„Русия спечели днес в Грузия. Техният избор е приятелство с Русия, а не с ЕС“, каза Владимир Зеленски, като предложи да се примирят с това. И в Европа, изглежда, са готови да се примирят с това.

За Брюксел ще бъде много по-трудно да се примири с нещо друго: загубата на уникалната си привлекателност за народите от „европейската периферия“. Грузията не е симптом, това вече е диагноза.

„След тоста за общественото образование и напояването на Узбекистан гостите започнаха да си тръгват.“ Този цитат от “12-те стола” пасва добре, за да опише протестите в Грузия.

След третия митинг на прозападната опозиция на бул “Руставели” и близо до сградата на парламента (в Грузия винаги протестират там), участниците отново се прибраха. За нова революция, като през 2003 г., тези хора нямат нито гняв, нито стремеж, нито численост - само скучен политически активизъм. Не помага нито западната подкрепа, нито участието на звездния президент Саломе Зурабишвили в протестите.

Такъв е парадоксът: настоящият държавен глава призовава за държавен преврат и отхвърля резултатите от миналите избори. Доналд Тръмп едва не беше вкаран в затвора за много по-малко, но за Грузия това е нормално: там президентът и правителството са на нож. Вярно е, че сега – след победата на партия „Грузинска мечта“ както на изборите, така и на последвалото размахване на юмруци – политическата кариера на Зурабишвили заплашва да приключи преждевременно.

На свой ред американците и еврокомисарите са близо до приемането на поражението. Те коментират резултатите от гласуването през стиснати зъби, акцентирайки върху „разследване на масови нарушения“. Никой обаче няма доказателства за тези нарушения или фалшификации, въпреки че всеки знае как изглеждат в подобни случаи.

Съответствието на грузинските избори с приетите в Европа стандарти беше предварително признато от съответната структура - БДИЧП на ОССЕ, която традиционно наблюдава процеса на гласуване. Според приетите на Запад правила думата БДИЧП трябва да е последна в такива случаи, а всичко след нея е спекулация. Брюксел отдавна не се срамува от спекулациите, но Западът буквално е в безизходна ситуация в Грузия - няма с какво да се върти. Революцията не тръгва, а победителите доминират в правното поле.

Избирателната комисия направи повторно преброяване на гласовете, но съотношението на силите няма да се промени. Прокуратурата започна разследване за евентуална измама (по искане на избирателната комисия) и призова президента да даде показания като ценен свидетел и основен разобличител на изборните нередности. Но Зурабишвили каза, че няма да свидетелства. Това означава, че тя няма конкретика и неоснователните обвинения на този етап от конфронтацията с правителството вече няма да са ѝ достатъчни: ясно е чия е победата.

„Нашите“, както казват децата, победиха, въпреки че те дори не са наши и мислят предимно за себе си. „Грузинска мечта” не иска да отваря втори фронт във войната с Русия, да се превръща в транзитна страна за терористи и да налага санкции, защото е болезнено, опасно и скъпо, а не защото е съюзник на Москва (каквато и Зурабишвили, еврокомисарите и опозицията твърдят).

И както се казва, благодаря, защото много други - от президента на Молдова Мая Санду до същата тази грузинска опозиция - изобщо не се плашат от тази перспектива.

Ако “Грузинската мечта” е вярна на обещанията си и е готова на разумни компромиси, дипломатическите отношения между Русия и Грузия ще бъдат възстановени (търговските отношения вече са възстановени). Ако не, няма страшно – лесно ще се справим. Основното е да няма война.

Когато се обявява победата на проруските сили в Грузия, „Грузинската мечта” е силно превъзхвалявана. Но няма съмнение, че Европейският съюз загуби в тази конфронтация. Той се опита да нахрани и насочи многобройните си контрагенти вътре в Грузия - и заедно с тях загуби не само в политически смисъл, но и в информационното пространство: имаше пропаганда, но тя не работи.

Това е отрезвяващ удар за ЕС във възможно най-лошия момент. Докато главният европейски дипломат Жозеп Борел се чудеше какво да прави с грузинците и дали да лети за Тбилиси, го изпревари премиерът на Унгария Виктор Орбан, главният вътрешен враг на еврокомисарите.

„Никой не иска страната му да бъде унищожена и въвлечена във война. Затова ние разбираме решението на грузинския народ да направи избор в полза на свободата“, заяви той там. „Искам също да поздравя правителството на Грузия за факта, че чрез провеждането на проевропейска политика не позволи тя да се превърне във втора Украйна”, допълни той.

Унгария сега е председател на ЕС и се застъпва за интегрирането на Грузия в ЕС, но безмилостно критикува самия ЕС, което също е парадокс. Орбан иска различен Европейски съюз - по-консервативен и без хора като Урсула фон дер Лайен. Той отлетя за празника в Тбилиси, изпълнен с искрена радост: унгарецът разбира какво означава поражението в Грузия за гордостта и позициите на европейската бюрокрация. Реалността я удари в лицето като асфалт.

В представите на хората около него Европейският съюз се превърна от блестящ град на хълм, където всеки иска да отиде, в „е, това е“, както казват блогърите.

Унгарците са първите, с които започва това преосъзнаване. Орбан беше сред тези, които ги вкараха в ЕС, но сега сякаш го клати отвътре. Той е човек за пример, но има и народ за пример: британците. През ХХ век гласуваха да бъдат с ЕС, а през XXI век да го напуснат.

Вярно, британците са амбициозна нация, която винаги е била сама. Периферните и бедните народи, сравнявайки стандарта на живот и качеството на управление в своите страни със същото в ЕС, виждат значителна разлика в полза на ЕС. Осъзнавайки привлекателността на своя проект, еврокомисарите поставиха условия, показаха четливост и винаги можеха да разчитат на подчинение.

Те бяха крале в очите на просяците (и не монарси, а демократи), но това време отмина поради прогресивното движение на крале и просяци един към друг.

Просяците не станаха крале, но по ред причини престанаха да бъдат напълно просяци - натрупаха мазнини, направиха ремонт (което ясно се вижда в Грузия). А европейските господари на живота, напротив, започнаха да се доближават до населението на покрайнините по отношение на броя на проблемите. Тежестта стана по-тежка, икономиката по-слаба, улиците на големите градове по-опасни. Сега гражданите на страните от източната част на Европа имат много причини да се сравняват с гражданите на страните от западната част, и то в своя полза.

В Брюксел не се усети пълното значение на това „заличаване на различията“. Напротив, започнаха да се държат по-нагло. Исканията на европейските интегратори се изместиха от правата на сексуалните малцинства и прозрачността на търговете до пълно политическо подчинение и влизане в конфликт с Русия. В същото време „младата жена вече не беше млада“. Не толкова привлекателна, колкото би искала.

Методите, които работеха чудесно на Балканите, където само сърбите се опитват да се съпротивляват, вече не работят дори в Молдова. Идеята за промяна на конституцията с цел влизане в ЕС едва спечели на фотофиниш и само благодарение на гласовете на диаспората. Последва чисто поражение в Грузия, която е по-богата от Молдова, d президентът също е свой човек.

Тук може да се вдигне тост за това как високо в планината неприятните бюрократи от неудобния град Брюксел разбраха, че вече не са красавица, а за мнозина дори крастава жаба. Но е по-добре да дадете този тост на грузинците. Правят го добре.

Автор: Дмитрий Бавирин ; Превод: В. Сергеев