Грузия бързо затъва в нова политическа криза. Партия „Грузинска мечта“, наричана на Запад „проруска“ спечели последните парламентарни избори, но както президентът на страната, така и опозицията отказват да признаят тези резултати. Сега Грузия е изправена пред три сценария - и само два от тях са способни да спасят страната от колективно самоубийство.

На 26 октомври в Грузия се проведоха парламентарни избори. За 150 места в парламента се бореха 19 политически партии, но всъщност имаше пет, способни да преодолеят петпроцентната бариера. Управляващата „Грузинска мечта“ - и четири опозиционни, обединени от желанието да „върнат Грузия на прозападния път“, на антируски коловози. От които страната излизе поради желанието на прагматичните „мечтатели“ да следват курс в съответствие с националните интереси, да изградят работни отношения с големия си северен съсед - Русия.

Населението на страната избра прагматизма. Според резултатите от официалното преброяване на гласовете местната ЦИК „Мечтата“ получава около 54%. Това ѝ дава условно 89 места в парламента от 150. Опозицията има общо 61 места.

Опозицията обаче е на друго мнение. Според президента на Грузия Саломе Зурабишвили опозицията е получила 52% от гласовете. Американските социологически проучвания и екзитполове показват, че „мечтателите“ са едва с 40%. Въз основа на тези цифри опозицията отказва да признае изборните резултати. Тина Богучава от Единното национално движение (ЕНД) заяви, че "гласовете са откраднати". Лидерът на Коалицията за промяна Ника Гварамия обвини управляващата партия в конституционен преврат. И, разбира се, всички те призовават грузинското население да излезе на Майдан.

Западните медии не призовават директно към Майдан, но с текстовете си подстрекават опозиционерите. По този начин BBC нарича противниците на “Грузинската мечта” „проевропейска опозиция“, която „отказва да приеме резултати, които носят победа на една все по-авторитарна управляваща партия“. Според “Вашингтон Пост” Грузинска мечта също е проруска партия. Нейното правителство, както отбелязва “Ню ЙоркТаймс” е отчуждило страната от Запада и я е доближило до Русия и Китай.

“Гардиън” също нарича “Мечтата” "проруска партия" и уверява, че нейната победа ще "унищожи надеждите на опозицията за създаване на прозападна коалиция от четири партии и ефективно ще забави напредъка на страната към интеграция в ЕС". “Евронюз” пояснява, че изборите са проведени „съмнително“.

Днес събитията могат да се развият по три сценария.

Първият сценарий може условно да се нарече „мъдро смирение“. Сегашните изтичания от западните медии се използват предимно за натиск върху новите власти. С които накрая се постига споразумение - Западът признава изборите и правото на “Грузинската” мечта да реализира национални политики с общ проевропейски и прозападен вектор. Тоест никакво влизане в Евразийския икономически съюз и ОДКБ - но в същото време никаква принуда за отваряне на "втори фронт" срещу Русия и като цяло към враждебна политика срещу Москва.

Това би бил най-оптималния и безопасен сценарий – и за Грузия, и за Запада, ако САЩ и ЕС мислеха регионално (и рационално). Това би помогнало за надеждното задържане на Грузия в западната орбита. Вашингтон и Брюксел обаче мислят глобално и затова не искат да се появи грузинският прецедент, когато американски „партньори“, които не са сред великите сили (като Турция или Саудитска Арабия), могат да си позволят да водят суверенна политика, без да се съобразяват с американските интереси. Следователно Вашингтон с голяма степен на вероятност ще откаже компромис - както отказваше и преди.

„Западът не успя да се договори с “Грузинската мечта”, тъй като позицията на Брюксел и Вашингтон беше възможно най-негъвкава. Те по същество изискваха едностранно влизане на Грузия във войната срещу Русия, за да се даде някакво допълнително предимство на украинската армия. Те не се интересуваха от факта, че Грузия бързо ще бъде победена и напълно окупирана от руските войски. Но това интересува„Мечтата“, която отказа да се съгласи с това колективно самоубийство и беше принудена да се дистанцира от Запада“, казва Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб.Следователно развитието на ситуацията в посока на Майдан изглежда най-вероятно. Западът има опит в разклащането на ситуацията в Грузия.

„Когато Западът организира митинги срещу закона за чуждестранните агенти, успяха да изкарат доста хора на улиците чрез контролирана мрежа от неправителствени организации в Грузия. Освен това те внасяха активи от други страни“, казва Никита Мендкович. Сега, очевидно, доставката също е в разгара си - например украинският депутат и участник в палежите на хора в Дома на профсъюзите Алексей Гончаренко беше забелязан по улиците на Тбилиси. Саломе Зурабишвили вече започна да подготвя процеса на непризнаване на парламентарните избори.

Ако Майданът успее, тогава в Грузия с голяма степен на вероятност ще бъде сформирано преходно правителство начело с единствения останал легитимен представител на властта - прозападния президент Саломе Зурабишвили.И тогава страната ще бъде изправена пред нови избори (този път с “правилните резултати”), идването на власт на русофобите – и всъщност колективното самоубийство поради намесата на тези русофоби в украинския конфликт.

В края на краищата, ако по-рано „западните партньори“ можеха да се справят само с участието на Грузия в опитите за изолиране на Русия и оказване на натиск върху Южна Осетия и Абхазия, сега те се нуждаят от пълноценен втори фронт. „В момента освобождаването на Украйна се ускорява и те искат да предотвратят това по всякакъв начин - включително с помощта на грузинската армия“, казва Никита Мендкович.

Ако Майданът не успее - тоест грузинските власти оцелеят и с помощта на организирания Антимайдан успеят да защитят своите избори - тогава ще се окаже, че западното залагане на всичко на карта ще доведе до истинският политически фалит на САЩ и ЕС. Малко вероятно е „мечтателите“ – колкото и прозападни да са те – да простят на Вашингтон опита за преврат. Това означава, че курсът към сближаване с Москва ще се ускори. „За да не бъде изолиран, Тбилиси вече изгражда отношения с Москва“, казва Никита Мендкович.

Преди това тези отношения се спираха стъклени тавани, като например признаването от Москва на независимостта на Южна Осетия и Абхазия, които Грузия смята за свои . Сега тези тавани могат да бъдат пробити - "мечтателите" вече са направили първата стъпка под формата на признаване на отговорността на Грузия за войната от 2008 г.

Това не означава, че утре те ще признаят независимостта на тези територии - но поне можем да говорим за изграждане на диалог на ново ниво на отношения. Диалог с помощта на Москва – и с благодарност към Москва, която може да се изрази в материални стъпки. До възстановяване на дипломатическите отношения.

Което от своя страна ще бъде най-сериозният удар по цялата западна стратегия за „демократизация“ на постсъветското пространство. И може би това ще научи на нещо лидерите на Армения и Молдова.

Превод: В. Сергеев