Имало ли е президентски избори в САЩ, на които толкова много хора да казват: "Нямам търпение това да свърши"? Ако резултатът е близък, разбира се, това няма да свърши в деня на изборите.

И двете страни разполагат с хиляди адвокати, които да водят съдебни спорове за всяка малка разлика в резултата. Стана общоприето да се твърди, че институциите на страната могат да преживеят този водовъртеж. Вероятно това е вярно, но ходът на тези избори е повод за чудене. Към края си кампанията за 2024 г. се превърна в изцяло негативно събитие, лишено от съдържание, преминаващо в непрестанни нападки ad-hominem, или в боклук.

Доналд Тръмп е фашист, почитател на Хитлер, диктатор поначало. Камала Харис, по описанието на Тръмп в Северна Каролина миналата седмица, е "тъпа". Той добави: "Тя пие ли? Взема ли наркотици?"

Единствената институция, която би трябвало да се чувства обидена от тази долнопробна кампания, е американският избирател, като тези, които подкрепят Тръмп, са пример за масово политическо очерняне.

Политическите коментатори и други хора погрешно заключават, че щом те смятат Доналд Тръмп за фашист, очевидно и всички останали трябва да го мислят. В това убеждение има скрито предположение, че самите президентски избори са безинтересни, освен като потвърждение на предубеждението на елита по отношение на един човек.

Тази принуда да персонализираме политиката си е по-интересна от страна на Тръмп, защото медиите са решили да приравнят цялата Републиканска партия и консерватизма с Доналд Тръмп. През 2020 г. около 74 милиона души гласуваха за Тръмп. Приблизително толкова ще гласуват отново. Това са милиони американци. Всички тези хора са потенциални привърженици на фашизма ли? Някакъв значителен брой хора може да смятат, че г-н Тръмп е нищожество с характерови проблеми, но толкова много милиони не гласуват за кандидат за президент единствено въз основа на личността, а след сложна калкулация как кандидатът ще помогне или навреди на собствените им интереси и убеждения. Всъщност сложността на това решение на гласоподавателите от всички демографски групи е причината, поради която проучванията на общественото мнение станаха толкова трудни.

В опита да се определи кой ще спечели тези объркани избори, са интересни вече забравени събития. В крайна сметка републиканският кандидат излезе от конкурентни предварителни избори. Към края бившият губернатор на Южна Каролина Ники Хейли имаше около 20% от гласовете на Републиканската партия, като много от нейните поддръжници заявиха, че не биха гласували за Тръмп. Дали в действителност те ще оставят бюлетината празна?

Забравена, но невъзможна за премахване от предизборната маса е и реалността на възхода на Харис. Единствената причина, поради която тя е кандидатът на демократите, е, че семейство Байдън и неговите помощници в Белия дом безотговорно го оставиха да се задържи като президентска номинация до средата на юли, вместо да позволят на партията да осъществи приемствеността по-рано. Ако президентът Байдън, когото виждаме сега, наистина беше кандидатът, нямаше да има статистическа грешка в преднината на Тръмп.

Партията се обърна към Харис, която се възползва от поляризацията на страната 50 на 50 и от подчертаването на антиполитическата личност на Тръмп. Моментът, в който започнах да мисля, че Харис няма да спечели, беше миналата седмица по време на речта на бившия президент Барак Обама, преди появата ѝ в Джорджия.

Това беше винтидж Обама на сцената - риторика и паузи с перфектен ефект. Това беше напълно демагогска реч на харизматичен политик. След това се появи Харис, чието ОК-представяне на сцената доведе до заключението, че тя просто няма специалната магия, необходима за успешен кандидат за президент. Джими Картър я имаше, иначе нямаше да спечели. Харис има значителен дефицит в ентусиазма. Затова кампанията трябваше да компенсира с парад от знаменитости - Брус Спрингстийн, Лизо, Ъшър, Тайлър Пери, Джулия Робъртс, Опра, Спайк Лий, Мишел Обама, дори Бионсе.

Веднага след "Нямам търпение всичко да свърши" най-запомнящата се фраза на изборите е "Един от тях трябва да загуби". Мисля, че това ще бъде Харис. Основната причина ще бъде по същество и както беше предсказано от първия ден - икономиката. Цените на домакинствата се повишиха през 2021 г. и много от тях останаха високи. За един действащ президент това е фатално, както беше за президента Картър.

И все пак, една уговорка. Феноменът, известен като синдром на умопомрачението от Тръмп, е реален, но той може да има наследник: Синдромът на изтощението на Тръмп. Ако е така, той губи.

Независимо от победителя, тези избори доведоха до появата на една нова политическа реалност: Страната се движи надясно или поне в център-дясно и вероятно ще остане там. Не смятам, че това движение се дължи пряко на самия Тръмп. Той се включи в него, но не предизвика тектонична промяна в американската политика. Силно политизираната идея за "пробуждане" е в широк упадък, жертва на собственото си безсмислено пренапрягане и нетолерантност по въпросите на равенството, пола и климата. На САЩ им е писнало от безкрайните "искания".

Този обрат има много моменти, но си припомнете един: След избухването на антисемитски прояви миналата година в американските кампуси трима ректори на университети свидетелстваха пред Конгреса. Това беше време за решителни действия, за утвърждаване на лидерството. Вместо това тримата заявиха, че антиеврейската дейност е "зависима от контекста". Двама от тях загубиха работата си.

Всеки път, когато говори, Харис звучи като университетски ректор. Тя е зависима от контекста. Очаквайте същия резултат.

Автор: Даниел Хенингър, "Уолстрийт Джърнъл"