слушаха с нарастващо удивление как мъже и жени, които нямат нито членство във фитнес зала, нито гватемалски бавачки, говорят за Бог, значението на националните граници и нещо, наречено патриотизъм.

Какво научиха? Осем години по-късно можем да предположим. Ако се съди по това колко много отразяваха изборите през 2024 г., изглежда са стигнали до извода, че всички тези хора са фашисти или полуфашисти с реакционни възгледи за расата, секса и всичко останало, готови да гласуват за фашистки кандидат-президент.

За тези безстрашни журналисти сигурно е било изненада да открият, че фашистката общност е много по-широка, отколкото са си мислели. Тя обхваща не само поддръжниците на превъзходството на бялата раса, но и латиноамериканските фашисти, чернокожите фашисти и най-новата и неочаквана единица в съвременната таксономия на американската политическа социология – еврейските фашисти.

Всички тези групи изглежда гласуваха в по-голям брой, отколкото през 2016 г. или 2020 г., за Тръмп – човек, който, както тези новинарски организации достоверно ни уверяваха, иска да превърне САЩ в Четвъртия райх.

Ако 2016 г. беше предзнаменование за края на американските новинарски медии, то 2024 г. беше окончателното рухване на Вавилон. Трудно е да се разбере как те отново ще могат да претендират за централна роля в демократичния живот на страната.

Поддръжници на Тръмп в Орландо, Флорида.

Те не само пропиляха и малкото доверие, което все още имаха сред американците, като удвоиха залога върху явното партизанство, а именно последователното изопачаване на думите и действията на републиканците, придружено от конспирация за прикриване на очевидната слабост на президента демократ и също толкова очевидната неспособност на потенциалните му наследници.

Те се провалиха жестоко, дори според собствената си оценка.

Осемгодишната им кампания за убеждаване на американците, че Тръмп е руска марионетка, нацист в стил 1930-те години и опасен престъпник, доведе до това, че броят на американците, гласували за него, се увеличи от близо 63 милиона на 74 милиона, а сега на 75 милиона и повече. Поне спечелиха много награди „Пулицър“, което, предполагам, е най-важното.

След изборите много се говореше за това, че традиционните медии отстъпват голяма част от влиянието си на новите медии като подкастите и платформите като X. В това има известна доза истина, но се пропуска нещо важно.

Енергичното обсъждане на въпроси и мнения, публикуването на хиляди разгорещени гледни точки и интелигентни аргументи, дори яростното критикуване на враговете – всичко това има своите предимства (поне аз се надявам на това) и не е чудно, че милиони хора предпочитат яснотата на откритото партизанство пред измамата на общественото мнение, маскирано като новина.

Но при цялото ми уважение към редакцията на „Вашингтон пост“ се съмнявам, че един избирател ще се замисли от подкрепата на вестника за кандидат за президент. Това, което наистина раздвижва съзнанието им, е научаването на нови факти, а точно тук традиционните медии наистина се провалиха: в репортажите си, особено в избирателността, с която решават кои теми да отразяват.

Да вземем например имиграцията. През последните няколко години милиони нелегални имигранти се изсипаха през границата – сила, която променя социалния, културния и икономическия живот на страната. Повечето новинарски организации отказват да се занимават подробно с темата, а когато го правят, предпочитат да повтарят опорните точки на демократите за злите американци, които се отнасят лошо с тях.

Или да разгледаме друг сюжет. Миналата седмица Daily Wire, нова медийна платформа, съобщи, че администраторът на Федералната агенция за управление на извънредни ситуации е казал на служителите, изпратени да помогнат за оказване на помощ при урагана Милтън във Флорида, да избягват домовете на очевидните поддръжници на Тръмп. Може би и други репортери са узнали това, но те се съсредоточиха единствено върху факта, че обвиненията на Тръмп и „крайно десни“ групи за лошо управление или пренебрегване от страна на FEMA са „фалшиви“ и „дезинформация“.

Вместо да се отнасят към поддръжниците и потенциалните поддръжници на Тръмп като към обекти на зоологическо любопитство, ако журналистите отделяха малко време за отразяване на последиците от катастрофалната политика, които тези поддръжници са видели много по-добре от медиите, може би новинарските организации, за които работят, все още биха могли да имат някаква значимост.