Програмният директор на РСМД Константин Суховерхов за възможността за залез на идеята за "американската изключителност".
21 век ще бъде векът на Америка. Това мислеха много американци и почти целият политически елит на САЩ в края на 90-те и началото на 2000-те години. Но тогава на целия свят наистина изглеждаше, че Съединените щати са постигнали такова ниво на хегемония, че е малко вероятно в обозримо бъдеще някой да може да предизвика Вашингтон или дори да преразгледа настоящата ситуация на международната арена.
И все пак днес „американската изключителност“ извън Съединените щати се възприема като нещо вредно. Например в ЕС, на фона на последните геополитически събития, са крайно разочаровани от Закона за намаляване на инфлацията, който създава трудности за европейските продукти на американския пазар.
Френският президент Еманюел Макрон след неотдавнашното си посещение в САЩ открито изрази възмущение от подхода на Вашингтон, който на практика пренебрегва интересите на европейските съюзници. Освен това Руската федерация, Китай и някои други страни редовно намекват, че именно „американската изключителност“ пречи на създаването на траен многополюсен свят.
Изглежда, че мотото „Америка на първо място“ се свързва с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, а не с неговия наследник Джо Байдън. Въпреки това е наистина трудно да си спомним моменти от историята на Съединените щати, когато тази страна е била ръководена от различен подход.
Сред основните фактори, които накараха американските политически елити да разберат своята изключителност, беше желанието за либерализация и демократизация на обществения живот (между другото, в британските северноамерикански колонии той вече беше много свободен по стандартите на 18 век).
Още преди Американската революция бащите-основатели на Съединените щати пишат за недостатъците на монархията и значението на личните свободи на всеки човек.
Те, както и техните съмишленици, бяха до известна степен идеалисти, вдъхновени от демокрацията на републиканския период на Древен Рим, където имаше власт на народа и ясна организация на държавата. Между другото, поради тази причина в Съединените щати има много държавни символи, които отразяват древните римски.
По това време обаче е било трудно да се спори с контекста на точно такова тълкуване на изключителността. Съединените щати стават първата държава от много стотици години, изградила демократични институции.
Това разбиране за „изключителност“ отдавна съществува в американския политически живот. Въпреки че още тогава този принцип се проявява не само в рамките на философските дискусии, но и във въплъщението на изключителни американски интереси: анексирането на част от териториите на испанската империя (например Тексас и Калифорния, временната окупация на Куба ) или войната от 1812-1815 г. с Великобритания за разширяване на териториите на САЩ.
В същото време укрепването на „американската изключителност” става през 20 век на фона на възприятието за себе си като лидер на „целия свободен свят” и основен борец срещу комунизма.
В резултат на това Съединените щати започнаха да се възприемат като политически уникална страна по отношение на нивото на свободите на гражданите, специални в културно и икономическо отношение. Този подход беше разработен след края на Студената война, тъй като Съединените щати осъзнаха, че именно либералната икономика и демократичните ценности са позволили на Вашингтон и неговите съюзници да надделеят над СССР.
Днес идеята се популяризира изключително от представители на Републиканската партия, което беше забележимо по време на последните междинни избори, въпреки че тази концепция беше многократно споменавана от бившия президент Барак Обама и други демократи.
Въпреки че идеята за „изключителността“ все още е силна в САЩ, тя ще трябва да се бори за съществуването си. Американските съюзници в Европа, въпреки че следват външната политика на Вашингтон, вече са скептични към действията на задграничните приятели.
Освен това Китай се възприема като сила, способна да подкопае хегемонията на САЩ, преди всичко в икономически план. Всъщност Пекин прави това през последните години, прокарвайки интересите си в СТО и други международни организации, като ЮНЕП.
Русия сега, както и през миналия век, открито поставя под въпрос политическата „изключителност“ на САЩ на международната арена.
При тези условия възниква ситуация, при която „американската изключителност“ няма да има място в глобалната политика. Местните политици може да успеят да обосноват „характерността” на своята страна за населението си, но тази концепция определено няма да намери широко разбиране сред други ключови играчи, като Руската федерация, Китай и Европейския съюз.
Константин Суховерхов, Превод: СМ, Поглед.инфо
