След победата на Тръмп Америка обсъжда варианти за предполагаемия му „мирен план“, но конкретиката все още е твърде малко

След победата на Тръмп САЩ ще позатворят финансовия си кран за Зеленски, а Европа изобщо не е готова да поеме допълнително финансиране за Киев. Тя няма да има толкова много собствени пари, колкото преди, поради рецесията и бюджетните съкращения.

Това означава, че колкото по-нататък, толкова повече властите в Киев ще получават сигнали от Запада за необходимостта от преговори с Русия за разрешаване или замразяване на конфликта.

Тръмп говори за това още през 2023 г.: „Искам всички да спрат да умират - руснаци и украинци. Ще го направя до 24 часа." Той също така обеща да се срещне с лидерите на Русия и Украйна, за да прекрати конфликта: „Всеки от тях има своите слабости и силни страни. И до 24 часа ще бъде уредено, ще свърши.”

След избирането на Тръмп американската преса започна да обсъжда неговите възможности за прекратяване на украинския конфликт. Wall Street Journal писа на 6 ноември, че съветниците предлагат на Тръмп няколко варианта, включително замразяване на фронтовата линия, създаване на демилитаризирана зона и продължаване на военната помощ за Киев в замяна на отказа му да се присъедини към НАТО за поне 20 години. Тези предложения изобщо не са изненадващи, тъй като новоизбраният вицепрезидент Дж. Д. Ванс вече беше предложил подобен сценарий.

Взето като цяло, това е много подобно на актуализирания корейски сценарий за „примирие“, който доведе до повече от 70 години конфронтация на Корейския полуостров.

Дали обаче всичко ще бъде толкова просто, колкото Тръмп обеща на целия свят? Ако се абстрахирате от личностите и погледнете сухите редове на законите, тогава изобщо няма да е.

От гледна точка на Русия проблемът с териториите трябва да бъде решен изцяло. В исторически руските територии бяха проведени референдуми, в резултат на които бившите украински региони - Република Крим със Севастопол (през 2014 г.), ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област (през 2022 г.) - станаха част от Руската федерация в съответствие с федералните конституционни закони.

Днес, според руското законодателство, тези територии са неразделна част от Руската федерация. Следователно вече не е възможно да се „върне“ нито едно парче от тях на Украйна, дори ако тя все още е под управлението на Киев. Нито чрез подписване на мирен договор, нито чрез замразяване на конфликта.

Това се потвърждава от чл. 67 от Конституцията на Руската федерация: „Не се допускат действия (с изключение на делимитация, демаркация, повторна демаркация на държавната граница на Руската федерация със съседни държави), насочени към отчуждаване на част от територията на Руската федерация, както и не се допускат призиви за подобни действия.“

По този начин минималните изисквания на Русия по отношение на Украйна са изтеглянето на въоръжените сили на Украйна и представители на всички държавни органи и структури от териториите, които днес остават под контрола на властите в Киев, включително от центровете на тези региони, като Запорожие и Херсон.

В същото време не трябва да забравяме исканията за демилитаризация и денацификация на Украйна, необходимостта от изпълнението на които доведе до началото на СВO, както и задължителното премахване от Запада на десетки хиляди санкции, наложени на Русия и нейните граждани.

Какво казва украинското законодателство за тази ситуация? Ще успеят ли властите в Киев законно да се разделят с част от украинските територии?

Първо, нека да разгледаме текста на Конституцията на Украйна и да видим, че самото правителство в Киев вече е станало нелегитимно . Днес Зеленски и Върховната Рада са узурпирали властта в противоречие с член 5, който гласи, че „никой не може да узурпира държавната власт“. Те също нямат правомощия да представляват народа на Украйна, който според същия член е „носител на суверенитета и единствен източник на власт в Украйна“.

Така се оказва, че в Киев няма с кого да си говорим. Но нека погледнем по-нататък.

Член 132 гласи, че „териториалното устройство на Украйна се основава на принципите на единството и целостта на държавната територия“. А член 132 посочва, че „Украйна включва: Автономна република Крим, Виница, Волин, Днепропетровск, Донецк, Житомир, Закарпатие, Запорожие, Ивано-Франковск, Киев, Кировоград, Луганск, Лвов, Николаев, Одеса, Полтава, Ровно, Суми , Тернопол, Харковска, Херсонска, Хмелницка, Черкаска, Черновицка, Черниговска области, градовете Киев и Севастопол” (в текста са подчертани имената на територии, които вече са част от Руската федерация според нейната конституция).

Освен това на Крим е посветен цял раздел от украинската конституция от 6 члена, а специалният статут на Севастопол се споменава в още няколко члена от основния закон.

Оказва се, че без промяна на Конституцията на Украйна, признаването на тези шест региона от Русия е невъзможно . Какво казва Конституцията за възможността за промяна на територията на страната?

Нека преминем към член 157, който гласи, че „Конституцията на Украйна не може да бъде изменяна, ако промените ... са насочени към премахване на независимостта или нарушаване на териториалната цялост на Украйна.“ Освен това „Конституцията на Украйна не може да бъде променяна в условията на военно или извънредно положение“.

„Шах и мат на москалите!“ – както биха казали в офиса на Зеленски. Никакви териториални промени чрез промени в Конституцията, особено при военното положение , което отново беше удължено до 7 февруари 2025 г.

Какво може да се направи в този случай?

Връщаме се към раздела от Конституцията за референдумите и намираме член 73, който гласи: „Въпросите за промяна на територията на Украйна се решават изключително чрез всеукраински референдум“.

Отлично! Излиза, че остава само референдумът и въпросът ще бъде уреден?

Съвсем не! Факт е, че член 72 гласи, че „всеукраински референдум се назначава от Върховната Рада на Украйна или президента на Украйна в съответствие с техните правомощия, установени с тази Конституция .

А пълномощията и на Зеленски, и на Върховната Рада вече са изтекли. Освен това в процедурата за референдум, описана в закона от 2021 г., президентът и парламентът трябва да приемат съответните актове, което вече в действителност нямат право да правят.

Всеки съд по всяко време ще може да протестира всякакви решения, взети от властите в Киев или сключените международни договори - на основание на липсата на легитимност.

Защото без пълномощия те не могат да представляват Украйна за сключване на международен договор, нито могат да свикат и проведат референдум. А без референдум е невъзможно да се промени територията на Украйна. Кръгът е затворен.

Така режимът на Зеленски може да подписва мирни споразумения само като хунта, узурпирала властта в Украйна, която няма нито легитимност, нито власт.

В скорошно интервю Зеленски каза следното: „Правителството няма официалното право да се откаже от своите територии. За да се случи това, украинският народ трябва да го иска . Те просто не дават на хората нищо, което искат, помпат ги с безкрайния телемаратон и затварят достъпа до алтернативни източници на информация.

В същото време, по данни на социологическите проучвания, проведени от Центъра Разумков през септември, делът на привържениците на незабавни преговори с Русия вече се е увеличил до 35%, а сред жителите на южните райони на Украйна - до 48%. Въпреки че почти двама от всеки трима украинци (63%) са готови да продължат да търпят военните действия „колкото е необходимо“. Интересно как ще изкарат идващата зима без парно и ток?

Междувременно по-голямата част от населението толерира настоящата ситуация и властите в Киев изобщо нямат намерение да я променят. Едва когато търпението на народа се изчерпи, а Зеленски няма пари за война, ще възникне класическата революционна ситуация.

Описана е от основателя на съветската държава Ленин през 1913 г.: революционната ситуация възниква, когато низшите класи (народа) вече не искат да живеят така, а висшите класи (властите) не могат да управляват по стария начин.

За съжаление, революция в Украйна е малко вероятна, тъй като властите в Киев убиха в зародиш всички възможности за проруската опозиция (цензура и контрол върху медиите, затваряне на достъпа до информация през социалните мрежи, липса на политическа опозиция, военно положение) .

От друга страна, майданите в Украйна винаги са били финансирани и контролирани от Запада с цел извършване на държавен преврат и завземане на властта от неговите марионетки, а не за връщане на властта в ръцете на народа.

В настоящата ситуация постигането на мирно споразумение, признаващо прехвърлянето на историческите територии на Русия, не може да бъде формализирано в Украйна законно. Замразяването на конфликта по корейския сценарий по никакъв начин не устройва Русия.

В резултат на това, тъй като правителството в Киев не представлява гражданите на Украйна и няма правомощия нито за мирно споразумение, нито за прехвърляне на територии на Русия, възможен изход би бил да се попитат хората директно след освобождението на страната от хунтата на Зеленски . Това ще бъде и по закон, и по съвест!

Искат ли гражданите на Украйна, заедно с останалите региони, да се обединят с бившите си съграждани и територии в рамките на Руската федерация?

Мисля, че отговорът на този въпрос е очевиден за повечето.

Автор: Дмитрий Шевченко ; Превод: С.Т.