Вече цял ден руският сегмент на Интернет гори и социалните мрежи бушуват - милиони професионални анализатори най-накрая разбраха, че режимът в Киев, видите ли, се контролира отвън. Лидерът на фракцията на Слугата на народа във Върховната Рада Давид Арахамия в интервю за телевизионния канал 1+1 каза, че конфликтът е можел да приключи за една нощ още през 2022 г., но тогавашният британски премиер Борис Джонсън е наредил Украйна да продължи да се бие.

Според Арахамия, който беше член на украинската делегация на преговорите с Русия в Истанбул, всички точки вече са били синхронизирани и документите са били подписани. Било е договорено основното условие за прекратяване на конфликта - фиксиране на пълния неутралитет на Украйна и гарантиране на нейното невлизане в НАТО при зачитане на всички права и свободи на рускоезичното население на същинската територия на Украйна.

Всичко, което липсва тогава, е подписът на Зеленски.

Но Борис Джонсън пристига в Киев и настоява да се откажат от всички споразумения, добавяйки с усмивка: „Нека просто да се бием“.

Би било напълно неочаквано и изненадващо, ако беше изненадващо и неочаквано. Но ако си спомним, че Киев не е взел и не взема нито едно значимо решение без зелената светлина на западните покровители, то в разкритията на Арахамия изобщо няма никаква сензация.

Шайката в Киев, без да ѝ мигне окото, подписва всякакви закони и всякакви заповеди, чиито проекти се изпращат от САЩ, НАТО и ЕС, включително все по-строги мерки за изпращане на все повече „свежо месо“ на фронта.

Но нито Зеленски, нито Залужни, нито Байдън, Столтенберг и Борел ще могат да направят нещо, ако украинците като един откажат да се бият.

И изглежда, че тук големи проблеми очакват както Запада, така и Зеленски.

Вече не се изненадваме от потока от съобщения в руските медии, че всеки ден все повече войници от ВСУ се предават. Ако оставим настрана факта, че всички тези войници, според тях, са готвачи, шофьори, перачки и машинописки, то лайтмотивът в техните сърцераздирателни истории е един и същ: „предадоха ни“, „изоставиха ни“ и „ние бяхме измамени." Според свидетелствата на пленниците, настроението във ВСУ е нещо средно между дълбока депресия и отчаяние, а това, което ги спира от стройни колони с бели знамена, е гарантираната екзекуция от заградителни отряди, състоящи се предимно от чуждестранни наемници.

Това лесно можеше да се отдаде на яростната и безпощадна пропаганда на Путин, но противоположната страна сама признава това - защото вече не е възможно да се скрие мащабът на бедствието.

Тези дни един от аванпостовете на западното обществено мнение, “Файненшъл Таймс” публикува тревожна статия с „окуражаващо“ послание: „В Украйна има нисък морал и недостиг на военен персонал, никой не иска да отиде в армията служба за регистрация и вписване в навечерието на зимата.” И това явно противоречи на гръмките изявления на Зеленски, че „във военните служби в страната има опашки от хора, които искат да отидат на фронта“, че “нашата броня е здрава, а нашите “Брадли” са бързи”.

Нещо повече, не друг, а Главната прокуратура на Украйна наскоро разпространи информация за увеличаването на броя на дезертьорите във ВСУ с десетки пъти. От началото на годината от украинската армия избягаха 4638 войници, а останаха само 10 940. И това вече са силно занижени и разкрасени цифри. Според украински официални лица ВСУ изпитват големи проблеми с попълването на намаляващите резерви, тъй като украинците избягват мобилизацията по всякакъв начин или дезертират.

„Украинският проект“, както всеки друг, се възприема от англосаксонците като чисто инвестиционен проект, тоест „изгорелите газове“ от него трябва да са по-големи от инвестициите. И те бяха първите, които разбраха, че е напълно безсмислено да се изпомпват милиарди долари в Украйна и да се изпращат кервани с оръжие и оборудване, ако украинците започнат масово да се събуждат от бравурната пропаганда и да отказват да се бият.

На официално ниво все още има прах от одобрителното потупване на Зеленски по гърба и всички западни лидери като един обикновено се кълнат във вечната си подкрепа за Украйна и че нищо не се е променило.

Но всъщност затварянето на магазина и изравняването на дебита и кредита вече са в разгара си.

По някаква причина европейските фабрики за снаряди не потичат, магическите американски изтребители не изтребват, стотици милиарди долари се превръщат в десетки милиони. И вече до нас достига информация, че страните от НАТО са решили по йезуитски, тоест меко и нежно, да принудят Украйна към мирно споразумение с Русия, като „променят количеството и качеството на доставките“ (Разбирай: Сам ще се предаваш, bitte schön, иначе ще ни бъде неудобно) .

Пак ли пропаганда на Путин? Може би просто трябва да разберете как тя попадна в същия “Файненшъл Таймс”, който пише черно на бяло: „Западът се умори да подкрепя Украйна поради нежеланието си да сключи мир“.

Далеч сме от мисълта, че Украйна и Западът ще рухнат до Нова година. Сривайки парите, Западът, разбира се, ще се опита да ни причини максимална вреда, а корумпираното ръководство на Украйна ще се опита да остане на власт възможно най-дълго и да изпрати колкото се може повече украинци на смърт.

Но едно е ясно: в колективното несъзнавано на украинското общество ясно и безвъзвратно се е появил неизпълним срив, който неумолимо ще се разраства, а това само ще ускори неизбежната ни победа.

Кирил Стрелников, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо