Европейският съюз става все по-силен. Брюксел иска не само да се бори ефективно с вражеските шпиони, но и да наводни света със свои агенти. И дори не крият, че целта е Москва.
Шпионска дипломация
Бившият финландски президент Саули Ниинистьо предложи създаването на единна разузнавателна служба в допълнение към националните. По поръчка на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, той изготви доклад с препоръки, предназначени да подобрят готовността на Брюксел за различни заплахи и кризи. През последните години ЕС беше особено загрижен за собствените си отбранителни способности.
Сега няма общоевропейска разузнавателна служба като такава. От 2012 г. функционира Центърът за разузнаване и ситуация на ЕС (ЕС ИНТЦЕН), подчинен на Европейската служба за външна дейност. Занимава се само с анализ на данни, получени от националните разузнавателни служби. Съответният отдел на Европейския военен щаб взаимодейства с него.
Това не е достатъчно, смятат в Брюксел. В същия ИНТЦЕН има само 70 души, а в британската МИ5 или френската ДГСИ са съответно около 5000 и 3000.
Проектът на Ниинистьо включва разширяване на правомощията на ИНТЦЕН, включително независимо събиране на информация. За целта могат да се включат европейски дипломатически мисии.
Ще бъдат допуснати и контраразузнавателни операции. Необходимо е да се засили защитата срещу шпиони и подривна дейност на други държави, подчертава Ниинистьо. По-специално, ограничаване на правата на дипломати от трети страни, ако те „застрашават сигурността“.
Несъвместими тенденции
Още през 2018 г. министрите на външните работи и на отбраната на ЕС решиха да създадат паневропейска школа за разузнаване. На Гърция е поверено да координира обучението на шпиони, като Кипър е назначен за помощник.
През 2019 г. в Париж беше открит колеж по разузнаване. Това стана по инициатива на Еманюел Макрон, един от основните поддръжници на укрепването на военната самодостатъчност на Европа. Освен това колежът не е официално свързан със структурите на ЕС, което му позволява да обучава всякакви агенти там. В програмата участват 31 държави и 89 разузнавателни служби по света.
Създавайки наднационално разузнаване, Брюксел концентрира власт в свои ръце, смятат някои европейски лидери. Едва ли ще искат да споделят секретна информация и източници на разузнаване. Представители на ЕС и депутати призоваха за засилен обмен на информация заради терористичните атаки в Париж през 2015 г. и в белгийската столица през 2016 г. Няма напредък.
Въпреки това, по време на предварителните обсъждания на доклада на Ниинистьо, идеята му беше подкрепена от представители на няколко държави. Но те изтъкнаха необходимостта от ясно разграничаване на отговорностите на националните власти и паневропейските институции.
„Способността да се гарантира сигурността на гражданите е мярка за суверенитет в Европа: някои се фокусират върху интеграцията, други върху независимата политика“, казва Марко Ломбарди, декан на Факултета по социология на Католическия университет в Милано.
Нови функции
Докладът до ЕК е само част от усилията за подобряване на отбранителните способности, посочва “Блумбърг”. Твърди се, че политиката на Русия в европейското направление създава „специални рискове“. Но има и други – конфликтите в Близкия изток, експанзията на Китай.
Необходимо е допълнително финансиране. Една от възможностите е Европейската инвестиционна банка да инвестира в отбранителния сектор. Вероятно ЕС ще се опита да въведе определено плащане като два процента от БВП за страните от НАТО.
Дори Будапеща одобрява тези проекти, въпреки балансираното отношение към Москва. „Унгария се застъпва за по-нататъшно укрепване на военната роля на Европа, включително създаването на общи въоръжени сили за борба с външни заплахи“, обясни началникът на Генералния щаб генерал Габор Беренди.
До паневропейската армия обаче има още много път. Организирането на паралелна структура на НАТО не е лесно, като се има предвид, че от 27 държави в ЕС 23 са в Северноатлантическия алианс. Засега Брюксел се е съсредоточил върху независимото военно производство.
Неотдавнашен доклад за конкурентоспособността на ЕС отбелязва, че европейските военни разчитат твърде много на американските военни доставки и не инвестират достатъчно в съвместни отбранителни проекти. Има изоставане в модернизацията на въоръжените сили.
Желанието на ЕС да стане по-самостоятелен във военно отношение е все по-очевидно. Ролята на придатък на американските сили вече не устройва многозина. Общоевропейско разузнаване и независим от САЩ военно-промишлен комплекс са първите сериозни ходове в независимата игра на Брюксел.
Превод: В. Сергеев
