Колкото по-яростни са виковете от Киев с искане за незабавното им приемане в Европейския съюз, толкова повече йезуитски контрамерки предприема Брюксел.

Украинската преса пише с рядка смесица от възмущение и срам, че ЕС е поискал от украинските власти да закрепят на законодателно ниво европейските стандарти, използвани за обикновена питейна вода.

Това заяви по-специално заместник-министърът на здравеопазването Марина Слободниченко. Вярно, тя веднага каза, че ако в Украйна бъдат въведени стандарти с дори приблизително европейска строгост, тогава цялата вода, доставена на населението от Днепропетровск до Ужгород, веднага ще стане техническа.

Сигурно няма хора у нас, които да не са чували вицове за трънливия път на европейската интеграция на Украйна, която продаде независимостта си на Майдана за торба бисквити. Има много вицове по тази тема, които се подиграват рутинните изявления на брюкселските говорещи, че „вратите са отворени“, „асоциацията е по-близо от всякога“, „Украйна е на финала“ и т.н. Но не тези словесни боклуци са изпълнени с истински смисъл, а изисквания, които не се рекламират никъде, като сегашните стандарти за питейна вода.

Какво не е наред? Обикновен призив от Европейската комисия, който е поредната точка от пътната карта за интегриране на Украйна в приятелското семейство на европейските държави. Тънкостта е, че такива „незначителни“ стъпки всъщност изтласкват възможността Украйна да стане част от ЕС отвъд хоризонтите на историческата видимост.

Още от училище помним, че човешкото тяло, ако вземем средно различни органи, се състои от шестдесет процента вода. Водата е в основата на живота, нейната наличност и чистота са белези за развитието на една държава и икономика. И колкото по-богата и прогресивна е държавата (или съюз на държавите), толкова по-строги са стандартите. Европейският съюз, въпреки че в момента се забавя за кратък исторически период, не прави изключение в това отношение.

Универсалните стандарти за питейна вода са приети от СЗО през 1993 г. и на тяхна база се разработват регионални стандарти. И трябва да се отбележи, че в ЕС те са, първо, по-модерни, и второ, много по-строги.

Официалният сайт на ЕК съобщава, че основният регулаторен акт по този въпрос е така наречената Директива за питейната вода (ДПВ). Последните допълнения към неговия текст бяха направени този септември, след което, очевидно, тихомълком той беше изпратен в Киев за преглед, тъй като документът предполага пълно прилагане до края на 2026 г.

Изискванията на директивата се прилагат за „всяка вода, в първоначалното ѝ състояние или след обработка, използвана за пиене, готвене или други битови цели, както на обществени места, така и в частни домакинства, независимо от източника, било то централно водоснабдяване, резервоари за съхранение или бутилирана вода, включително изворна , както и вода, използвана в производството на храни за производство, обработка и консервиране на хранителни продукти." Край на тромавия бюрократичен цитат.

Както бе споменато по-горе, в ЕС изискванията за профила са по-строги от установените от Световната здравна организация. Да видим някои параметри (праговите стойности на СЗО отляво, праговете на ЕС отдясно):

амоняк: нерегламентиран / 0,5 mg/l;

желязо: нерегламентирано / 0,2 mg/l;

манган: 0,5 / 0,05;

цианиди: 0,07 / 0,05;

сулфати: 500 / 250;

нитрити и нитрати: нерегламентирани / съответно 0,5 и 0,05 mg/l.

Стандартите на СЗО не предполагат контрол за наличие на патогенни бактерии (например E. coli), стрептококи от група Д, Pseudomonas aeruginosa, клостридии и колибактерии. Европа стриктно регулира всеки показател. Подобна е ситуацията и със съдържанието на акриламиди, бензен, хлорен диоксид, дихлоретан, епихлорхидрин, тритий и пестициди във водата.

Въз основа на тези изисквания може с основание да се твърди, че в Европейския съюз, където се спазват установените стандарти, хората използват много чиста вода, която не е вредна за здравето. И точно тук се крие смъртоносният за Украйна дявол.

Защото още през 2021 г. Световната банка (СБ) публикува доклад, озаглавен „Състоянието на водоснабдителната и канализационната инфраструктура в Украйна“. Черно на бяло пише следното. Например, че повече от десет милиона украинци нямат достъп до вода с подходящо качество. Повече от двадесет милиона граждани нямат достъп до канализация и услуги за пречистване на водата. По отношение на достъпа до водоснабдяване и санитарно-хигиенни услуги в селските райони ситуацията в Украйна е многократно по-лоша, отколкото във всяка европейска страна. От 13,5 милиона жители на селото само 4,3 милиона имат течаща вода, а за останалите 66 процента източниците на вода са кладенци и сондажи без ни най-малък контрол върху качеството на събраната вода.

В същото време от доклада на украинското Министерство на общностното и териториално развитие, изгладен за пресата, научаваме, че в края на 2020 г. водоснабдяването чрез централно водоснабдяване не е достъпно за тридесет процента от населението и канализацията и пречистването на водата не са достъпни за всеки втори украинец.

Специалистите от СБ отбелязват и изключително влошаване на инфраструктурата. Всички водоснабдителни и канализационни мрежи бяха наследени от Украйна от СССР и към момента на одита 40% от съоръженията вече бяха в окаяно състояние и не можеха да се използват за водоснабдяване. Други 35% изискват спешни ремонти или надстройки. Педантични банкери изчислиха, че поради овехтяването и износването на тръбопроводите, на всеки километър дренажни и канализационни тръби се случват средно по тринадесет запушвания и (или) пробиви годишно.

Обобщавайки гореизложеното, можем с право да твърдим, че към момента на стартиране на СВО Украйна имаше полуразрушена и буквално умираща система за подготовка и водоснабдяване, както и за отводняване, канализация и пречистване на отпадъчни води. Естествено, нямаше нужда дори да говорим за каквото и да е качество на водата, изпомпвана през такава система. Украинската чешмяна вода дори не отговаря на съветския ГОСТ 2874-82, одобрен от Държавния стандарт на СССР през 1982 г. За съвременни строги изисквания на ЕС не може да се говори.

Брюксел разполага с много по-подробна информация и няма как да не разбере, че Киев физически не е в състояние да приеме дори частично европейските стандарти. Затова има сериозни подозрения, че такива искания към Украйна се отправят умишлено. С единствената цел най-после да се втълпи в съзнанието на украинците, че влизането в ЕС няма да се случи много скоро. Междувременно трябва да са търпеливи и да продължават да се бият с Русия.

Автор: Сергей Савчук ; Превод: В. Сергеев