Пак прескочихме мълчаливо тази дата от нашия календар. В онова време я отбелязвахме празнично. Съвременните евроисторици не успяха да я зачеркнат и тя ще си като начало на един велик експеримент в историята на човечеството. В някогашната соцсистема той приключи с неуспех.
Там където поуките му бяха отчетени правилно той продължава да се развива успешно на фона на веещото се червено знаме с петте жълти звезди. А от пепелта на разпадналата се Съветски съюз се възроди съвременна Русия и неоспоримо зае мястото си на велика сила.
Твърди се, че малко преди да почине Леонид Брежнев казал: „Слонът е умрял, но той още не знае, защото е голям!“
Знаещи хора по-късно писаха, че този словесен каламбур е предизвикал потрес сред някои от членовете на тогавашното политбюро, защото те разпознали в тази шеговита фраза предсказана присъда за тогавашната държава. Идването на Юрий Андропов за мнозина донесе надеждата, че не всичко е изгубено. Наред с външнополитическите му ходове той ще си остане в редицата от ръководители на съветската държава като човека, който на дело, а не на думи предприе борба срещу корупцията в страната. Ако го преведем на езика на тогавашните политически обстоятелства, това означава, че той посегна да извади сивия сектор на икономиката наяве, за да вкара всичкия нелегално натрупал се промишлен потенциал в действие за преустройство и развитие на цялата държава. Както е повтарял често, време е било да се възстанови марксовото положение, че в базата на обществото е икономиката, а не политиката. Всъщност точно перверзният начин на водене на държавното управление с политически решения беше довел в Съветския съюз до преобръщането на целия икономически механизъм и преминаването на по-действената, по-активната и по- производствената част в сивата зона. Лесно е да си представим какви интереси е засегнал Юрий Андропов и преждевременният му край беше повече от логичен.
След недомислието Черненко се появи лицето Горбачов, който надяна маската на реформатора Андропов. Той обаче започна да води, както се оказа, много скоро, политика, която бавно и сигурно щеше да постави съветската държава в положението на зависимост от Запада и от САЩ, в каквато попаднаха след това бившите сателити на Съветския съюз. С определена сигурност може да предположим, че този тип политика едва ли е зарадвал хората от висшия ешелон на Русия. Ролята на водеща държава в света винаги е давала предимства както на политическата йерархия така и на икономическата олигархия. Едно такова категорично поставяне под влиянието на западните страни и на САЩ дори и с най благородни, да речем, намерения за започване на общ живот със западните демокрации повече от нормално беше да не се приеме. Като следствие се получи интересното положение, когато политическите фактори предприеха стъпка за овладяване на ситуацията от така наречените „здрави сили“, а икономическите управленци бяха избрали друг дневен ред. Сблъсъкът, който се получи, стана онова, което отдавна логиката на събитията в тази огромна страна диктуваха. Отхвърлен беше политическият модел на Съветския съюз, който като държавна структура не само пречеше, а в действителност не даваше на икономическите потенциали на страната да се развиват и да излязат на свободния път на пазарно развитие. Стигна се, веднага искам да подчертая това, с което може би ще опонирам на маса мои съмишленици, до това, че не под външно, а изключително поради вътрешни фактори, Съветския съюз се разпадна и се роди новата държава с новият начин на управление както политическо така и икономическо. Изцяло във полза на онези сили, които бързо овладяха позициите и откриха реалните лица на владетелите на икономическия ресурс на могъщата държава. Елцин дойде на власт като техен политически представител. След като мина еуфорията от тъй наречените демократични промени в страната беше потърсен и оня ръководител на държавата, който подготвен и избран, трябваше да поеме юздите на новата велика сила. Путин се появи на власт. Слонът беше погребан и се роди нов имперски субект, на който до ден днешен все още не може да се намери исторически аналог в природата. И за който важи това, което е казал поетът - „умом не понять“.
Ще си позволя една словесна забележка с политически акцент във връзка с гореказаното. Стихът на поета, че „Россия умом не понять“, което ще рече „с ум не можеш я разбра“, предполага логичното въпросно продължение – „А с какво можем я разбра!“ Малко хора се запитват или опитват да си отговорят на закодираната гатанка. За съжаление, повечето от европейските политици са сред тях. Поетът, познаващ руския народ, е искал да подскаже на всички, желаещи да имат добри отношения с руския народ, че той може да бъде разбран не толкова „с ум“, а най-вече със сърце и душа. И тук вече проблемът си е у нас. Защото, ако искаш да живееш с някой, естествено би било да го опознаеш и намериш ключа, който да ти гарантира добросъседски и взаимноизгодни отношения. Къде обаче „сърце и душа“ у брюкселските и задокеански управляващи нашите съдби? Само разум у тях, което априори запушва шанса ни за по-добри времена.
След избора на Тръмп за президент на САЩ се случва нещо невероятно в мисленето на западните политици, което вече пълни коментарните рубрики. От плановете за победа над Русия на всяка цена, изведнъж всички се оказаха пред необходимостта за търсене на варианти за спиране на войната в Украйна. Нещо повече, сякаш всички са чакали Тръмп за да осъзнаят, че път обратен няма. Май последен ще остане Зеленски, който в политическите си блянове все още лелее за обратното, макар че и при него започна да избликва разочарованието в според него неадекватната реакция на Запада, да не говорим за позицията на Тръмп.
Че няма път обратен, добре разбира и Путин. При него нещата са свързани с категоричния му ангажимент пред руския народ. Всички очакват победата. Затова че тя ще струва много усилия и кръв на руския народ е нещо, което не един път е давано като дан в нейно име. Има обаче и нещо още по-важно – оцеляването на хората от заетите области в Украйна и Крим преди всичко. Ако за момент само си представим, че на Путин му хрумне и реши да се съгласи с желанието на Запад и се оттегли от завзетите украински територии, там ще останат изоставени хората, които са повярвали, че са били освободени от украинския тормоз. Не за дни, за часове те ще бъдат избити и изклани и там ще стане нещо като европейска Газа. Това няма как да бъде допуснато.
Не мина и ден след обявяване на изборния резултат в САЩ и Орбан събира ръководителите на над 30 страни в Будапеща за да търсят решение, в което, както подчертава винаги той, да се отчетат интересите и на двете страни във войната, а и интересите на целия свят. Това ще е пътят, това ще е и надеждата за скорошен мир.
Автор: Павлин Павлов
