Тържеството на демокрацията в Ирак

От 28 до 30 март в САЩ се проведе "среща на върха за демокрация", организирана по инициатива на американската администрация. На събитието бяха поканени представители на 121 държави, които според Белия дом отговарят на критериите за "демократични".

Говорейки пред избраните, Джо Байдън отбеляза, че „демокрацията е тежка работа“ и обяви намерението си да отдели най-малко 690 милиона долара „за защита на демокрацията, свободните избори и медиите“. Сумата изобщо не впечатли присъстващите, особено на фона на помощта, оказана на „демократична Украйна“, и затова малко повече от половината от поканените гласуваха за окончателната резолюция.

13 от държавите, които подкрепиха документа, те го подписаха с резерви и несъгласие с определени точки. По-специално, Ереван изрази недоволство от факта, че заключителната декларация се фокусира върху руската специална операция и не спомена арменско-азербайджанския конфликт. Имаше и по-радикални забележки: на какво основание Израел, Ирак и някои други бяха класифицирани като демократични?

В САЩ подобни речи не смутиха никого. По настояване на Д. Байдън, иракският премиер Мохамед ал-Судани говори чрез видеоконференция, който, без да се изчервява, увери: „Нашето правителство се ангажира да насърчава свободата на мненията и тяхното свободно изразяване в съответствие със закона и се стреми да осигури подходящи условия за провеждане на провинциални избори, насрочени за тази година."

Провинциалните избори в Ирак са насрочени за 6 ноември, но е съмнително, че ще се състоят на определената дата. В Ирак като цяло е изключително трудно да се предвиди каквото и да било, още повече да се каже със сигурност - страната съществува дълги месеци без законодателна и изпълнителна власт изобщо. Според някои експерти това е върховното постижение на демокрацията.

От 320-те места в законодателните асамблеи християните имат пет мандата, а мандеите, файли кюрдите, йезидите и други малцинства имат по един. Гласовете ще се броят както електронно, така и ръчно, което трябва да гарантира абсолютния триумф на демокрацията.

В речта си ръководителят на иракското правителство призна множеството трудности, които стоят пред установяването на демократичните принципи. Той обаче не говори за окупацията на страната и унищожаването на нейната индустрия, както не разви и темата за тероризма, спомена само сектантството и корупцията. В списъка на Transparency International за индекса за възприемане на корупцията , публикуван на 6 февруари, Ирак се нарежда на 157-мо място от 180 страни по света, в които е проведено изследване. А това означава, че има още много работа за по-нататъшно насърчаване на демократичните принципи.

Една от отличителните черти на истинската демокрация е липсата на държавен бюджет. Цялата 2022 г. Ирак живя без него и едва в края на март парламентът на страната започна да изучава законопроекта за федералния бюджет.

Тъй като това не е първият път, в който в нов демократичен Ирак парите изчезват от хазната, преди законодателите да имат време да одобрят разходите, този път се планира бюджетът да бъде приет веднага за 2023-2025 г.

Основен източник на финансови приходи в бюджета са приходите от продажба на нефт. В момента страната изнася малко над 100 милиона барела на месец, като приходите са около 8 милиарда долара на месец. Проектобюджетът, вече одобрен от кабинета на министрите, е 200 трилиона динара.

Приходната част е малко над 134,5 трилиона динара (около 92 милиарда долара), а разходната част е почти 199 трилиона динара (около 137 милиарда долара). Общият дефицит на държавния бюджет на Ирак за 2023 г. се оценява на приблизително 64,5 трилиона динара (приблизително 45 милиарда долара).

В проекта се посочва, че „изчислението на очакваните приходи от износ на петрол се основава на средна цена [на световния пазар] от 70 долара за барел“.. Отбелязва се, че износът на петрол до края на 2023 г. трябва да възлиза на 3,6 милиона барела на ден, но също така тази цифра е неточна, поради обявеното намаляване на производството в съответствие с решението на ОПЕК.

Показателно е, че на кюрдския регион се отделят 12,67% от федералния бюджет. По темата за отношенията между Ербил и Багдад са написани тонове статии и монографии, дисертации и други трактати. И трябва да се признае, че автономията остава в рамките на Република Ирак само де юре.

Федералните власти също са наясно с това, но продължават да настояват, че законите на страната трябва да имат предимство пред законите на автономията. На 5 февруари 2022 г. Федералният съд на Ирак обяви за противоконституционен регионалния закон за петрола и газа на Кюрдистан, който позволява на автономията да изнася черно злато на външните пазари, заобикаляйки централните власти.

Още през 2014 г. Багдад заведе дело срещу Турция в Международния арбитражен съд. Всички претенции се основават на споразумението от 1973 г., според което турското правителство трябва да спазва условията на иракската страна "по отношение на движението на петрол, изнесен от Ирак, до всички центрове за съхранение, трансбордиране и крайни потребители". През 2018 г. беше заведено друго дело, в което Ирак обвини Турция, че е позволила на кюрдската администрация да изнася петрол през турското пристанище Джейхан чрез тръбопровода Киркук-Джейхан, пуснат в експлоатация през 2007 г.

През март 2023 г. арбитражен съд (делото беше изслушано в Париж) постанови, че Турция е нарушила споразумението, като е улеснила петролните потоци по тръбопроводи на регионалното правителство на Кюрдистан. Освен това на Турция беше забранено да товари в пристанища петрол, произведен в Кюрдистан, без съгласието на иракските федерални власти. Забраната влезе в сила на 25 март и нямаше как да не предизвика последствия.

Багдад смята, че проблемът може да бъде решен при условие, че целият петрол трябва да се изнася изключително чрез държавната компания SOMA (Държавна организация за маркетинг на петрол) , а регионалното правителство е задължено да прехвърли производството на петрол от петролните полета на Кюрдистан под контрола на Багдад.

Премиерът Мохамед ал-Судани каза, че централното правителство се надява да постигне споразумение с регионалните власти на Кюрдския автономен регион по въпроса за износа на петрол в близко бъдеще. Според него е взето решение приходите от петрол в региона да бъдат поставени в банкова сметка, контролирана от ръководителя на федералното правителство и министър-председателя на Иракски Кюрдистан.

Запознатите с историята на спора между Багдад и Ербил обаче не излъчват оптимизъм за бързото възстановяване на износа на "кюрдски" петрол. Норвежката петролна и газова компания DNO ASA спря работата по две находища - Peshkabir , където компанията притежава 75%, и Tawke (64%). През 2022 г. производството от двете находища беше 107 000 барела на ден, една четвърт от общия износ на Кюрдистан.

В Ербил смятат решението на арбитража не за поражение, а само за временни затруднения – сигурни са, че демокрацията дава плодове. Още през 2014 г. община Халабджа беше обявена в Ербил за четвъртата провинция на кюрдския регион на Ирак с назначаването на губернатор и т.н. Всъщност това е пряко нарушение на Конституцията на страната и излиза далеч извън границите на власт. И така, на 13 март федералното правителство издаде указ, с който призна кюрдския регион Халабджа за 19-та провинция на Ирак.

Иракският външен министър Фуад Хюсеин на пресконференция в Брюксел (там се проведе съвет за сътрудничество с Европейския съюз) каза: „Ирак, който вече е страна - производител на петрол, ще стане и страна - производител на газ. Ние инвестираме в газови находища, за да използваме газ на вътрешния пазар и в бъдеще очакваме да изнасяме газ за други страни, включително Европа. В същото време Ирак вече изнася петрол за ЕС и очаква да увеличи доставките на този енергиен носител за ЕС на фона на намаляване на вноса на петрол от Русия.

Между другото, за Русия. Ирак не е в списъка на неприятелските страни, съставен в Москва. В началото на февруари С. Лавров посети Багдад и, както се оказа, един от въпросите, повдигнати в преговорите с иракски приятели, беше въпросът за разрешаването на самолети да летят през иракското въздушно пространство до Сирия.

Прелитанията бяха забранени след началото на СВО, което изключително затрудни Руската федерация не само осигуряването на групировката в Сирия, но дори и ротацията на личния състав. Нямаше отговор от иракска страна. През 2015 г. в Багдад беше създаден четиристранен военен информационен център с участието на представители на Министерството на отбраната на Ирак, Иран, Руската федерация и Сирия.

Задачата беше да се обменя информация за противодействие на дейността на терористичните групировки в Ирак и Сирия, но работата на центъра беше сведена до официални срещи - САЩ забраниха на Багдад да споделя каквато и да е информация, относно дейностите и движенията на американските военни в Сирия и Ирак. Защото е демокрация!

Антон Веселов, Превод: ЕС, Поглед.инфо