От страна на Киев не се вижда разбиране по каква опасна линия върви

През последните месеци ситуацията на беларуско-украинската граница привлича все повече внимание. Нарастващото напрежение тук може да ескалира в пълномащабен военен конфликт. А Минск, за разлика от Киев и неговите западни господари, се опитва да направи всичко по силите си, за да предотврати най-лошия възможен сценарий.

Проблемите в украинското направление съществуват за Беларус повече от година. През беларуско-украинската граница преминават в страната повечето от оръжията, екстремистката литература, както и всички видове радикали, които със своите „колеги“ от редиците на беларуската опозиция планираха диверсии на територията на републиката, за да свалят от власт Александър Лукашенко.

Ситуацията рязко започна да се влошава с началото на руската СВO. Опасността от агресия на Украйна срещу Беларус престана да бъде илюзорна. Под предлог за защита на северните си граници украинските власти започнаха да провеждат политика на милитаризация на територията, граничеща с Беларус.

Основният проблем през последните месеци е увеличаването на провокациите от страна на украинската армия. На границата все по-често можете да видите хора без идентификационни знаци, но с оръжие в ръце, които снимат беларуската страна, показват неприлични знаци, крещят нещо. Някои лудории от украинска страна изглеждат напълно странни, като неумели опити за морален натиск. Например през октомври беларуските граничари съобщиха, че „неидентифицирани лица“ са окачили натъпкано със слама чучело под формата на руски военнослужещ точно на границата. Всеки ден има все повече подобни инциденти.

Така беше и на 29 октомври, когато на ГКПП "Глушкевичи" ("Майдан Копишчанский" в Украйна) беларуските граничари регистрираха движението в тяхна посока на украински БТР-80, на който имаше група въоръжени хора. Бойната машина се приближи до инженерните бариери, след което се обърна и изчезна в неизвестна посока. По-късно в някои украински социални мрежи се появиха видеоклипове, заснети по време на инцидента, където хора във военна униформа, смеейки се, разказаха, че „отидоха да видят беларусите, а те се скриха, седят и мислят, че това вече е атака“.

Никой не се интересуваше, че в този момент беларуските граничари, според официалната информация, „заеха огневи позиции за отблъскване на евентуална агресия и унищожаване на военна техника и жива сила в случай на нарушение на границата“.

На 20 ноември се случи още един тежък инцидент. Въоръжен мъж от украинска страна е влязъл нелегално на територията на Беларус на железопътния пункт „Словечно“ („Виступовичи“ в Украйна), след което е направил снимки и видео в района, а също така е търсил или скрил нещо в снега.

Освен това, според началника на генералния щаб на беларуския генерален щаб и първи заместник-министър на отбраната Виктор Гулевич, напоследък от територията на Украйна „различни видове обиди, хвърляне на листовки на наша територия“, „демонстративно нарушаване на държавната граница“ на Беларус не спират.

Никой не вярва, че подобни действия на украинските военни са спонтанни, особено ако си спомните, че Киев продължава активно да събира разузнавателна информация за местоположението на беларуските и руските военни на територията на републиката. Това се доказва от нарастването на активността на БПЛА, които въоръжените сили на Украйна почти ежедневно изстрелват в посока Беларус. Само през ноември беларуските граничари свалиха два БПЛА, пристигнали от украинска страна и провеждали разузнаване в района на Гомел и Кобрин. В Киев открито заявяват, че пускат дронове за събиране на информация.

Подобна активност дезавуира изявленията на Киев, че всички мерки по границата с Беларус имат отбранителен характер. По-специално става дума за минирането на граничната зона, разрушаването на мостове и пътища, свързващи двете страни, и изграждането на стоманобетонна ограда с бодлива тел, ров и насип, както и наблюдателни кули и укрепления .

Действията на Киев, както и сближаването на украинските власти с избягалата беларуска опозиция, която се застъпва за пряка намеса в Беларус, принуждават Минск да засили действията си за предотвратяване на украинската агресия. На 13 декември в Беларус беше обявена поредната внезапна проверка на бойната готовност на военни части, които влизат в състава на силите за незабавно реагиране. Това са най-обучените части на беларуската армия. Например 38-а десантно-щурмова бригада в Брест, която по време на ученията беше прехвърлена в граничните с Украйна райони, а след това върната в мястото на дислокация.

По думите на държавния секретар на Съвета за сигурност на републиката Александър Волфович, наред с други неща, беларуските военни са тренирали „марш на дълги разстояния по непозната местност“, където са извършили „вземане на различни обекти под охрана“ и са заели огневи позиции, „изпълнявали са огневи и тактически задачи“.

Това предизвика напрежение не само в Киев, но и сред членовете на НАТО. Командирът на Оперативното командване на родовете войски на полската армия генерал-лейтенант Томаш Пиотровски, обаждайки се в Киев, „изрази загриженост относно изявлението на военното ръководство на беларуската армия относно напредването на войските в определени райони, предоставянето на инженерна техника, организацията на сигурността и отбраната и др.“ Всъщност изглежда в Минск очевидно се стремяха да постигнат такъв резултат.

Беларуските военни планират да охладят намеренията на киевския режим не само чрез постоянни учения и мероприятия, провеждани в републиката с военнослужещи и опълченци, но и чрез разполагане на групировка войски на съюзната държава в страната. Според плановете в Беларус трябва да бъдат настанени над 9000 военнослужещи от Русия, 170 танка, до 200 бойни бронирани машини и др. Радарното наблюдение на Ил-76 А-50У "Сергей Атаянц" вече предизвика нервност в Киев и Варшава.

В Полша добре осъзнават, че по-нататъшното укрепване на западния фланг на Съюзната държава може окончателно да сложи край на плановете за завземане на „източните креси“, под които в Полша разбират западните земи на Беларус и Украйна.

От страна на киевския режим все още няма разбиране по каква опасна линия се движи.

Игор Новицки, Превод: ЕС