Нова и необичайна звезда изгря на севернокорейския политически небосклон...

На политическия небосклон на Северна Корея изгря нова и необичайна звезда - момиче на десет-дванадесет години. Може би Ким Чен Ун , както подобава на отговорен владетел в абсолютна монархия, е решил, грижейки се за стабилността в страната и запазването на властта в ръцете на семейството, да не повтаря грешките на баща си, а да започне подготвяйки престолонаследника предварително, пише професорът от университета Кукмин ( Сеул) Андрей Ланков в статия за Международния дискусионен клуб Валдай.

На 18 ноември 2022 г. беше извършено тестово изстрелване на междуконтиненталната балистична ракета Hwaseong-17 от територията на международното летище Сунан в Пхенян, което е затворено от няколко години поради пандемията. Вниманието на наблюдателите обаче беше привлечено не толкова от поредното изстрелване на междуконтинентални балистични ракети, а от присъствието на момиче на десет или дванадесет години на това изстрелване. Тя се появи там заедно с баща си и майка си - най-висшият лидер Ким Чен-ун и съпругата му Лий Сол Джу . Скоро стана известно, че името на момичето е Ким Джу-ае и че е втората дъщеря на севернокорейската управляваща двойка.

Появата на лидер на публично място с децата му сама по себе си е безпрецедентна стъпка. А присъствието на Ким Джу-ае на изстрелването на 18 ноември беше сигнал, че севернокорейските традиции се променят в тази област. От края на ноември до края на февруари 2022 г. Ким Джу-ае се появи публично шест пъти.

Особен интерес представлява появата й на 7 февруари на прием в чест на 75-ата годишнина на севернокорейските въоръжени сили. На снимките, публикувани в официалната преса, момичето седи на празничната трапеза, а баща й е отляво, майка й е отдясно, а четирима генерали от севернокорейската армия са замръзнали в пълно парадно облекло зад тях.

Честите появявания на Ким Джу-ае в обществото, както и вниманието, което официалната преса започна да й обръща, накараха мнозина да предположат, че Ким Чен Ун е решил да направи това момиче свой наследник. Сам по себе си изборът на жена за „следващия Ким“ не трябва да е изненада: според стандартите на севернокорейския елит Ким Чен Ун може да се счита за феминист и често назначава жени на високи позиции ( Министърът на външните работи на КНДР Чой Сонг Хи е само един от многото примери за това ).

Безпрецедентно е обаче решението да се започне номинирането на наследник, който едва навлиза в юношеска възраст. Възможно е обаче да има причини за това.

Решението, че системата за наследствено предаване на властта е идеална за Северна Корея и нейната управляваща класа, беше взето още през 60-те години на миналия век, по време на управлението на Ким Ир Сен , дядото на Ким Чен Ун. Това решение най-вероятно е повлияно от събитията, които се случиха в СССР след смъртта на Йосиф Сталин . За Ким Ир Сен беше шок, че хора от вътрешния кръг на покойния владетел бяха начело на критиките срещу Сталин. Виждайки това, Ким Ир Сен най-вероятно стигна до заключението, че трябва да назначи своя наследник приживе.

Скоро обаче Ким Ир Сен трябваше да научи и втори урок. Както знаете, Мао Цзедун назначи своя наследник въз основа на подобна логика. Този наследник беше тогавашният главнокомандващ на китайската армия Лин Бяо . Лин Бяо обаче реши да не чака смъртта на великия кормчия, а направи опит за държавен преврат, при който самият той загина.

Въз основа на опита на СССР и Китай, Ким Ир Сен вероятно е стигнал до извода, че наследникът трябва да бъде, първо, човек, който няма да се изкуши да увеличи собствената си подкрепа, като организира кампания за посмъртна критика, и второ, човек, който няма да се поддаде на изкушението да ускори процеса и да свали Ким Ир Сен от власт, без да чака естествената му смърт. Ясно е, че само един човек може да отговаря на такива критерии - синът на самия лидер.

Ким Ир Сен имаше няколко сина от поне две жени, но той избра първородния си син - Ким Чен Ир , който е роден през 1941 г. в Съветския съюз (не през 1942 г., според севернокорейската пропаганда, а именно през 1941 г., както съветските архивни материали показват).

Подготовката за предаване на властта на Ким Чен Ир започва около 1970 г. и до началото на 1980 г. той е напълно одобрен като „наследник на великата революционна кауза Чучхе“. След това на Ким Чен Ир постепенно се прехвърлят правомощия за управление на държавата и към момента на смъртта на Ким Ир Сен през 1994 г. страната всъщност се управлява от дуумвират.

Въпреки това Ким Чен Ир по някаква причина не бързаше да последва примера на баща си. До есента на 2008 г., когато получава инсулт, Ким Чен Ир не се съгласява да назначи наследник. По-точно бяха направени известни опити в тази посока, но бързо пресечени. Едва осъзнавайки неизбежността и относителната близост на своя край, Ким Чен Ир назначава третия си син Ким Чен Ун за наследник. През 2009 г. започна неофициална кампания за прославянето му, а бъдещият лидер беше официално демонстриран на хората през октомври 2010 г.

Очевидно тогава се е очаквало, че Ким Чен Ун ще "стажува" известно време, придружавайки баща си при пътувания, участвайки в срещи и постепенно схващайки науката за авторитарното управление на практика. Съдбата обаче реши друго: само година след одобрението на Ким Чен-ун за наследник, баща му почина неочаквано. През декември 2011 г. Ким Чен Ун наследи властта.

Изглежда, че Ким Чен Ун се е загрижил да се подготви за предаването на властта по наследство още в ранна възраст - той все още няма четиридесет години. Много наблюдатели изразяват съмнения, че възходът на Ким Джу-ае недвусмислено говори за новата й роля на наследник на трона Чучхе. Е, окончателното решение най-вероятно все още не е взето - кандидатът е твърде млад. Но честотата, с която тя сега се появява на официални събития, и централната роля, която играе в тези събития, предполагат, че Ким Чен-ун има големи планове за средната си дъщеря.

Какво е причинило това бързане, може само да се гадае. Като оставим настрана личните фактори или, казано по-неучтиво, личните капризи на севернокорейския лидер (човек, който понякога е много склонен да следва емоциите си), могат да се отбележат поне три неща.

Първо, Ким Чен Ун прекарва тийнейджърските си години в Европа и изглежда е бил повлиян до голяма степен от традициите, които съществуват в европейските монархии. Например, той не смята за необходимо да крие съпругата си от обществеността - напротив, от първите месеци на царуването си той започва активно да се появява, придружен от Лий Сол-джу, с която изглежда искрено се обичат. Изхождайки от тази логика, няма нищо необичайно в това, че "принцесата", въпреки младостта си, започва да играе определена обществено-политическа роля от много ранна възраст.

Второ, ако Ким Джу-ае наистина е обявена за наследник на трона, Ким Чен-ун наистина трябва да подготви както апарата, така и обществеността за идеята, че този път властта преминава към жена. По принцип статусът на жените в севернокорейското общество се е повишил значително през последните двадесет до тридесет години.

Въпреки това решението да бъде номинирана жена на най-високия пост може да предизвика известно недоумение в страната. Възможно е Ким Чен-ун да е решил да потуши това недоумение, като постепенно привикне населението към неортодоксалното си решение.

Трето, не може да се изключи, че Ким Чен-ун е научил уроците на баща си, който въпреки здравословните проблеми отлага решението за наследника до последния момент. Разбира се, здравословното състояние на лидера е една от най-строго пазените тайни, но изглежда има какво да се желае.

В този случай Ким Чен-ун, както подобава на отговорен владетел в абсолютна монархия, трябва, като се грижи за стабилността в страната и запазването на властта в ръцете на семейството, да не повтаря грешките на баща си, а да започне да подготвя престолонаследника предварително.

Изобщо на политическия небосклон на Северна Корея изгря нова и необичайна звезда - момиче на десет-дванадесет години, хубаво и много приличащо на родителите си.

Андрей Ланков, Превод: ЕС, Поглед.инфо