Условията са налице - младо население, ниски разходи за труд, развита инфраструктура, кръстопът между три континента: Турция иска да използва тези свои предимства и да се превърне във втори Китай. Реалистично ли е това?
Пристанището DP World Yarimca, разположено близо до Истанбул, не е сред най-големите. То може да обработва 1,3 милиона контейнера годишно. За сравнение: капацитетът на Хамбург, третото по големина пристанище в Европа, е 8,7 милиона контейнера.
Но Крис Адамс, директорът на фирмата, която го стопанисва, вижда огромен потенциал в него. “Гледаме положително на инвестиционните възможности в Турция”, казва той, цитиран от “Ди Велт”. “Страната има огромен потенциал за растеж.”
Пандемията промени стратегията на много компании
И много представители на логистичния бранш са съгласни с него. По време на пандемията стана ясно, че дългите вериги на доставка крият рискове, затова все повече фирми се опитват да преместят производствените процеси от Далечния изток по-близо до пазарите си. Сред печелившите от тази тенденция е Мексико - по отношение на американския пазар, и Балканите, Северна Африка и Турция - по отношение на европейския.
Но подобни инвестиции също крият рискове, като тези заради близостта на турския президент Ердоган с руския му колега Владимир Путин, посочва германското издание.
Консултантската компания AlixPartners описва новата ера за глобалния бизнес, която стартира след пандемията, така: “Компаниите ще трябва изцяло да преосмислят своите вериги за доставки. За да постигнат това, те ще трябва да се съсредоточат повече върху възможностите за доставки на местно и регионално равнище.”
Географското положение на Турция е голям плюс за страната
Турция иска да спечели от това развитие и да се наложи като “един от водещите световни производствени центрове”, както обяви и Ердоган. Условията са налице - Турция има относително младо население, заплащането е по-ниско в сравнение с държавите от ЕС, а инфраструктурата на страната е добре развита, включително от настоящото правителство. Турция е на кръстопът между Европа, Азия и Африка и това е допълнителен позитив за страната.
Германската компания ТЕСА, модният гигант "Бенетон" и мебелната къща ИКЕА са само част от компаниите, които обявиха плановете си да разширят своето присъствие в Турция.
Политиката на Ердоган е нож с две остриета
Професорът по икономика Ердал Ялчин обаче смята ентусиазма за прибързан. “От няколко години насам наблюдаваме огромен спад на инвестициите в Турция и важен фактор за това са политическите условия в страната”, казва той. През 2021 година инвестициите в Турция нараснаха, но преди това “Фолксваген” се отказа от плановете си да инвестира там. Освен пандемията причина беше и авторитарният стил на управление на Ердоган. Откакто той е на власт правовата държава понесе сериозни удари, а редица свободи бяха потиснати. Икономическата му политика също е спорна - въпреки високата инфлация, Турската централна банка няколко пъти понижи основния лихвен процент.
Президентът Ердоган при старта на производството на турския автомобил Togg: близките му отношения с Путин се оценяват като рисков фактор
Валутният курс също е водещ проблем за германските компании, които оперират в Турция. Според проучване на германските външнотърговски камари той продължава да се оценява като водещ рисков фактор - 74%. След това се нарежда конюнктурата - 71%, а 64 на сто от германските компании в Турция очакват влошаване на икономическата ситуация в страната. В пролетното проучване делът им е бил 51%.
Понижените икономически и бизнес очаквания явно се отразяват и на плановете на германските компании да наемат нови служители: само 22% планират да го направят. Други 16% дори не изключват да започнат да съкращават работни места. 34% от германските компании в Турция заявяват, че ще намалят инвестициите си - увеличение с 9 процента спрямо пролетта на тази година.
Отношенията на Турция с Русия са сериозно предизвикателство
Ялчин посочва, че отношенията между Москва и Анкара също будят сериозни притеснения. Страната не прилага санкциите срещу Русия. “Напротив, турските компании търгуват усилено с Русия”, казва експертът. След руската инвазия в Украйна обемът на търговията между двете страни се е увеличил с около 200%. В същото време Турция е част от митнически съюз с ЕС. Наскоро Брюксел прие нов пакет санкции, който позволява на ЕС да санкционира “физически или юридически лица, организации или институции”, ако заобикалят мерките срещу Русия. За европейските компании, които обмислят да инвестират в Турция, това е “съвсем сериозен риск”, казва Ялчин.
