В условия, когато бюрокрацията и корупцията, невниманието към проблемите на обществото, разделянето му на богати и „другите” достигна своя максимум, това може да доведе до ред нови трагедии

Боевете, които се водят сега между въоръжените сили, военните формирования на Русия и противоположната страна, рано или късно ще приключат. Трудно е да се предвиди какъв ще бъде резултатът, но някои неща ще се случат непременно, при всякакви обстоятелства. По-специално, това е завръщането у дома на тези, които са участвали във военните действия.

Защо това е важно и колко? Защото хората, които се върнат след пребиваване "отвъд лентата", ще бъдат различни от тези, които са "тук". По възгледи за реалността, по реакцията си към непотизма, подкупите, бюрокрацията, „търгашите“, пацифистите. Списъкът може да бъде продължен още дълго.

Доколко важно - достатъчно, за да доведе до революция или радикално преустройство на държавата и обществото в негативния случай.

Хората винаги се връщат от война, независимо дали я печелят или губят. Това се е случвало много пъти в нашата история, Германия, Япония, САЩ и много други са минали през това.

Статистиката, свързана с ветераните от войните, е меко казано плашеща. Нека погледнем проблема в ретроспекция на войната в Афганистан, Чечня, както и на провеждащата се Специална операция.

Афганистан. Общо около 620 хиляди души са участвали в конфликта. От тях, според наличните данни към ноември 1989 г. (без по-късни данни), 3700 ветерани (0,6% от общия брой на ветераните) са били в затвора, 75% (465 000) са преминали през развод и остри семейни конфликти;

повече от две трети не са били доволни от работата си и често са сменяли работата си поради конфликти;

90% от "афганистанските" студенти са имали академичен дълг или слаб академичен успех;

60% страдат от алкохолизъм и наркомания; наблюдавани са случаи на самоубийства или опити за тях.

Чечня. По данни на Националния център за социална и съдебна психиатрия „Сербски“, през 2003 г. 1,5 милиона ветерани от чеченската кампания са споменати като страдащи от посттравматичен синдром.

Основните прояви са внезапни пристъпи на ярост, депресивни състояния, водещи до смърт на тези, които са били в контакт с ветерани, включително хора, близки до тях, и дори на случайни минувачи.

Относително точни вътрешни данни за броя на хората, участващи във военните действия на територията на Украйна, все още няма. Има оценка на ГУР на Украйна: в сблъсъците от страна на Русия участват 370 000 военнослужещи плюс резерв от до 200 000 бойци.

САЩ. Американският регионален офис на новинарската агенция Tasneem, цитирайки пенсионирания генерал Грег Ф. Мартин, съобщи, че средно 22 американски ветерани се самоубиват всеки ден.

8% от всички бездомни също са ветерани от войната ( данните са на Департамента за ветераните (VA) за 2016 г.). И това е в страна, в която се предоставят значителен брой обезщетения за ветераните.

Като причини се посочват промяна в психиката и бюрокрация, преливаща в корупция. Опитайте се да запомните последното засега, важно е.

По този начин съществува идеята, че участието във военни действия силно влияе върху психиката на хората, което се отразява в тяхното поведение в обществото и върху интеграцията в него.

Ще се опитам да обясня по-прост начин: някои ветерани не могат да „намерят себе си“ в цивилния живот; когато общуват с „цивилни“, възниква неразбиране, което води до агресия.

В резултат страната ни се сблъска с появата на нов социален феномен, наречен „афганистански синдром“. По-късно, след въоръжените сблъсъци в Чечня, се появи неговата версия "чеченски синдром".

За съжаление, въпреки приликата им, с изключение на територията, на която са се появили, те не са получили общо име. Затова да го дадем – нека бъде "синдромът на ветерана".

Има някои разлики. Хората отидоха на войната в Афганистан, идеологически „заредени“, възпитани на примера на ветераните от Великата отечествена война, преданост към Отечеството и идеалите на комунизма. Те знаеха и видяха, че ветераните от войната са почитани хора в обществото.

След завръщането си обаче се сблъскаха с бюрокрацията. В някои случаи бойният опит, придобит в Афганистан, се възприема като недостатък.

Поради тяхната прямота, експлозивен характер, непредсказуема реакция, от тях се страхуваха.

Има случаи, когато афганистанските ветерани "вдигаха мушката" на служители, които се опитаха да изнудват пари от тях за „помощ“ при получаване на обезщетения, включително за наранявания. Като логичен резултат младите хора отидоха в престъпността, в най-добрия случай - в службите за сигурност.

Ще дам пример: На 23 юни 1992 г. 700 бивши афганистански войници превзеха почти 400 апартамента в две девететажни сгради на Таганская, № 57 и 55 в Екатеринбург. Ветераните получили информация, че обещаните им апартаменти са обявени за продан.

Въз основа на това група от няколкостотин афганистански ветерани превзеха новите сгради и ги превърнаха в укрепени позиции с бодлива тел и пътни блокади.

В продължение на няколко месеца властите се опитваха да „нокаутират“ нашествениците от собствените им жилища, но не успяха и в крайна сметка апартаментите бяха прехвърлени на ветераните.

Впоследствие споменатите афганистанци преминаха към борбата с криминалните елементи, а след това самите те преминаха в престъпността.

Ако изучавате статистиката, тогава сред снайперистите и бойците на престъпни групи, които процъфтяваха през този период, имаше твърде много ветерани, преминали през Афганистан.

Тези, които участваха в Първата и Втората чеченска война, вече не бяха толкова отдадени на идеалите на комунизма. Видяха какво се случи с "афганистанците" и как обществото и държавата се отнасяха към тях. Но все пак имаха пример, имаше надежда държавата да ги защити, а обществото да ги подкрепи.

За съжаление не беше така. По различни оценки по този начин сме загубили (според различни оценки) от 30 до 60% от хората, които биха могли да бъдат полезни на обществото и дори на държавата.

Ако приблизителният общ брой на „афганистанците“ и „чеченците“ се приеме за два милиона души, тогава предвид мащаба и възможната продължителност на настоящия конфликт, струва си да се предположи, че броят на ветераните ще бъде поне същият.

Сега преминаваме към най-интересното. Какво ще стане, когато се върнат? Ние прогнозираме два варианта на развитие: положителен и отрицателен.

При положителна (за държавата) прогноза всичко ще е като по време на войната в Афганистан и Чечня.

Държавата няма да почувства нищо, обществото ще загуби някои от потенциално полезните си членове, с оглед на това, че се напиват, отиват в затвора, семействата ще бъдат унищожени. Това е „само“ 1% (ние изчисляваме на базата на 2 милиона).

Сега негативната история: "Украинците (нашите момчета, които участват в СВO)" ще повлекат и "чеченците" и "афганистанците" със себе си. В условия, когато бюрокрацията и корупцията, невниманието към проблемите на обществото, разделянето му на богати и „другите” достигна своя максимум, това може да доведе до ред нови Екатеринбурги, но в голям мащаб. 1%, това е едно на сто, като добавим вече споменатите ветерани от предишни войни и ще стане 2%.

Тоест във всеки автобус, на всяка голяма спирка, в търговския център ще има поне двама ветерани, които са недоволни от ситуацията и отношението към тях. Има една поговорка, която малко хора знаят „не ядосвайте тези, които умеят да стрелят“. Ще добавя от себе си, че те също не се страхуват да стрелят.

За съжаление част от обществото ни вече е свикнало, че „воюват там, а при нас всичко е по старому“. За тях, да, всичко е все същото. За тези обаче, които бяха отвъд лентата - не.

И те могат да започнат да действат по най-добрия начин: да завземат административни сгради, дори кметства, администрации на райони и региони, изисквайки справедливост за себе си по техните стандарти, а не по стандартите на длъжностните лица.

Това ще раздвижи и други слоеве на обществото, които се захранват и отвън, и отвътре. Тези, които искат да се отделят от федерацията, вярвайки, че извън нея всичко ще е наред. Това вече се случи, тогава републиките напуснаха СССР, но нито една от тях не започна да живее по-добре и безгрижно.

Може да се случи и сега и е възможен и преход към състояние на гражданска война, когато онези, които са за правда, които са пролели кръвта си за Отечество и Родина, ще тръгнат срещу тези, които са останали тук, седят в топли кабинети, горят парите на родителите си в развлекателните заведения. В такива случаи, според протестиращите, не е виновно самото общество, а държавата и нейното ръководство.

Това ще бъде промяна на конституционните основи на нашата държавност, нейното преустройство и е трудно да се каже до какво ще доведе в крайна сметка.

Но всеки, от самото дъно до самия връх, си струва да мисли за показаната възможност за реорганизиране.