Зашеметяващата победа направи Доналд Тръмп най-значимия американски президент след Франклин Д. Рузвелт. След като победи Камала Харис – и то не просто с малко, а с голяма разлика – 45-ият президент на Америка ще стане нейният 47-и президент
Фактът, че Тръмп ще бъде първият, който ще спечели непоследователен мандат след Гроувър Кливланд през 1892 г., не дава представа за неговото постижение. Той дефинира нова политическа ера за Америка и света, пише в редакционен коментар сп. The Economist.
В някои отношения ерата на Тръмп е много модерна. Тя стана възможна благодарение на технологичните промени и фрагментацията на медиите, във време, когато е трудно да се разграничи правото от политиката и политиката от шоубизнеса. Но тя е и завръщане към една стара идея за Америка. Преди борбата с фашизма да убеди президента ФДР, че е в интерес на страната му да помогне за установяването на ред и просперитет в света, страната беше враждебна към имиграцията, пренебрегваше търговията и беше скептична към външните обвързаности. През 1920-те и 1930-те години това доведе до мрачни времена. И то може да се повтори.
След победата във вторник светът вече лежи в краката на Тръмп. Той спечели мандат и най-вероятно контрола над Вашингтон, който му е необходим, за да го упражни. В изборите, които се очакваше да бъдат на ръба, Тръмп не само спечели повечето от щатите, в които се води битката. Благодарение на големите колебания в щати, които никога не са били под въпрос, включително Флорида, Ню Джърси и Ню Йорк, той спечели и народния вот. Както прогнозираха социологическите проучвания, той се радваше на голяма подкрепа от страна на латиноамериканците. Но жените, за които г-жа Харис очакваше, че ще я подкрепят в урните, също се насочиха към Тръмп. Победата му ще бъде довършена, ако републиканците си върнат мнозинството в Сената и, както изглежда вероятно, запазят Камарата на представителите.
Демократите ще имат време да се обвиняват какво се е объркало, но предварителният отговор е: почти всичко. Анкета след анкета показваше, че страната под ръководството на президента Джо Байдън върви в грешна посока. Избирателите така и не му простиха за взрива на инфлацията, който започна през лятото на 2021 г. Администрацията на Байдън насърчаваше възглед за културата, който не е в унисон с повечето американци, особено по отношение на пола, който присъстваше в огромна част от рекламите в кампанията на Тръмп. Най-вредното от всичко беше, че избирателите в цялата страна бяха вбесени от неуспеха на демократите да спрат хората, които пресичат незаконно южната граница. А партията задълбочи грешките си, като прикриваше дисквалифициращата немощ на Байдън, докато тя не стана неоспорима. Но дотогава те нямаха време да намерят политически талант, способен да победи Тръмп.
Има и нещо по-дълбоко. През 2016 г. някои от съюзниците на Америка се успокояваха с мисълта, че президентството на Тръмп е някакво отклонение. Като решиха да пренебрегнат опитите му да спре предаването на властта на Байдън през 2020 г., избирателите показаха колко погрешно е било това заключение. Вместо това те подкрепиха безмилостното използване от Тръмп на партизанщината като основа на неговата политика, включително клеветите срещу опонентите му като корумпирани и коварни – разпространявайки цинизъм и отчаяние по отношение на достойнствата на демокрацията, което може да му послужи, но няма да послужи на Америка. MAGA е движение на иконоборството срещу вида на доброжелателните интернационалисти, които са обитавали Белия дом в продължение на 70 години. Тази седмица мнозинството от американците го прегърнаха съзнателно.
Ако Тръмп е разрушил стария ред, какво ще заеме неговото място?
Докато старата Америка защитаваше свободната търговия, Тръмп ще ускори връщането към предвоенния меркантилизъм. Той е твърд привърженик на митата. Търговските дефицити, твърди той, са доказателство, че чужденците вземат страната му за глупаци и губещи. По негово време Америка вероятно ще бъде разточителна, тъй като той и партията му ще прокарат намаляване на данъците, което допълнително ще увеличи бюджетния дефицит. Тръмп е обещал масирано дерегулиране. Това може и да донесе ползи, но следващият президент жадува за подлизурство. Съществува риск той да сключи специални сделки за своите поддръжници, като например Елон Мъск, най-богатият човек в света.
Нашата надежда е, че Тръмп ще успее да избегне тези капани, и признаваме, че през първия си мандат той предимно се справи. Страхуваме се, че по време на това президентство той ще бъде най-радикален и необуздан, особено ако като най-възрастния президент на Америка умствените му способности започнат да не му достигат. След като се е поучил от Тръмп 1, екипът му ще се постарае да гарантира, че в администрацията няма да бъде назначен никой, който би могъл да го ограничи. Така Тръмп ще може да използва максимално контрола си върху Конгреса и народния си мандат.
През десетилетията след ФДР американската външна политика работи чрез дългогодишни съюзи. За разлика от тях инстинктите на Тръмп са да третира всяка среща като сделка, от която трябва да се спечелят пари. Той обича да казва, че е толкова непредсказуем, че противниците на Америка ще бъдат твърде уплашени, за да опитат каквото и да било. Той може наистина да успее да сключи сделка с Владимир Путин за Украйна, която да не завърши с руски танкове в Киев. Може също така да успее да окаже натиск върху Иран и да възпре Китай да използва военна сила, за да доминира в Азия. Но ако това би могло да е вярно, съмненията в надеждността на Тръмп е също толкова вероятно да подтикнат китайската и руската агресия.
Това, което е сигурно, е, че неговата непредсказуемост ще наложи разходи на съюзниците на Америка, особено в Европа. Ако те се опасяват, че не могат да разчитат на Тръмп да ги подкрепи, ако бъдат заплашени, ще предприемат стъпки за самозащита. Най-малкото съюзниците на Америка ще трябва да отделят повече средства за собствената си отбрана. Ако не могат да съберат достатъчно конвенционални оръжия, за да възпрат местния агресор, повече от тях, освен Великобритания и Франция, може да се сдобият с ядрени оръжия.
Част от глобалното лидерство на Америка се дължи на силата на примера. В собствената си политика и в международното си поведение тя държеше сметка за прецедентите, които създаваше. Забележителното беше не това, че американските президенти понякога нарушаваха правилата, а колко много се придържаха към тях. При Тръмп ще се случи обратното. Неговата победа ще има демонстративен ефект навсякъде другаде. В Бразилия Жаир Болсонаро беше избран две години след победата на Тръмп през 2016 г. Във Франция Марин льо Пен сега изглежда по-вероятният президент през 2027 г. Международното движение на националистическите популисти, което изглеждаше, че затихва след 2020 г., ще се съживи, а Тръмп ще вдъхнови нови имитатори. Ако той използва съдебната система срещу опонентите си, както се е зарекъл, това ще бъде опасен пример.
Старият ред в новия свят
Победата на Тръмп промени Америка и светът ще трябва да разбере какво означава това. Америка остава първостепенна сила. Въпреки разграждането на нейната политика, икономиката ѝ продължава да бъде световна – поне засега. Тя доминира в областта на изкуствения интелект. Тя е богата, а въоръжените ѝ сили са ненадминати, макар че Народноосвободителната армия я настига.
Въпреки това, без американския просветен личен интерес като организиращ принцип, това ще бъде открит сезон за насилниците. Страните ще могат по-лесно да тормозят съседите си икономически и военно, без да се страхуват от последствия. Техните жертви, които не могат да се обърнат към Америка за помощ, ще бъдат по-склонни към компромиси или капитулация. Глобалните инициативи – от борбата с изменението на климата до контрола над въоръженията – току-що станаха по-трудни.
Тръмп несъмнено ще отвърне, че това е проблем на света, а не на Америка. При него американците ще могат да продължат живота си без тежестта на чуждестранните отговорности. Две световни войни и разрушителният срив на търговията през 1930-те години обаче казват, че Америка не разполага с този лукс. За известно време – може би за години – Америка може да се справи. В крайна сметка светът ще я настигне.
