Тъй като събитията в украинския театър на военните действия се изместват на запад, векторът на геополитическата активност и напрежение също се пренасочва натам.

Полша се обърна към Европейската комисия с официално искане незабавно да въведе тридесет процента защитни мита върху земеделските торове, произведени в Русия и Беларус. И ако американците в такива ситуации поне измислят сълзливи и претенциозни глупости като извинение: видите ли, че така се борим с глобалното зло, то поляците са били твърде мързеливи, за да създадат дори прилична легенда.

В призива без претенции се посочва, че напливът на руски и беларуски торове води до спад във финансовите резултати на най-големия полски производител, групата “Азоти”. Толкова много, че въз основа на резултатите от трите първи тримесечия на тази година групата декларира загуби под формата на пропуснати ползи в размер на един милиард злоти (около 200 хил. евро).

Формулировката е божествено красива в своята груба откровеност. Не ние се скарахме много с Русия и се отрязахме от внос на газ, основната суровина за производство на азотни торове, не ние се задавихме в новите пазарни условия и изпаднахме в голям минус. Просто руските торове пречат. Спешно да направим вноса им нерентабилен, иначе ще търпим загуби.

Поляците обаче нямаше да бъдат себе си, ако дори под такова директно искане не бяха скрили второто или дори третото дъно.

Блок от скучни цифри, без които полските претенции и особено далечните желания не са много ясни. Полша наследи от блока на Варшавския договор енергетиката и клъстерите от свързани индустрии, органично интегрирани в коридорите на транспортните ресурси, свързани със собствените ѝ находища. Седнала на газопровод и петрол в продължение на десетилетия, Варшава, богато захранвана от рекордно необслужвани заеми от Брюксел, отдавна активно навлиза на европейските пазари като ключов доставчик на основни продукти и стоки.

След присъединяването си към ЕС през 2004 г. Полша увеличи вътрешното производство на трите основни вида земеделски торове (азотни, фосфорни и поташ) до 1,3 милиона тона годишно. По този показател страната е един от десетте най-големи производители в света и е на второ място в Европа, съвсем малко зад Испания. Между другото, важен момент: Варшава, в рамките на държавния план, не възнамерява да увеличи производството на торове през следващите три години, което косвено показва изчерпването на възможностите за доставка на природен газ под формата на ВПГ и през “Балтийската тръба”.

Варшава също играе сложна игра на външните пазари.

В настоящия период полските производители изнасят около една трета от продукцията си (средно 455 хиляди тона годишно). По този показател Полша е сред първите двайсет световни търговци, печелейки малко под два милиарда евро годишно. Варшава очаква износът да нарасне до 490 хиляди тона до края на 2026 г., а торовете са сред първите 40 най-важни експортни продукта на държавата.

Основни пазари: Германия (400 милиона долара, миналата година нетни плюс 184 милиона), Украйна (да, Украйна - 256 милиона), Чехия (236 милиона долара) и Великобритания (115 милиона). Най-големите износители, включително за САЩ, са ИКЕА и “Конегран”.

В същото време Полша внася различни видове торове на стойност 2,2 милиарда долара.

Средният годишен обем на вноса е 760 хиляди тона, но полският капитал наистина се надява тази цифра да нарасне до 900 хиляди през следващите години. Най-големите доставчици на азотни, фосфатни и калиеви торове са Германия (496 милиона долара и намаляват), Русия (200 милиона долара), Литва (163 милиона долара) и внезапно далечен, но много богат на въглеводороди Оман (145 милиона долара). Вносът на торове е толкова важен за местната икономика, че е сред 30-те най-големи търговски дестинации.

Всъщност Полша спекулира на европейския пазар на торове, купувайки и продавайки най-популярните видове в най-печелившите моменти. По този начин увеличава вътрешносистемното си тегло.

Но торовете са само първият етап, последван логично от селскостопанските продукти и хранителните продукти като крайно звено в производствените вериги. Тук също всичко е изключително интересно.

В основните области на агропромишления комплекс поляците са уверено сред най-големите играчи в света. Тук се събират десет милиона тона пшеница годишно (17-то място в света), 7,5 милиона тона картофи (девето място), а поляците нямат равни в събирането на тритикале на планетата. Това е модерен хибрид от пшеница и ръж, даващ отлични добиви на маргинални и кисели почви. Повече от четири милиона тона годишно.

И най-вкусната.

В рамките на Европейския съюз Полша е най-големият доставчик на вкусни и здравословни храни за рафтовете на много хранителни продукти. Тя продава хранителни продукти на стойност 48 милиарда евро на съюзния пазар. Само миналата година тази цифра се е увеличила с 26 процента, а след присъединяването си към ЕС полската храна е увеличила присъствието си девет пъти!

Полските производители печелят 1,1 милиарда евро годишно от продажбата на мляко, 960 милиона от птиче месо, 930 милиона от хляб и хлебни изделия, 820 милиона от продажбата на тютюн и 798 милиона от шоколад.

Настоящият настоятелен демарш срещу руските торове, като се вземат предвид всички тези цифри и тенденции, става прозрачен. Дори е странно, че Варшава не поиска по-рано да се прекратят доставките на руско-беларуски торове. Явно е пресметнала производствените си възможности, мащаба на търсенето и степента, в която основните селскостопански продукти и техните преработени продукти ще поскъпнат след изтласкването на евтините и неудобни торове от изток от пазара.

Европа постепенно се примирява със стагнацията на икономиката и бягството на големите индустрии, но всичко това е някъде далеч, а чинията с вечерята е там, наблизо всеки ден. Добрите поляци са готови да нахранят всички, само трябва да премахнат Русия от пазара. В противен случай това им пречи да монополизират пазара и да правят мега печалби.

Автор: Сергей Савчук ; Превод: В. Сергеев