Те не се интересуват особено от политика, нито от промените в климата - младите в Югоизточна Европа изпитват по-малко доверие в демокрацията, а авторитарните възгледи не са им чужди.

Корупцията и клиентелизмът продължават да оказват влияние върху живота на младите хора в Югоизточна Европа. Актуално проучване на фондация "Фридрих Еберт" показва, че партийната принадлежност се възприема като важен фактор за осигуряването на работа в 12 изследвани страни от Югоизточна Европа (ЮИЕ), като това е по-силно изразено в тези, които не са членки на ЕС. За 62 процента от анкетираните млади хора между 14 и 29 години корупцията е най-голямото предизвикателство пред тяхната страна не само засега, а и за следващите десет години, следвано от безработицата, изтичането на мозъци и качеството на обществените услуги.

Младите европейци не се интересуват особено от политика

За разлика от връстниците си в Западна Европа, младите хора от ЮИЕ не са особено загрижени за промените в климата, гласи друг извод от изследването. То е установило освен това, че толерантността към хората от ЛГБТИ общността расте, но все така се смята, че те имат "твърде много" права.

Политическата култура расте, но с малко

Интересът към политиката и знанията за нея, отчетени от самите респонденти, са се увеличили леко в сравнение с последното подобно проучване, проведено през 2018-а година. Въпреки това обаче в почти всички изследвани държави над половината млади хора (53,5 процента) се интересуват много слабо или изобщо не се интересуват от политика. Проучването показва още, че мъжете се интересуват от политика повече, отколкото жените.

Сред 12-те изследвани страни с най-висок интерес към политиката и с най-добри познания за нея са младите хора в Гърция и Турция, а на другия полюс са техните връстници в Косово и Албания. България е с малко над средните показатели в тази класация: от политика се интересуват 22 процента, а добри политически знания имат близо 30 на сто от анкетираните млади хора на възраст между 14 и 29 години.

Участието в избори остава най-важната форма на политически ангажимент за младите хора в Югоизточна Европа. Тяхната избирателна активност остава непроменена спрямо предишните издания на това изследване. Младежи рядко се кандидатират за политически постове, а много от тях не гласуват, защото не виждат атрактивни партии или защото смятат, че гласът им няма да промени нищо. Младите хора с десни убеждения показват по-високо ниво на политическа ангажираност.

Подкрепата за демокрацията спада

Изследването на фондация "Фридрих Еберт" показва нюансирана картина на демократичните нагласи сред младежите от Югоизточна Европа. Макар че мнозинството продължава да подкрепя демократичните ценности, доверието в демокрацията като предпочитана система на управление е намаляло значително.

Парадоксално е, че почти половината от младите хора, които силно подкрепят демокрацията, са отворени и към един силен, авторитарен лидер. Авторитарните тенденции сред младите хора личат и по отговорите им на един конкретен въпрос: близо 35 процента са готови да пожертват гражданските си права в името на по-висок стандарт на живота, а още повече (почти 40 на сто) смятат, че гражданските права понякога трябва да бъдат ограничавани в интерес на сигурността.

Младите хора в Република Северна Македония има особено силно желание да емигрират

Авторитарните възгледи не са чужди на младите хора, става ясно още от допитването. Така например тезата, че при определени условия диктатурата може да се окаже по-добрата форма на управление от демокрацията, се подкрепя най-силно от младите хора в България и Румъния - оценка 2,6 по скалата от едно до пет, където едно означава "изобщо не съм съгласен", а пет - "изцяло съм съгласен".

Над 25 процента мислят да емигрират

Значителна част от младите хора изразява силно или много силно желание да напусне родината си  - средно 25 процента в страните, включени в изследването. Но не и в България и Румъния - те са с най-малък процент обмислящи да емигрират за повече от шест месеца. В България едва 7,8 на сто от хората между 14 и 29 години са заявили, че желанието им да напуснат страната е много силно, а 25,6 на сто нямат никакво намерение да емигрират. В сравнение с предишното проучване от 2018-а година обаче делът на младите хора, сериозно обмислящи да напуснат страната, се е увеличил почти двойно - от 4,3 на 7,8 процента, а този на нежелаещите да емигрират е спаднал от 66,1 на 25,6 на сто.

Най-силно изразено е желанието за емиграция сред младите хора в Северна Македония: там над 42 процента от участниците в допитването са определили като "много силно" или "силно" желанието си да напуснат страната, а 26,5 процента го определят кат "слабо" или изобщо нямат такова намерение.

Основните причини, тласкащи младите хора към емиграция, са икономически: стремежът към по-висок жизнен стандарт, по-доброто заплащане и по-добрите перспективи за работа, както и възможността да започнат собствен бизнес. 

Сравнението с  предишното проучване от 2018-а година показва сериозни промени в поведението на младите хора. В почти всички държави извън ЕС се наблюдава нарастващ дял на тези, които възнамеряват да се върнат в родината си, респективно намалява броят на младите хора, които се местят в чужбина за постоянно.

В проучването на фондация "Фридрих Еберт" са участвали 9000 души на възраст от 14 до 29 години в 12 страни от Югоизточна Европа.

Мнозинството българи подкрепя Тръмп

Почти по същото време станаха известни и резултатите от друго допитване, проведено от "Галъп интернешънъл" в 43 държави, включително България, по повод предстоящите президентски избори в САЩ. 

От получените резултати в България става ясно, че мнозинството подкрепя републиканския кандидат Доналд Тръмп. 49 процента биха гласували за него, а 36 на сто - за кандидатката на демократите Камала Харис. Сходни са и нагласите на респондентите за това кой ще спечели вота в САЩ - 46 процента очакват това да е Тръмп, а 36 на сто - Харис. В същото време повечето българи (57 процента) смятат, че битката за Белия дом е от съществено значение за България и ще даде отражение в икономически и в политически аспект.

Така България се вписва в общата картина на страните от Източна Европа, където подкрепата за Доналд Тръмп е висока: в Сърбия - 59 процента, в Унгария и България - 49, в Словения - 43. Обратното е в страните от Западна Европа, начело със скандинавските, където преобладават настроенията в полза на Камала Харис: 85 процента в Дания, 82 във Финландия, по 81 в Швеция и Норвегия.