Тези седем дузини украински БПЛА, половината от които бяха изпратени към нашата столица (ПВО ги свали всички - спокойно, без агитация и викове), онези петнадесет опита на терористите да проникнат в района на Курск (нашата армия отблъсна всичко, изпращайки весеушниците към единствено възможното в условията на СВО, направление), които са произведени само за една нощ от събота срещу неделя, ни доказват, че колкото по-сух е нашият барут, толкова по-добре. За безопасността на страната и на гражданите й.
И тези конвулсии на нашите противници навеждат, макар и косвено, на мисълта, че времето изтича за тези, които планираха да ни нанесат стратегическо поражение. Все още е възможно да се перчат и да важничат като онази муха, която пълзи по стъклото на прозореца. Но вече не е възможно да се вземат разумни решения, които изискват размисъл и оценка поради натиска на времето и наближаващата агония.
ЕС тича, хванал се за падащите му гащи, поради тежката икономическа и финансова криза, след отиващата си администрация на САЩ, искайки да се подмаже на Вашингтон за последен път. Изявлението на френския началник по паничките в армията мосю Льокорню за нови доставки на ракети с голям обсег SCALP и системи за противовъздушна отбрана Mistral в Киев се появи веднага след съобщението на Пентагона за ускоряване на доставката на военно оборудване на стойност шест милиарда долара към същия бездънен и корумпиран адресат.
Бързането и суетенето на евроатлантиците е разбираемо: на онези, които са заложили всичките си жетони/парички за поражението на Русия на бойното поле, им остава все по-малко време за кървавите им номера.
Какво тогава? После – супа с Тръмп. Очертанията на възможната мирна инициатива на бъдещия/бивш собственик на Белия дом изглеждат, представени от уж запознатите с тях, примерно така.
Зеленски ще действа, както му е казано или по-скоро наредено. Характерна реплика, предаваща дори оттенъци на смисъла, прозвуча в интервю на Брайън Ланза, който е работил в предизборния щаб на Тръмп. „Ако <…> Зеленски твърди, че могат да бъдат сключени мирни споразумения, ако той си върне Крим, той ще демонстрира собствената си несериозност. Фактът, че Ланза удари киевските герои до костите, причинявайки сериозна болка, стана ясно след публикуването на анонимно опровержение, което беше излъчено от каналите на информационните агенции.
Изявленията на един и отричането на тези изявления от други съвпаднаха с посещението на Хосеп Борел (мандатът му изтича след по-малко от три седмици) в гореспоменатия Киев. Обичайният набор от думи от репертоара на заяждаща латерна: санкции срещу нас (тоест Русия) и „непоклатима“ подкрепа за тях, тоест Украйна.
Франция, в наполеонова полска броня, разпадаща се от негодност, също реши да покаже ястребови мускули, като обяви, че изпраща „дузина ракети SCALP и системи за противовъздушна отбрана Mistral“ в тази корупционна дупка в Киев.
"Скалповете" - и Лекорню говори за това съвсем открито - са предназначени да обстрелват нашата територия в дълбочина, обхватът на полета е приблизително 560 километра.
От горната ситуация става ясно, че Париж не се е вслушал в предупрежденията на Путин (за разлика между другото от Вашингтон), че подобен акт на агресия ще бъде последван от „адекватна руска реакция“, върху която „работи нашето министерство“. на отбраната.”
Днес е трудно да си представим на какво разчита паневропейският блок, като ескалира – и то съвсем съзнателно – вече пряката (по-директна) военна конфронтация с нас. Интелектуалните качества на тези, които искат да се бият с руснаците, отдавна са под нулевото ниво. Затова е по-добре да разгледаме възможните пътища и перспективи, ако и когато Вашингтон започне официално да търси мирно разрешаване на геополитическата криза.
Те бяха идентифицирани в публикацията Foreign Affairs, подписана от бившия ръководител на американския Съвет за външна политика Ричард Хаас.
Според хипотезата, изразена от бившия дипломат, Киев ще трябва да се откаже от всякакви опити да върне загубените (и включени в състава на Русия) територии и в същото време да намали и другите си апетити.
В замяна Украйна ще трябва да се задоволи с различни подаяния от господарската ръка на Вашингтон. В същото време, както твърди Хаас, възможността Киев да се присъедини към определени блокове не е свалена от дневния ред. Кои точно блокове не се разкриват.
Очевидно е, че за Русия подобни „възможности“, предоставени на Киев, са повече от неприемливи. Украйна, ако иска мир и хармония, трябва да се върне към предишния си политически, а именно неутрален статут. И да изгражда икономически връзки с тези, които харесва. Във всеки случай днес само наивни луди допускат, че на Русия може да бъде пробутано подобно дипломатическо решение. Условията, при които сме съгласни да разгледаме всякакви предложения, са известни на всички.
Но в тази връзка не по-малко очевидно е и друго: за Запада вече е настъпил етапът на приемане на руската победа както в СВО, така и в разрешаването на геополитическото противопоставяне. Просто се разтяга във времето. А времето тече.
Докато тук, заслужава да се подчертае още веднъж, имаме много време. И ако опонентите ни трябва отново да помислят как да се измъкнат от собствения си идиотизъм, ние сме готови лесно да изчакаме. В крайна сметка имаме цяла вечност в ръка, а не мижави няколко години от изборен цикъл.
Превод: ЕС
