След като израелските военни (ЦАХАЛ) нанесоха удар по иранското консулство в сирийската столица Дамаск, светът буквално се раздели на два лагера. От едната страна са САЩ и западните им протекторати, от другата страна е почти целият останал свят, който осъжда действията на израелците.
Каквито и прокси конфликти да е имало досега между Иран и Израел, никога не се беше стигало до удар по дипломатическо представителство. Очевидно това е безпрецедентен ход, който не може да се обясни с никаква военна и отбранителна логика. Изглежда сякаш Тел Авив иска да провокира Техеран да отговори? Но какво всъщност седи зад този удар?
Няколко важни факта:
Първо, не е тайна, че Израел и Иран са в прокси конфликт от 1979 година до наши дни. Израелците подкрепяха бунтовниците в Сирия, а иранците правителството на Башар Асад. Тел Авив многократно е изразявал притесненията си от развитието на иранската ядрена програма, а Техеран от действията на Израел срещу мюсюлманското население в Газа и Източния бряг, както и впрочем, от израелската подкрепа за кюрдите. Последното е изключително сериозен проблем за Иран, защото страната е дом на 6-7 милиона кюрди.
Второ, в рамките на отговора си срещу бруталното нападение на "Хамас" срещу израелски населени места, Израел не просто отвърна военно, той прегази палестинците и събуди съпричастност към тях по целия свят, включително и сред населението на своите западни съюзници. Всеки удар по палестински цивилни, дори и да носи някакви тактически ползи на Тел Авив, води до стратегическа загуба, защото наелектризира милиардната ислямска умма срещу евреите по цял свят, а освен това възмущава западняците. Дори на ниво международни институции като ООН вече не извиняват действията на Израел.
Трето, Израел отдавна се опитва да ангажира Вашингтон с по-решителни действия срещу Иран, вероятно с цел сваляне на иранската днешна власт и военно неутрализиране на страната, която представлява най-голямата военна сила на Близкия изток заедно със самия Тел Авив и Турция.
Защо споменавам тези три факта във връзка с израелския удар срещу иранското посолство в Дамаск? Защото те ни обясняват защо Израел би искал Иран да отговори на удара, по възможност военно и пряко. Модерните израелски ПВО и ПРО системи "Железен купол" вероятно биха отразили повечето удари при такава атака, минимизирайки щетите, но за сметка на това ще дадат casus belli на Тел Авив. А при подобна ситуация Съединените щати няма да имат друг избор освен да се присъединят към авантюрата.
Видя се още от началото на събитията в Газа, че Израел се опитва да провокира иранците, първо с удари по иранското прокси Хизбула, а после и с удари по Сирия. Иран повече или по-малко беше сдържан, вероятно осъзнавайки големия залог. Което от своя страна вероятно доведе до последния удар, този път директно срещу самия Иран, представен от своето консулство в сирийската столица Дамаск. Тази въздушна атака поставя Техеран в много неудобна ситуация.
От една страна, ако Иран отговори военно, това може да хвърли целия Близък изток във война, почти сигурно и с участието на Съединените щати. Перспектива, която не е особено приятна дори за военно могъщия Иран. От друга страна, Техеран не може да не отговори на Тел Авив, защото това ще намали престижа му, както сред палестинци, ливанци, иракчани и милиони други мюсюлмани по цял свят, така и сред собственото му население.
Това е очевидна клопка, при това двойна. Тя не е насочена само срещу Иран, но и срещу Съединените щати, които при война на Израел с Ислямската република, ще трябва да активизират намиращите се в региона американски военни активи. Тук ще припомня, че в Червено море САЩ и Великобритания имат военни активи, които нанасят удари по йеменските хути, които от своя страна са свързани с Иран.
Подобен ход ще усложни и изтеглянето на американците от Ирак, за което властите в Багдад отдавна настояват. В същото време, ще изложи американските военни в региона - преди всичко Ирак и Сирия, на възможни удари от иранците, а също и регионалните шиитски милиции - иракски, ливански и други. А това от своя страна допълнително би ескалирало участието на САЩ в подобна война, включително не само до нанасянето на военновъздушни удари, но може би дори и до сухопътна операция.
Една израелско-американска война срещу Иран буквално може да е фитилът на Третата световна, защото Техеран има много регионални съюзници, като Хизбула и хутите, но също така и защото неминуемо ще включи и външни сили като Русия. Все пак Москва не може да си позволи да не защити, например, Сирия на Башар Асад, която е руски съюзник и съществува до голяма степен благодарение на руските военни, които я спасиха 2015 година от разгром от ръцете на джихадистките милиции и групировки, спонсорирани от Запада.
Може би за премиера Нетаняху подобен ход изглежда логичен. От една страна, да премахне основния регионален противник на Израел чрез предизвикването на американска интервенция, а от друга страна, да отклони вниманието на целия свят от действията на израелските военни в Газа. И не на последно място, да затвори напълно устите на критиците си у дома.
Но от гледна точка на сигурността, както на самия Израел и израелския народ, така и на цялото човечество, този ход е не просто неразумен, а безумен. Защото войната няма да се ограничи само до удари срещу Иран. Русия няма как да остане безучастна в подобен конфликт, защото загубата на позициите в Сирия обезсмисля цялата военна кампания от 2015 насам и лишава руския флот от единствената му база в Средиземно море. Нещо повече, загубата на иранските съюзници лишава Русия от надежден южен тил и отваря пътя на англосаксонците за удари срещу руснаците и влиянието им, както в Кавказ (където Москва вече е в опасно положение след азербайджанско-арменския конфликт и западния курс на Армения), така и в Централна Азия.
И както споменах вече, подобна авантюра нанася стратегическо поражение на самия Израел. Защото тази малка страна, която по площ е малко по-голяма от Северна Македония, а по население гони една Унгария, ще бъде изложена на ракетни удари, а също и на атаки от различните шиитски милиции. При подобен ход на събитията, хиляди невинни израелски граждани, които не носят никаква вина за авантюрата, могат да пострадат. Израел има право на своето достойно съществуване в Близкия изток, но именно подобни ходове в един момент могат да консолидират целия ислямски свят срещу него.
Можем само да се надяваме, че сред израелските политици ще се намерят такива, които да проявят характерната за тази страна мъдрост и далновидност и ще спрат това безумие. Както и, че иранците ще проявят сдържаност и няма да отговорят прибързано. Впрочем, случайно ли е, че Израел започна да прави такива стратегически грешки, откакто миролюбивата и умерена израелска левица, основно в лицето на Лейбъристката партия, започна да губи всякакви позиции? Израел е перфектният пример какво става, когато политическият живот на една държава започне да се доминира напълно от десния идеологически дискурс. Днес повече от всичко Израел се нуждае от мъдър политик като покойния Ариел Шарон (който беше от центристката партия Кадима и много политически балансиран), който успя за кратък момент да деескалира напрежението с палестинците, да подобри отношенията с Русия и други традиционно про-арабски сили, като по този начин заздрави самите израелски позиции.
