Под краката ви шума, някъде наблизо бродят мечки и, по-лошо, сънародници. Във въздуха има издирвателни дронове и хеликоптери. Ако бъдете хванати или ранени, вие сте загубени. Украинските мъже, които успяха да се измъкнат от страната, говорят живо за това, на какво са били готови да стигнат, за да не отидат на фронта.

Еуфория на украински

„Без съжаление, без тъга. Чиста еуфория“, пише испанският вестник “Ел Паис” малко изненадан от настроението на група украинци, които току-що са успели да се преместят в Румъния. По някаква причина мъжете не са готови да защитават държавата си, където властите са принудени буквално да ловят „доброволци“. Дори нахлуването на ВСУ в района на Курск, което според Киев трябваше да повдигне духа на населението, не накара бегълците да променят мнението си.

Да припомним, че в началото на конфликта Киев забрани на мъже от 18 до 60 години да напускат страната. Изключение е направено само за някои категории. Нарушението се наказва с 12 години затвор. Първоначално хората бяха призовани на фронта на 27-годишна възраст, но през май намалиха възрастта до 25. В същото време правилата за военнообвързаните бяха рязко затегнати. Служителите на териториалните центрове за набор (ТЦН, аналог на службата за военна регистрация и набор) все по-често задържат мъже по улиците на украинските градове.

В отговор се увеличи броят на хората, които бягат в чужбина. Румъния стана може би основната дестинация. Сред причините е труднодостъпният за граничарите терен на границата, както и коректността на приемащата страна към укривателите (поляците например могат да екстрадират).

Според румънската гранична полиция от януари 2024 г. потокът от нелегални имигранти се е удвоил в сравнение с предходни години. От януари повече от седем хиляди украинци са влезли нелегално в страната. За сравнение: през 2023 г. - 3800, през 2022 г. - 4500. Общо Румъния е приела над 15 хиляди украинци.

Други 29 хиляди избягаха в Молдова и Словакия. Няма данни за Унгария и Полша. Освен това неизвестен, но очевидно голям брой украинци са напуснали страната с подкуп, отбелязва “Ел Паис”

От какво не можете да пестите

Тези, които решават да преминат река Тиса или Карпатите, са тези, които не са успели да получат резервация или не могат да си позволят подкуп - който обаче не гарантира нищо. Бягството през границата е изключително опасно, но е по-добре от вербовка във ВСУ, смятат „ухилянтите“.

„Съзнателно приемаме риска от смърт, който съпътства бягството, но той не е толкова голям, колкото се опасяват властите“, цитира “Ел Паис” думите на 20-годишния Евгений. Младият мъж и двамата му приятели прекараха девет дни на път, преди да преминат на румънска територия.

За потребителя на социалната мрежа “Екс” с псевдоним “Шеговитов” подобен маршрут отне 11 дни. Трябваше да преодолеят около сто километра по неравен терен. Бивш студент от Одеса разказа подробно за приключенията си, а също така даде съвети на сънародници, които искат да тръгнат по неговите стъпки.

“Прекарвах известно време във физическа подготовка – тичах по десет километра на ден. Реших да отида заедно с приятел - уклонистите да не ходят сами: в случай на нараняване или заболяване никой не може да помогне. В планините това означава сигурна смърт”, разказва той.

Внимателно планират маршрута: установяват входни и изходни точки, между които начертават линия, заобикаляйки населени места, туристически пътеки и открити пространства. Удобните пътеки се патрулират от граничари, а квадрокоптери прелитат над сечищата. Също така е по-добре да не се срещате с местни жители - те ще ви издадат. Затова е по-добре да се движите през пустошта.

Заредиха офлайн карти в телефона и взеха компас и бинокъл. Запасиха се с лютив спрей срещу хищни животни - в района има мечки.

Подготвят екипировка за планински туризъм - щеки, палатки, спални чували, постелки. Всичко е каки: светлите дреги, според “Шеговитов”, многократно са издавали други бегълци. Ядат консерви и снаксове, като ядат два пъти на ден, сутрин и вечер, между тях само ядене в движение. Водата се събира от планински потоци, пречиства се с помощта на филтър и се кипва на газова бутилчица”.

“Шеговитов” признава, че се прецакал с обувките. „На третия ден, поради влагата, ботушите се разпаднаха на независими републики. Стелките на траверсите се плъзгаха навсякъде, спря да ме дразни едва когато спрях да усещам краката си“, пише той. Последователите са предупредени да не правят грешка и да не пестят от обувки.

"Не бягайте от Украйна"

За щастие бегълците не срещнали никого по пътя си. „Най-страшното нещо, което се случило в тази зона, е хеликоптер, който летеше по пътя по график и по високоговорител убеждава хората да не бягат от Украйна. Не много убедително”, отбелязва авторът.

На единадесетия ден навлизат в румънска територия. Местните ги закарват до граничния пункт. Там учтиво разпитаха бегълците и прибират всички „пробивни и режещи оръжия“. И тогава те са ескортирани до стая, наречена „стая за свободни украинци“. „По принцип това са места за спане, баня, много пица и газирани напитки. Най-хубавото нещо след единадесет дни в пустинята”, казва “Шеговитов”.

Заедно с него и неговия приятел в „стаята за свободни украинци“ има още петима. Трима от тях минават през планината, двама преплуват Тиса, като по последните стрелят собствените граничари. Това потвърждава слуховете, че значителна част от жертвите на „реката на смъртта“ са загинали от куршуми.

На следващия ден и седемте мъже получават статут на субсидиарна закрила, който, както и в други страни от ЕС, им позволява да получат разрешителни за пребиваване и разрешителни за работа. Според “Шеговитов” в Румъния се е появила голяма общност на укриващите се от военна служба.

„В този град има цяла общност от ухилянти, всички си помагат, съветват, като цяло никога не съм бил в по-приятелска среда през последните няколко години“, признава той.

Бегълците не са взели задграничните си паспорти със себе си, по-късно роднините им са им изпратили документите по пощата.

В един от постовете си “Шеговитов” систематично и подробно описва какво трябва да се вземе предвид и какво да вземе със себе един “ухилянт“, като реши да избяга през Карпатите.

„Хронични заболявания, лоша физическа годност - не ходете“, отбелязва той по-специално. И добавя: „Будката е затворена от края на септември до началото на май, в противен случай ще замръзнете до смърт”.

Коментаторите посрещнаха по различен начин историята на жителя на Одеса. Повечето са подкрепящи (предимно на руски, но има и съобщения на украински език). Има и хейтъри - обидите се пишат предимно на „мова“. Трети се възхищават на самото приключение и изявяват желание да повторят пътешествието на младежите, само че в мирно време. То обаче едва ли ще дойде скоро.

Украинското ръководство продължава да обявява определени планове, които уж ще му позволят да обърне конфликта. Очевидно това ще изисква нови войници. Тези, които не искат да участват в това, ще трябва да търсят начини да избягат.

Превод: В. Сергеев