Една година от тридневната "военна операция" на Кремъл в Украйна и едва ли някой може да каже със сигурност кога ще се види краят на този военен конфликт.
Стотици хиляди загинали, няколко милиона разселени души, цели унищожени градове, безбройни затрити домове, разрушения за милиарди и милиарди долари и шок, от който цяла Европа все още не може да се отърси. Това са част от следствията на войната в Украйна.
Радикализация, насищане на напрежението до нива, невиждани от падането на Желязната завеса, и тежък трус за глобалната икономика, дал допълнителен тласък на инфлацията.
Всичко това можеше да бъде избегнато, стига един човек да беше видял, че с перото понякога можеш да постигнеш много по-сериозни и значими резултати, отколкото с меча.
Истината е, че руският президент Владимир Путин, човекът, който започна самосиндикално това бедствие, не успя да види колко близо беше до това да победи, без дори да бъде изстрелян и един патрон, без да се стигне до каквито и да е разрушения.
Преди вече повече от година, когато верните на Москва говорители говореха, че инвазията в Украйна е в главите само на яростните антируски ястреби, а Мария Захарова обясняваше, че "само луди хора без морал" допускат, че Русия ще нападне Украйна, Путин се намираше в своя момент на силата.
Той беше струпал войските си по границата с Украйна "за учения", напрежението беше на ръба на преливане, а руската военна мощ изглеждаше страшно.
В този момент никой в Европа не искаше война и редица от ключовите лидери бяха готови на всичко, за да избегне подобен сценарий.
Това се доказа с посещенията на крака в Русия на германския канцлер Олаф Шолц и на френския президент Еманюел Макрон, които пристигнаха при Путин дни преди началото на войната.
Те бяха там, за да го уверят в почти всичко, което той искаше да чуе - че Украйна няма да бъде допусната до НАТО, че членството на Киев в Европейския съюз ще бъде забавено и протакано максимално, а в страната няма да бъдат разполагани западни оръжия.
Въобще всички уверения за сигурността на Русия, за които от Москва тръбяха навсякъде, че Западът не дава, бяха дадени.
В този момент Путин можеше да избере да поеме в офанзива, без дори да вдига оръжието.
Можеше да поиска вдигане на част от санкциите срещу страната, можеше да поиска някаква форма на признаване на контрола му върху Крим и по този начин да затвърди позициите си.
Казано с други думи, руският президент имаше в ръцете си невероятната власт да унизи Запада, да покаже слабостта му и да демонстрира собствените си сили. Европа и НАТО щяха да изглеждат слаби, а той да бъде голямото лошо момче в квартала, което знае, че само със заплаха може да постигне, каквото иска.
В един такъв момент, в който Европа беше готова на отстъпки в остър контраст с намиращите се твърде далече САЩ и разклатената вътрешно Великобритания, всичко, което се изискваше от Кремъл, беше да окажат натиск на правилните места и след това да се оттеглят победоносно.
Проблемът дойде оттам, че Путин избра да се държи именно като хулиган, а не като политик и държавник. Въпреки цялата ситуация, въпреки ясните оценки за това до какво може да доведе войната, той избра да заложи на силата, за да "накаже" Украйна и Запада.
Той наложи политика на войнствен реваншизъм, в който реши, че трябва да покаже на света, че идва време за нов световен ред.
Единственото оправдание за тази война може да се събере в обясненията, че американците и те така правят. Отминалата година доказа отново и отново, че приказките за фашизъм на върха в Киев са нищо повече от празни приказки и съшито с бели конци извинение за агресия.
В редиците на руската армия и още повече сред наемническата групировка на олигарха Евгений Пригожин има в пъти повече крайнодесни елементи с татуирани свастики, отколкото сред украинските сили. Реториката на Кремъл обаче удобно пропусна този факт.
Владимир Путин и хората около него вярваха, че могат с бодра стъпка да влязат в Украйна и да превземат за дни Киев. Причината за това, както се оказа впоследствие, е била, че президентът е бил захранван с лъжлива разузнавателна информация от ФСБ.
Действителността се оказа коренно различна и вместо да посрещнат руските солдати като освободители, украинците се вдигнаха на съпротива и с цената много усилия и жертви отблъснаха експанзията към столицата Киев.
А после дойде и шамарът на суровата реалност, в която украински трактори на буксир теглеха от калта изоставените руски танкове и бронирани машини. Силите на Украйна успяха да си върнат контрола на голяма част от първоначално окупираните територии, а сега, година по-късно, войната все още продължава, без оглед скоро да приключи.
До момента чисто човешките загуби за Русия са по-големи от войната в Афганистан, която СССР води между 1979 г. и 1989 г., и войната в Чечня през 90-те и началото на новия век взети заедно.
Липсата на категорична победа нанесе на Русия огромно поражение - това разби създадения мит за огромната военна мощ на руската армия.
Военните действия изкараха на преден план всички онези проблеми, които една разядена от корупция, шуробаджанащина и тикане на подлизурковци държавна структура може да развие - проблеми със снабдяването, ненадеждно и занемарено оръжие, лоша логистика, липса на координация в действията на различните структури.
Не по-малко лоша загуба за Русия беше обратният ефект, който предизвика в международен план с действията си в Украйна.
Вместо да види пред себе си една слаба и разкъсвана от вътрешни противоречия Европа, тя видя единен фронт, който налага вече девет пакета от санкции срещу руската икономика, довеждайки я до съвсем оформена рецесия.
Опитите за игри с доставките на газ и петрол само доведоха до насилена диверсификация от руските енергийни източници. И напук на шеговитите реклами, които се появиха в руските телевизии, Европа нито студуваше тази зима, нито изпадна в икономически колапс.
НАТО години наред беше представян от руската пропаганда като хартиен тигър без реални сили, но сега НАТО е в основата на военната помощ за Украйна и е на път да приеме две нови членки, които през цялата Студена война страняха от Алианса - Швеция и Финландия.
Много поддръжници и приятели на Русия се оказаха с разбити илюзии на фона на самата инвазия, а след това на жестокостите и военните престъпления на места като Буча, Бердянск и други.
Срещу Русия беше образувана широка и силна икономическа коалиция, която да окаже натиск върху Кремъл и да подрони способностите на Кремъл да води война. Да, това още не се е случило, но причината е, че Русия разполага с наистина огромни ресурси (най-вече природни) и съответно има съпротивителни сили. Те обаче не са безкрайни.
Вече на всички е ясно, че тази война ще продължи дълго и най-вероятно ще трае до пълно изтощение на поне една от двете страни.
Това е доста далеч от експанизионистките планове на Путин, който в дните преди войната чертаеше изтеглянето на НАТО от Източна Европа.
Именно тази надменност на руския президент и съветниците му, това желание за реваншизъм спрямо Запада, който десетилетия наред доминира в световната политика, коства на Кремъл една лесна победа, засилване на позициите в глобален мащаб и реално поставяне под въпрос на силите на НАТО и ЕС.
Желанието на Путин да действа като комплексиран диктатор го вкара в една война, която дори той вече трябва да осъзнава, че не може да спечели напълно.
По-лошото сега е, че неговите апетити не изглеждат да са пресечени, а в съседна Молдова се притесняват от украински сценарий заради региона на Приднестровието. Дали и там Путин ще настъпи за втори път същата мотика, предстои да видим.
Неприятният момент в цялата ситуация е, че дори Русия да търпи загуби от действията на своя президент, ефектите от войната засягат всички ни и променят света.
За жалост - не към по-добро.
