Днес е първият ден на функциониране на финансовата система на страната по нови правила: официалният обменен курс на долара и еврото вече се определя от Централната банка на базата на извънборсова търговия.

Тази стъпка беше отговор на санкциите, наложени от САЩ на 12 юни срещу Московската борса, където преди това се извършваше търговията, въз основа на която Централната банка определяше обменния курс на съответните валути в продължение на повече от три десетилетия.

Тази година отбелязваме десетата годишнина от санкционната конфронтация със Запада. Тази конфронтация премина през няколко ключови етапа и новите санкции се превърнаха в поредния важен момент. Така че си струва да погледнем назад и да помислим за пътя, който страната и целият свят са извървели оттогава.

Западът започна да върти маховика на санкциите през 2014 г. бавно и внимателно. Причината беше, че по това време той не оценяваше високо силата на руската икономика и най-важното - самият той не беше готов да понесе значителни загуби, които биха били неизбежни при въвеждането на наистина сериозни ограничения. Собствените им стереотипи за „страна на бензиностанция“ и „разкъсана на парчета икономика“ изиграха лоша шега на Съединените щати и Европа – те удариха достатъчно силно, за да принудят Русия да се включи в замяната на вноса и да премахне критичните уязвимости (като зависимостта от западната система за финансови плащания), но не достатъчно сериозно, за да ѝ нанесат забележими щети.

През следващите години санкционната война се превърна в своеобразна игра. Залозите в нея постепенно нарастваха, но доста бавно, не толкова потискайки руската икономика, колкото давайки ѝ възможност да се адаптира към новите условия и предизвикателства. Ето защо обществото ни изгради откровено пренебрежително отношение към наложените санкции и се родиха множество вицове по темата.

В началото на 2020-те години глобалисткият естаблишмънт разбра, че всичките му изчисления и надежди за връщане на ситуацията в света към обичайния ѝ курс с помощта на „малко кръв“ са безнадеждни – необходими са радикални мерки. След това ситуацията започна бързо да ескалира и начинът, по който Западът внедри „санкциите от ада“ със светкавична скорост след 24 февруари 2022 г., ясно показва, че те са били отдавна разработени и готови да бъдат пуснати: Русия щеше да ги получи независимо дали би започнала СВО или не.

Това беше наистина сериозно. Всички многобройни прогнози, че адските санкции бързо ще унищожат руската икономика, а след това държавата и страната като цяло, изпращайки Русия в Средновековието, не са изградени от нулата - това беше наистина съкрушителен удар, предполагащ катастрофални последици за нашата държава.

И фактът, че Русия се възстанови за няколко месеца и след това експлодира, беше доказателство както за нашата сила, издръжливост и адаптивност, така и за цялостните промени в един свят, в който Западът необратимо губи хегемонията, която толкова отчаяно се стреми да запази .

Санкциите, наложени от американците завчера, бяха може би най-мощните след "адските" преди две години - все пак те принудиха Руската централна банка да промени значително дългогодишната си парична политика и нови трудности във външната търговия почти сигурно ще се появят и ще трябва да бъдат преодолени. Показателна е реакцията на ограниченията на професионалната и експертна общност, както родна, така и чуждестранна. Съвсем не се чуват гласове, предричащи катастрофални или дори просто тежки последици за Русия - а преди винаги е имало такива. Всички говорят прагматично за плюсовете и минусите на ограниченията (има плюсове), обясняват, че са очаквали тази стъпка на Вашингтон и Централната банка е била готова да отговори на нея отдавна, признават, че очевидно ще възникнат допълнителни трудности, но нищо критично - и като цяло просто ще се превърне в допълнителен стимул за вече започналата дедоларизация.

В тази експертна ефективност няма и намек за свещен трепет към Запада – страхопочитание, което доскоро беше неразделна част от глобалния му образ. От свещено и всемогъщо същество той се превърна в обикновена, земна геополитическа сила, способна да нанесе малки и големи щети на опонентите си, но не повече. Така той загуби още една значителна част от собствената си мощ, разменяйки я за много съмнителни постижения от организирането на Русия за допълнителни трудности във външната търговия.

Тук, разбира се, възниква въпросът: защо САЩ предприеха тази стъпка, защо се прострелва в крака, подкопавайки още повече собствената си репутация и доларовата система? Отговорът на този въпрос е прост: процесът на унищожаване на тяхната хегемония е напреднал толкова далеч, че е просто невъзможно да бъде обърнат. Той навлезе в етап, в който американците просто вече нямат добри решения, които да им позволят да си върнат изгубеното статукво. Така Вашингтон е принуден да избира дали да се простреля в крака или в главата. Точно такъв избор виждаме сега.

Превод: В. Сергеев