Традиционните политически сили в Австрия се зарекоха да не позволят на крайнодясната Партия на свободата да състави правителство след националните избори в неделя. Това беше последният опит за спиране на надигащата се вълна от популизъм в Европа.
Как ще постигнат това, повтаряйки стратегията на Германия и Франция, ще бъде предмет на дълги коалиционни преговори, които ще започнат през следващите дни, пише агенция „Блумбърг“.
Въпреки че Партията на свободата спечели най-много гласове на националните избори за първи път, нейният лидер Херберт Кикъл едва ли ще играе някаква роля в следващия кабинет на Австрия.
Всички останали партии, които ще спечелят места в парламента, са обещали да не работят с него, което лишава групата му от 50-те процента, необходими за съставяне на правителство.
Това оставя възможност за партиите, заели второ и трето място – консервативната Народна партия на канцлера Карл Нехамер и социалдемократите – да обединят усилията си и да управляват на мястото на партията на Кикъл.
Макар че Партията на свободата може публично да „вдигне шум“ заради това, че не е получила мандат за съставяне на правителство, Кикъл вероятно ще се задоволи да спечели народната подкрепа в опозиция, казва Маркус Хау, анализатор на геополитическия риск във VE Insight.
„Това може да играе в полза на Кикъл, тъй като той ще твърди, че коалицията е съставена от неудачници… Той необосновано ще заложи на нейното нефункциониране и непопулярност, надявайки се, че това ще укрепи Партията на свободата преди следващите избори“, каза Хау.
Обединяването на двете основни традиционни партии в Австрия е стандартна схема за управление на страната. Повече от половината правителства от Втората световна война насам са формирани по този начин. Партията на свободата понякога се присъединява към една от партиите – за последно през 2017 г. в кабинета на Себастиан Курц – но никога не е била доминираща група.
Започването на разговори с Партията на свободата за потенциална коалиция би било „безразсъдно“, заяви Нехамер в неделя. Народната партия „ще удържи на думата си“ и няма да състави правителство с крайнодясното движение, докато Кикъл остава неин лидер.
Победата на крайнодясната Партия на свободата (FPÖ) на парламентарните избори в Австрия беше поредният знаков момент в неумолимия марш на националистическите, антиимигрантски и проруски сили в целия ЕС,коментира Бен Хол за The Financial Times.
Това е първият триумф на FPÖ на национални избори и с него завършва годината на нелиберални успехи на континента, която започна с победата на евроскептика Роберт Фицо в Словакия през септември миналата година, последвана от холандския антиислямски фанатик Герт Вилдерс два месеца по-късно.
Френският Национален сбор зае първо място на изборите за Европейски парламент това лято и спечели максимален брой гласове на извънредния вот за Национално събрание през юли. През септември „Алтернатива за Германия“ спечели изборите в източната провинция Тюрингия – първата победа на крайната десница в регионални избори след Втората световна война.
Тази тенденция вероятно ще продължи и през 2025 г. Чешкият националист Андрей Бабиш, чиято партия ANO е свързана с FPÖ, очаква да се възползва от разпадането на управляващата коалиция в Прага на националните избори.
Настъплението на крайнодесните и популистките сили наклони баланса на европейската политика надясно по отношение на миграцията и зеления преход. Това се случи както на равнище ЕС, така и в националните столици.
Ако Партията на свободата дойде на власт във Виена, макар и в коалиция, тя ще създаде още едно правителство на ЕС, на чиято подкрепа за Украйна не може да се разчита напълно. Ако Бабиш спечели, това може да означава създаването на нелиберален съюз, обхващащ четирите централноевропейски държави, които някога са били част от Австро-Унгарската империя.
Този път центърът на властта ще бъде Будапеща, където унгарският министър-председател Виктор Орбан създаде автократична алтернатива на либерално-демократичния проевропейски мейнстрийм.
Победата на Кикъл е и част от тревожна тенденция, свързана с възхода на крайнодясната и популистката десница в Европа. Както показаха Вилдерс в Нидерландия и AdG в Източна Германия, вече не е необходимо да се детоксикира марката или да се заемат умерени позиции, за да се спечелят избори, както направиха Джорджа Мелони и, в по-малка степен, Марин льо Пен съответно в Италия и Франция.
