До последния украинец

Основният въпрос е кога загубите в живата сила на Украйна ще достигнат критични граници, след които не може да се говори за съпротива? При липсата на официална информация, която се крие по обясними причини, мненията за броя на загиналите и ранените се различават многократно.

На единия полюс е Арестович с неговите "загуби няма", по-точно - има, но не повече от 10 хиляди в средата на лятото. И по-нататък, както по учебник - около 30 хиляди ранени ветерани.

Не по-малко оптимист е и Михаил Подоляк, който посочи 13 000 загинали за деветте месеца на спецоперацията.

На противоположната страна е Урсула фон дер Лайен, шеф на Европейската комисия, която в края на ноември изпусна около 100 000 убити войници и офицери от украинската армия. По-късно думите на европейския бос бяха многократно дезавуирани и дори изрязаха част от речта й с обявената цифра.

Ясно е, че длъжностно лице от такова ниво не може толкова лесно да вземе и да направи резервация - тя е далеч от Байдън, който бърка Украйна и Иран. Съвсем нормален човек, макар и донякъде екзалтиран.

И ако следвате логиката на Арестович и изчислите броя на ранените войници от въоръжените сили на Украйна, тогава се оказва, че общите загуби, според Урсула, може да достигнат 400 хиляди до началото на декември.Това не са безвъзвратни загуби - голяма част от ветераните ще излекуват раните си и ще се върнат на фронта. Но и тук има нюанси.

Става въпрос за метода на изчисление. По-точно в това, че класическото съотношение на броя на убитите към ранените 1:3 е прекалено опростено и осреднено предположение. Всяка война е уникална и твърде много фактори влизат в броя на убитите и ранените.

Така например през Втората световна война на всеки убит американец се падат трима ранени, като при германците това съотношение е 1:1,34, а при италианците 1:2.

В Украйна сега се разви трудна ситуация. От една страна, въоръжените сили на Украйна имат числено превъзходство, от друга, сериозно (понякога многократно) изоставане в техническото оборудване от руската армия.

Например руската армия вече може да си позволи да изстрелва до 20 000 снаряда на ден, а украинската – не повече от 5-6 хил. Преди това руската армия е изстрелвала над 35 000 снаряда по противника. Да се спори къде са отишли и какви щети са нанесли е напълно безсмислено.

Остава фактът, че до зимата на 2022 г. настъпателният потенциал на въоръжените сили на Украйна беше окончателно изчерпан и това е огромна, ако не и основна заслуга на артилеристите. Според статистиката до 70% от всички рани в Украйна са от шрапнелни: ракетната и оръдийната артилерия са основният фактор, който нокаутира живата сила на противника.

От същата серия е и въпросът със слабото оборудване на въоръжените сили на Украйна с бронирани превозни средства, способни да задържат поне минимални фрагменти.

Всичко, което се вижда, са бойните пикапи на бандеровците с тежки картечници или минохвъргачни екипажи. Това ерзац оръжие може да създаде проблеми, но е напълно беззащитно срещу каквато и да е артилерия.

Цялата съвкупност от фактори подсказва, че прословутото съотношение 1 към 3 е твърде оптимистично за въоръжените сили на Украйна. Можем да говорим за 1:5 и дори за 1:7. Добрата медицинска помощ за националистите също играе в полза на това. Като се започне от масовото разпространение на комплекти за първа помощ по стандарта на НАТО и се стигне до медицинските болници, за които западните спонсори са толкова щедри.

При такива условия голяма част от потенциалните "двеста" (загинали) на Въоръжените сили на Украйна остават в ранг "тристотни" (ранени). В същото време Киев няма да може да изчисли точния брой на загиналите бойци.

Първо, в началото на специалната операция спонтанно бяха формирани отряди за териториална отбрана, които бяха отчетени много фрагментарно. И те загинаха не по-малко бързо от редовните войски.

Второ, голяма част от територията на военните действия беше под руски контрол, което също усложнява изчисляването на загиналите.

Несигурността поражда много версии. Особено успешни в това бяха западните партньори на Киев. От множеството публикации напоследък става ясно, че става все по-трудно да се скрият гигантските загуби на въоръжените сили на Украйна зад граница. И за това говорят не второразредни репортери, пияни от „свободата на словото“, а доста мастити специалисти.

Например Джордж О'Нийл, младши, член на борда на Института за американски идеи. Според него на Запад има мащабен заговор за прикриване на истинските загуби на украинската армия. Типичен слоган на кампанията е „нещата в Украйна вървят добре“.

Тази реторика пасва изключително добре на „уговорката“ на Урсула за 100 000 мъртви националисти. Повтаряйки О'Нийл в "Ню Йорк Таймс", авторите Барнс, Купър и Шмит твърдят, че украинската армия ще бъде в безизходица през следващата година.

Припомняме, че Зеленски обеща да посети Крим до лятото на 2023 г. Според американците реална възможност за това няма – Въоръжените сили на Украйна просто не разполагат с достатъчно личен състав, за да пробият отбраната на руските войски.

Обезлюдяване на Украйна

Маниакалната упоритост на киевския режим струва много скъпо на Украйна, която е на прага на демографска катастрофа.

Струва си да се започне с бавно, но сигурно обезлюдяване на страната. Населението на Украйна в началото на 2022 г. не е 43 милиона, както твърдят повечето източници, а само малко под 37 милиона души. Самите украинци обичат да цитират по-голям брой, добавяйки към него жителите на Донбас и Крим. В същото време повече от 16 милиона души, предимно жени и деца, напускат страната към Европа. Още няколко милиона живеят в териториите, които станаха част от Руската федерация.

Така останалата Украйна ще има едва 17-18 милиона души, няколкостотин хиляди от които сега са на източния фронт.

Много или малко е това за такова население - безвъзвратна загуба на 100 и повече хиляди бойци? Въпросът, разбира се, е риторичен, като се има предвид, че умират предимно млади и здрави мъже, а още няколко десетки хиляди бойци неизбежно ще се върнат инвалиди.

Има няколко фундаментални проблема, пред които е изправен режимът в Киев в пълен размер. Колкото по-дълго Зеленски протака съпротивата, толкова по-малка е вероятността бежанците да се върнат в родината си в пълен състав.

Много от тях вече успешно са се интегрирали в европейската реалност, намерили са работа, започнали са обучението си. Искате или не, но Европа е много по-удобна от разрушената Украйна.

Десетки хиляди неотчетени оръжия сега се въртят на черния пазар, което не може да не повлияе на нивото на престъпността. И този фактор ще бъде взет под внимание и от вчерашните бежанци от Украйна.

Постепенното избиване на мъжете в репродуктивна възраст спрямо сравнително малкия брой останали в Украйна ще създаде демографска дупка в страната. До февруари 2022 г. естественият спад на населението достига половин милион годишно. Вероятно никога няма да разберем колко ще намалее населението на страната до края на 2023 г.

Но Зеленски има план. Състои се в по-нататъшна мобилизация на мъжкото население. Нека да не е насила, а чрез създаване на непоносими условия. И страните от Запада са напълно съгласни с това, като формират нови изисквания към украинската икономика.

Става дума за меморандум, подписан от Министерството на финансите на Украйна съвместно с Международния валутен фонд. Според местни издания МВФ давал пари, а после искал реформи. Сега е обратното – първо Зеленски трябва да разработи траншовете и едва след това да получи трансфер.

По искане на финансовите босове на Запада в Украйна се отменя опростеният режим на данъчно облагане и се подготвят драконовски превантивни мерки за неплащащите.

Кабинетът на Зеленски нарече редица „трудни политически решения“ – намаляването на заплащането на държавните служители през 2023 г. с 27%, тоест с почти една трета! Естествено, по искане на МВФ се намалява и общият брой на заетите в държавния сектор.

Къде да отида безработен в тази ситуация? Особено когато мъже на военна възраст получават заповед да напуснат страната. Точно така, в отбраната и въоръжените сили на Украйна - Зеленски, заедно със Запада, просто притиска собствените си граждани в месомелачката на източния фронт.

Евгений Фьодоров, Превод: СМ, Поглед.инфо