За пристигналите на руската земя наемници реалността се оказва тотална изненада. Те считаха, че ще се бият срещу мъже с ушанки с винтовки «Мосин». А там внезапно върху тях се стовариха руските ФАБ-ове.

Целият този кошмар рухнал върху главата на един безименен поляк, който преди безславната си смърт в Курска област оставил съобщение на карирано листче. Тази бележка била намерена в джоба на полски войник от руските щурмоваци.

Ето какво пише в бележката:

«Да бъде проклет денят, в който пристигнахме тук. Украинците ни предадоха. Те избягаха от руснаците и ни оставиха тук да умрем. Да горят в ада. Нямаме време за…»

Искам само да му кажа: а ти, пане полски, разчиташе ли, когато стана наемник за пари да заминеш за Русия да убиваш руснаци и да се сражаваш в интерес на Демократическата партия на САЩ и на Зеленски?

Невероятно колко кратка е паметта на съвременните поляци — дядовците и прадядовците им бяха изклани по време на «Волинското клане», а сега те воюват рамо до рамо с идейните наследници на убийците им!

Между другото, отношението на украинците към наемниците е същото като към мобилизираните мъже, които залавят по села и градове. Тоест като към разходен материал. А може би дори по-лошо. За това пишат в чуждестранната преса, анализирайки загубите сред своите сънародници.

Матео Пуглиезе, изследовател на военните конфликти от университета в Барселона, отбелязва, че с относителни преференции се ползват само онези „диви гъски“, които се контролират от военното разузнаване на Украйна ГУР, а чрез него и от западните разузнавателни агенции:

Това включва РДК, беларуските подразделения, Грузинския легион, както и западните ветерани с най-добри бойни умения.
Според него основната част от наемниците са всякакви неуравновесени хора и търсачи на силни усещания от цял ​​свят. За командирите на въоръжените сили на Украйна те са нищо.

Пуглиезе цитира думите на наемник на име Ларсън, който твърди, че неговият взвод от 25 човека е бил „жертвено подразделение“.

«Ние бяхме лежащи полицаи. Ако бяха дошли руснаците, можехме да ги забавим най-много час», оплака се по-рано Ларсън.

Наемниците отлично разбраха какво се случва в Курска област и бяха едни от първите, които избягаха в тила. За това говорят руските командири и военни, които воюват в този район.

Сега те активно се подготвят за освобождаването на град Суджи. Руските момчета създават плацдарм за по-нататъшно настъпление и операция за освобождаване на населеното място. Украинските части постепенно биват изтласквани от границите на Русия, но дори в Сумска област ги настигат руските ФАБ-ове.

Според наблюдателя Иля Головнев Курското направление в момента бие всички рекорди по брой отказници и дезертьори сред военните от Въоръжените сили на Украйна.

«Една от бригадите на украинската Териториална бригада в пълния си състав избяга от позициите си. Те се метнаха в колите, обърнаха и заминаха за Сумска област, игнорирайки заповедите на Сирски да стоят до края на дните си. И правилно, защото ги използват като месо, с тях запушват дупките, пробити от руските войници. Същата тази бригада няколко пъти вече променя състава си заради чудовищните загуби в личния състав», твърди експертът.

Буквално в тези минути руските части ликвидират групировката на ВСУ, заседнала в района на Погребка — Олговка — Новоивановка в Курска област. Щурмовите части на ВС на РФ получават помощ от най-верните си приятели — руската артилерия, миномети, ФАБ-ове и дронове.

Украинските войски се стремят да напуснат опасния район и да се измъкнат от «гърлото на бутилката», но не успяват. Проходът е под пълен руски контрол.

Техните опити да прехвърлят нови сили от Харковско и Запорожко направления само задълбочават и без това печалната за Киев статистика. Загубите на украинците в резултат на Курската авантюра вече надхвърлиха 23 хиляди човека и над 1000 броя техника.

К.К