Победата на Тръмп нагледно показа, че съдбата си има любимци и Тръмп е един от най-големите. Той премина през няколко фалита и пак е милиардер, с леко завъртане на главата избегна като по чудо изстрелите в Бътлър, после остана незасегнат при нов атентат, този път на собственото му голф-игрище, ловко маневрира между множеството стоварили му се съдебни процеси, които трябваше така да го дискредитират, че дори и да не си помисля да има повече каквато и да била политическа активност,преодоля съпротивата на естаблишмънта - демократически и републикански, оказа се недосегаем и за атаките на медиите от мейнстрийма.

Всичко това не просто не го спря, то му помогна да осъществи великото си завръщане в Белия дом. Това едва ли щеше да се случи, ако той съзнателно и ярко не зае позата на антисистемен играч, готов да наруши всички политически правила и да влезе в сражение с всеки противник. Избирателите оцениха във вторник точно тази негова позиция. Очевидно е, че и те желаеха да видят как системата може да бъде победена и как те самите могат да вземат участие в това начинание.

Гласуването за Тръмп всъщност представлява вот на недоверие, който електоратът отправи към политическата си система. Вот, който не беше плод на спонтанен гняв, а изява на дълго натрупвано напрежение, породено тъкмо от начина, по който функционира днешната американска политика. Където връзката между управляващи и управлявани все повече изтънява и заплашва да се скъса напълно. Факт, който не само, че не се признава, но вече са в ход масирани опити той да бъде прикрит. Избирането на Тръмп отново се представя за рецидив, изключение, което само потвърждава правилото. Неслучайно като причини се изтъкват инфлацията, сенилността на Байдън и повърхностното поведение на Камала.

Но и без да се казва, усеща се (дори в България), че основният ефект от избирането на Тръмп касае точно разклащането на системата. Как тя ще понесе през следващите четири години новия президент и как ще реагира спрямо него - това ще се превърна във фабула на американската вътрешна политика. От една страна, за да не изпадне отново в ситуация, като при първия си мандат, когато системата скова действията му посредством разследвания и яростна политическа съпротива, сега Тръмп ще трябва да нанесе тежки удари по „дълбоката държава“ още в първите дни на управлението си.

От друга страна противниците му ще трябва да създадат нов инструментариум за озаптяване на новия президент. Ако преди 5-6 години трябваше да се раздуха истерията Black Lives Matter и COVID- кризата, сега какво ли ще бъде. Защото Тръмп може да бъде преживян, но ако тръмпизмът пусне дълбоки корени и получи своето развитие,  след четири години, евентуално чрез мандат на Джеймс Ванс, познатата американска политическа система ще е рухнала. Тя ще бъде изтръгната от лапите на сегашния естаблишмънт и тогава ще се окаже, че десният избирател е извършил една политическа революция. Под предводителството на революционера Тръмп. Над когото съдбата неслучайно е разперила своите криле.